Ангелинка

5


“АНГЕЛИНКА”

ЕЛИН ПЕЛИН


УВОД: Разказът “Ангелинка” от Елин Пелин е носталгично завръщане в света на първите блянове, невинната любов и съзряването за различните форми на доброто и красивото. За мечтателя прекрасното намира въплъщение в образа на едно момиче с име на ангел. Красивият блян за среща с Ангелинка се сбъдва на празника Възнесение, за да остави завинаги спомен за съприкосновение с божественото съвършенство, с невинността и омагьосващия чар на детското.

В разказа Елин Пелин се връща към своите юношески години, когато в душата му пламват първите любовни трепети, съхранени в сърцето му за цял живот. Това са годините, когато всекидневието преминава из планинските поляни, сред девствените дъбрави, където човек се опиянява от красотата на горските цветя, съзерцава звездите и луната, слуша омайните песни на птиците.

  1. Изложението се води от първо лице единствено и на места множествено число, а в един момент героят говори за себе си в трето лице единствено число. Чрез тази форма на повествование се постига по-голяма убедителност и сила на изображението.

  2. В творбата се преливат трите основни момента от преживяванията на момчето: предварителната представа за леля Дъмша и Ангелинка, очакването на гостенките и сбъдването на мечтата.

  3. ЕКСПОЗИЦИЯ на творбата: Елин Пелин разгръща картини от селския живот в дома на добрата леля Станка, приютила един сирак. Спокойният идиличен свят на село е смутен от непрестанните припомняния на леля Станка за нейната далечна роднина, живееща в София – леля Дъмша. С честото произнасяне на това име, с повод и без повод, пред всеки срещнат човек, постепенно тя не само събужда любопитството на децата, но и ги тласка да си изградят една представа за нейния “светъл идеал” като за нейна “велика гордост”.

  4. ЛЕЛЯ СТАНКА – Портретът е изграден чрез контраст с този на нейната софийска родственица и така авторът очертава различието между реалност и блян, между видимо и въображаемо. Дори името на леля Станка е някак често срещано, обикновено, като живота, който живеят хората на село. Героинята е простодушна и чистосърдечна и се саморазкрива най-вече чрез поведението си. Образът й е предаден живо и пластично. Читателят вижда щастливата усмивка на червеното й лице, слуша безконечния поток от думи и похвали. С възклицателните изречения и сравнението авторът преувеличава действията на героинята, за да подсили основата на формиращия се въображаем образ на леля Дъмша.

  5. ВЪОБРАЖАЕМИЯТ ОБРАЗ НА ЛЕЛЯ ДЪМША – Не без участието на добродушната селска домакиня, на която децата безрезервно вярват, живеещата в София далечна роднина се превръща в нещо, което предизвиква силно


Други реферати:
Счетоводство.Обекти на счетоводството
Същност на метода на оценката и калкулацията
Счетоводно отчитане на разчетите на предприятието
Същност на оценяването.Видове оценки
Счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи


Изтегли реферата



Счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия