Ангелинка

светлината и белотата символизират съчетанието на добро и красиво. При всичките му преображения в лика на момиченцето се запазва светлото, сияещото. При изграждането образа на Ангелинка авторът променя своята повествователна позиция, като води разказа от първо лице единствено число. Похватът подчертава дълбоката интимност на изживяването на чувствата, които поражда момиченцето у дванадесетгодишното момче.
  1. ЧУДНИТЕ ПЛАНИНСКИ НОЩИ – Разказът изобразява поезията на първичното сливане с природата. Романтичните планински картини и звуци, тайнственото нощно обкръжение и загадъчните разкази за вълшебства и магии събуждат въображението на пастирчето, което е опиянено от красотата на природата, от играта на огъня, от “белите звезди” по “синия небесен купол”. “Върховното планинско мълчание”, нарушавано от “тайнствените гласове на нощните птици” и от “лекия шум на самодивските хора” – всичко подхранва въображението и мечтата на малкия герой и той се вижда в ролята на юначен покровител, който спасява беззащитната Ангелинка. Наред с вълшебните приказки криле на въображението му дават християнските притчи и образите от църковните стенописи. Мечтите на пастирчето разкриват порива към необикновеното, знак са за прехода от детството към юношеството, за порива на първата любов блян. Писателят умело вниква в душевното състояние на момчето, в неговите трепети и отново прибягва до наученото от приказките за змейове и лоши магии, за да подчертае колко силни са тези пориви към “царицата” на юношеските фантазии.

Изображението на нощите край огъня се изгражда чрез контраста между светлината и тъмнината, чрез противопоставянето на образите на мълчаливия съзерцател и на разказвачите.

  1. ВЕСТТА ЗА ГОСТУВАНЕТО НА ГРАЖДАНКИТЕ – С много вълнение и трепетно очакване е свързано съобщението за гостуването на леля Дъмша и Ангелинка. Героят – разказвач за първи път се усеща чужд в благословения селски дом, когато разбира, че името му не е спомената в краткото писмо от столицата. Той изживява бурната смяна на щастие и нещастие, страда, усеща се отхвърлен, приземен. Отнета му е мечтата и се чувства осиротял сякаш за втори път.Авторът описва драматичното му състояние на фона на радостните приготовления в дома на леля Станка. Но дори и този сюжетен момент е просветлен от хумор и ирония, разкриващи наличието на друга гледна точка. Психологическото състояние на момчето е представено чрез трагикомичните му жестове. Изповедникът на болките му е магарето,, а изповедалнята – оборът.

  2. ОБРАЗЪТ НА ЛЕЛЯ СТАНКА – Тъгата на момчето е краткотрайна. В дома на леля Станка – въплъщение на хармонията и реда – всяка несправедливост се отстранява. Селската жена бързо разсейва съмненията на момчето – тя поръчва на пастирчето да се върне в селото, за да се види с гостенките. Образът й – източник на първите и най-силни импулси при формирането на въображаемата представа за тях, е


Други реферати:
Край воденицата от Елин Пелин
Транснационални корпорации (ТНК) и глобализацията на световната икономика
Трудови проблеми в сферата на образованието, свързани с бюджета
Трудовото всекидневие и експлоатацията на детския труд в България
Управление на хотел


Изтегли реферата



Управление на хотел - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия