Ангелинка-разказ за доброто и красивото в човешкия живот

 "Ангелинка"-разказ за доброто и красивото в човешкия живот

"Ангелинка" на Елин Пелин е разказ за преживяванията на едно момче, за първата любов, за красотата в човешкия живот и за потребността от нравствен идеал. Обикновеното и необикновеното, спомените, мечтите и реалността се сливат в един чуден свят-свят на детството. Разказът се разгръща като спомен. Разказвачът се връща мислено към своето детство, за да оценности миналото. да възкреси очарованието и вълнението на детските мечти, да пробуди усета към доброто и потребността от нравствена мярка.
Детският стремеж към красивото и доброто в разказа се свързва преди всичко с образите на леля Дъмша и Ангелинка.
Самото начало на разказа отличава леля Дъмша от останалите персонажи. Тя е "друга", не е от свена на леля Станка. Името и е странно, рядко срещано и в същото време необичайно свързано с обикновеното, фамилиярно "леля". Това поставя героинята на границата между познатото и непознатото. Образът на далечната роднина е представен като изключителен в началото само заради това, че тя живее в София. Не се посочват ясни причини за благоговейното отношение към гражданката. Затвореният селски живот създава особена нагласа за възприемане на хората от града. Отношението към града и особено към столицата е равноцначно на религиозен култ. Общуването с тях е представено като изключителна ценност, начин и средство за издигане на собственото самочувствие.
За леля Станка далечната роднина е "светъл идеал". От незначителна гражданка в мисленето на обикновенната селянка леля Дъмша се превръща в идеално същество, което има значимо място в емоционалния свят на "добрата леля Станка".
Така още преди образът на леля Дъмша да въведе пряко в повествованието, читателят мисли за нея като за нещо изключително:вярата на околните в нейната добродетелност е безпрекословна, без да са сазовани никакви положителни качества или основания за тази вяра. По този начин героинята олицетворяца абсолютната, всеобемаща доброта.
В детското въображение тя съществува като "далечна, всемогъща и недостижима вълшебница". Елин Пелин е доловил и предал онова страхопочитание и преклонение, което изпитват малките селянчета към хората от града. Детската представа за нея побира приказното и християнско легендарното начало. Тя не живее на земята, а в "някакъв далечен, приказен град...в оня лазурен небесен мир..редом до дядо Господ и пречистата Света Богородица". Според библейското разбиране "небесните селяни" се обитават от чистите, непорочините и съвършенните. Такава е леля Дъмша в представата на децата. Образът и е представен като свещен, но начинът, по които е изграден го лишава от индивидуалност. Няма нито един художествен детайл, които да откроява неповторимото, уникалното в нея. В художественото повествование леля Дъмша е олицетворение на абсолютна доброта и извисеност.

Мисълта за приказното и необикновеното в детското въображение се свързва и с мечтата за Ангелинка-дъщеричката на леля Дъмша. Тя е на "същото небе" като майка си. В разказа за представата за нея се изгражда чрез множество асоциации за святост, невинност и съвършенство. Ангелинка е кротка и добра, изпълнена  с християнска добротетелност. Тя е "русокоса като звездица"- направеното сравнение "зарежда" образа със светлина. Дори самото име на момичето-Ангелинка, поражда внушение за ангелска чистота и непорочност. То, също като майка си, е различно, "друго", не принадлежи на битовия селски свят. Самото име е символ на непорочност, има смисъл на небесно, чисто, красиво и добро.
Животът на момичето е "звезден", а не труден и примитивен, с което


Други реферати:
Документиране на стопански операции
Видове краткосрочни инвестиции
Нормативна уредба на счетоводството
Счетоводно отчитане на разходите
Основни източници на информация за анализ


Изтегли реферата



Основни източници на информация за анализ - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия