Българските Възрожденци

крайна сметка зависи да отхвърлим както гръцкия език и богослужение, така и турската власт над себе си.

Може да се спори какво е повече „Историята”. Историческо произведение, възхитително патриотично четиво или една изумителна народопсихология на българите от оново време. Каквото и кажем за нея, все ще бъде вярно. И която от страните на тази народопсихология да погледнем, ние ще се изправим пред една изумителна отговорност, която този атонски монах е носил в гърдите си към миналото и бъдещето на българския народ. И ако днес някои от твърденията на Паисий изглеждат на историците ни преувеличени или неточни, нека бъдем почтени да признаем, че това преувеличение е част от художествените похвати в неговата мисия-да събуди самочувствие, да вдъхне вяра, да предизвика срам в задрямалите десетилетия и загниващото в безвремие българско племе. Дело, в което той безусловно успява...

Последните дири от живота на този невероятен българин са от 1765г., когато Паисий и Софроний Врачански се срещат в Котел. И тъй както още спорим къде е родното му място, тъй и като не знаем къде е гробът му(напоследък все по-основателно се приема, че е починал в Станимака,дн. Асеновград през 1773г.) Изглежда такава е съдбата на всички велики мъже-да принадлежат и в раждането си, и в смъртта си на своята родна земя.


2. Софроний Врачански (1739-1813г.)

Стойко Владиславов е роден в гр. Котел през 1739г. По пътя на самообразованието израснал като надарен и образован момък. В продължение на 20г. той работил в родния си град като свещеник и учител. Бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия и станал известен с новото си име Софроний Врачански.

През 1765г. той се среща с Паисий Хилендарски в Котел и се заема да препише „История Славянобългарска”. Котленецът издига в култ просветата на народа, която е възможна единствено чрез народен език. В това отношение възгледите му отговарят на просветителско-рационалистическата идеология на европейското Просвещение. Плодовитостта му като книжовник е невероятна, като вземем впредвид тежките условия, в които протича живота му. Той много добре чувства


Други реферати:
Клетниците
Образът на Едмон Дантес в Граф Монте Кристо
Общ анализ на Дон Кихот
Самотата на ренесансовия човек показана в трагедията Хамлет
Пародийното в Дон Кихот


Изтегли реферата



Пародийното в Дон Кихот - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия