Ангелинка

обрисуван с много топлота. Ярко е обрисуван портретът й, в който са отразени чувствата й. У нея сякаш всичко се смее: “ и лицето й, и обеците й, и възпретнатите й ръкави, и тестените й до лакти ръце”. Толкова радост и добросърдечност струи от очите й. Тя изпитва голямо уважение и дори страхопочитание към гражданката Дъмша, чийто покоен мъж е имал “не знам какви заслуги”. В навечерието на Възнесение стопанката на дома намира ласкави думи, за да утеши наскърбеното момче, да му върне усещането за майчина обич и гостолюбив дом. Несъзнателните жестове, с които го изпраща – “Тя ме помилва с коравата си ръка, прекръсти ме” – изразяват желание за закрила и спасение. Сиракът отново се усеща щастлив, възкръсва неговата мечта

УТРОТО НА ВЪЗНЕСЕНИЕ – в радостното завръщане на момчето в селото авторът показва как мечтата може да преобрази човека. Тържественият звън на камбаната подсилва необикновеното усещане за срещата с най-бленуваното на живота му и сякаш благославя чистата любов и божествения порив към красота и доброта. Стремежът към осъществяване на голямата мечта, авторът подсказва чрез засилената глаголност и чрез описанието на красивото утро. Чрез контраст е внушено трескавото вълнение на ратайчето. Неговият бяг надолу по пътя към дома се сменя с безсилие и страх да се прекрачи прагът.Изживяванията са разкрити пряко чрез сравнение: “ Като стигнах дома и отседнах магарето, от вълнение нямах сили да вляза в къщи. Краката и ръцете ми трепереха, а лицето ми трябва да е било по-бледо от игликата, която носех”.

ИСТИНСКИЯТ ОБРАЗ НА ЛЕЛЯ ДЪМША – необикновеният контраст между действителната леля и мечтаната от сънищата стъписва и изненадва момчето. Реалният образ е изграден с подсилени отрицателни черти. Авторът рисува един портрет, различен от въображаемия, но запазва душевната доброта и благородство на героинята. Като подчертава, че тя е гордост и свещен идеал за всички в дома, разказвачът изгражда описанието на една възрастна жена. Нейното облекло се характеризира с извехтялост и износеност – “проскубани”, “избеляла”, “смачкана”. То е в пълен контраст с блестящите одежди на приказна вълшебница, каквато е в мечтите на децата. Сравнението с “голяма черна пеперуда” подчертава странното, особеното в жената. Лицето на леля Дъмша, описано чрез епитетите “сухо, кокалесто” и сравнено с “цвета на ощавена гайда”, носи белезите на старост и похабеност. Грозотата й е хиперболизирана, събрала всички възможни недостатъци – “с голямо мъхнато разстояние…- свитите й очи”, “два зеленясали зъба като камъни пред някоя тъмна пещера”. В контраст с външността на гостенката е погледът й, който разкрива добротата и изпълнената с обич душа на леля Дъмша. Момчето целува ръката й “смирено и страхопочитателно” в знак на преклонение пред простодушието и добротата, пред обичта и добронамереността, които излъчва нейният “кротък кравешки поглед”. То се трогва от нейната топлота, защото сирашката му съдба го е научила да цени обичта и човечността.


Други реферати:
Маркетингово проучване
Маркетингово проучване на пазара.
Международен Маркетинг
Методи за структурен анализ.
Немската историческа школа, основни представители


Изтегли реферата



Немската историческа школа, основни представители - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия