Бай Ганю-срамното българско

Бай Ганю – срамното българско

(интерпретативно съчинение)



Книгата „Бай Ганю” от Алеко Константинов е художествено пресъздаване на ситуацията в българското общество десетилетие след Освобождението. С изграждането на национално самочувствие идва и нуждата от личности, които с примера си да изведат народа от сянката на робството. България се обръща към Запада с надеждата да усвои неговата напредничавост и тъкмо тогава се ражда едно ново общество, жадно за активни контакти с чуждия свят. Алеко Константинов успява да превъплати промяната в социалнопсихологическата среда в творбата си като представя силно деформиран вариант на ценностите, грижливо съхранени по време на робството. По този начин Бай Ганю изпъква като гротесков герой, плод на навлизането на един незрял народ в обществото на развитите. Той е олиценторение на отрицателните ориенталски черти, които излизат наяве при сблъсъка между ценностите на Изтока и Запада.

Байганювата идеологията е следствие на комплекса на малката, както на площ, така и на възраст, нова българска държава. Развитието на една нация изисква преди всичко силно чувство за принадлежност, което се губи между робското минало и устремеността към европейско бъдеще. Несполуките на Алековия типаж в целта му да са слее с западното общество са не просто комични, но и позорни- от образа му отсъстват идеали и морал. Той е разпространител на различни пороци, които пораждат чувство на срам у обществото, оприличавано с него.

Бай Ганю е изкривен образ на свободния българин, устремен да скъси разстоянието между своята и западната култура. Въпреки желанието за скоростно развитие българското общество живее с ориенталския си манталитет, непреклонен към новаторство и промяна. Затова и Бай Ганю не губи време да се пригажда към установените социални и културни норми в европейското общество. „Възпитанието, нравственият мир на европееца, домашната му обстановка... не обременяват вниманието на бай Ганя.” Той намира за достатъчно умението си да извлича полза дори и от неуместните ситуации, в които сам попада в следствие на нецивилизоваността си. Тази негова коварна съобразителност поражда недоумение и често отвращение у чужденците, които среща: „Ето го, видите ли го, българина! Този е той, такъв е той!”. От друга страна за българите остава срамът от сравнението с този образ и етикета „прости били българите, а!”.

В творбата си Алеко Константинов отразява трансформираните в стремежа към Европа български идеали. Патриотизмът присъства в произведението като поредица от изкривени клиширани фрази. Познатите от близкото минало идеологеми придобиват ново значение чрез речника на Бай Ганю. „Аспаруха”, „Филип Тотя” и „Крума Страшний” биват възвеличени не от чувство на национална гордост, а като способ да бъде изиграна поредната убедителна роля. Произнесени от Бай Ганю, думите „България мила майка”, обобщаващи Възрожденския патриотизъм и привързаност към родината, губят първоначалния си заряд. Вместо това фразата е използвана, за да обясни предпочитания от чисто битов характер: „България мила майка не може без лютичко.” Дори образът на Балкана, символ на геройството и величнието, е силно снизен, ставайки част от името на този покварен герой.

В персонажа, който Алеко Константинов изгражда, отсъстват положителни черти. Свойствата на байганювия манталитет са изградени въз основа на ограничения светоглед и дебелоглавието, както на роба, така и на ориенталеца. Той е приемник на отрицателното наследство, завещано на българите. Затова и преди всичко Бай Ганю е


Други реферати:
Студената война
Съдействие на руската армия и администрация от страна на българите
Официалните приеми като част от преговорите
Оценка на работните места
Съединение на Княжество България и Източна Румелия


Изтегли реферата



Съединение на Княжество България и Източна Румелия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия