Дон Кихот-безумец и мъдрец

Разумът и безумието на Дон Кихот


Дон Кихот, рицарят на Ла Манча, последният от вида си, обвинен в лудост от един обезумял свят. Това е съдбата на благородния идалго, който успя да види света с други очи.

Макар и разумът да не е напускал Дон Кихот, той бива смятан за безумец, само защото се е отдал на своя собствена идея с цялото си същество. На него ли му се привиждат великани, крепости и магьосници или останалият свят не се старае да ги види?

Разумът е мерната единица на обществото за Дон Кохот, от която не бяга. И именно от нея идва големия край на подтискащия го тунел, в който се е намирал. Дон Кохот е търсещ човек, действащ и скоро осъзнава, че е закован с хиляда окови в най-тъмното ъгълче на душата си, а благородният идалго Кихада (Кехада) всъщност не е той. Това е образ, създаден от другите, образ, еднакъв с още стотици хиляди, образ, изплетен от оковите му. Дон Кихот започва да троши оковите си и скоро стига до последната и най-тежката, на която пише “Разум”, разбива и нея. Рицарят на Ла Манча е вече свободен да излезе, но както всяко същество, стояло дълго на тъмно, излизайки на светло, очите му не виждат. Когато свиква със светлината, Дон Кихот вижда един свят с гори от вериги, на които са приковани милиони души. Обаче това няма никакво значение, защото той е себе си, той е такъв, какъвто иска, той преминал изпитанията. Дон Кихот е попаднал в света на мечтите, където всичко съществува и може да има, което си пожелае. Окованите души, осъзнавайки неограничените възможности на Дон-Кихотовата душа, започват да викат по рицаря. Във физическия свят, където идалгото с външен вид на Кехада е всъщност Дон Кихот, виковете се превръщат в клеймо за свободата му. Така търсещият човек започва да разглежда и опознава новия свят, за който се е борил толкова трудно. Скоро разбира, че красотата и чудатостите, които открива, му стават тягостни, тъй като няма с кого да ги сподели. Той е сам-самин, обграден от мечтите си и без приятел. След осъзнаването на болезнената истина, Дон Кихот решава да се върне и да сложи пак своите окови. Така той се самооковава, но вече му е приятно, защото е докоснал вълшебството. Иронията е, че оковите му липсват, толкова дълго е стоял с тях, че те са станали едно цяло с него, те са истинските му приятели. Тяхното счупване е означавало само потвърждението им. Така разумът не е напускал Дон Кихот, а само е бил потвърден. Чрез метафората на разсъдъка си той съзнава своята зависимост от реалния свят, зависимост, чрез която съпоставя двата свята, които е открил в себе си.

Нещата, които Дон Кихот е видял и докоснал, не са недостижими за хората. Те просто не са се старали да видят. В тяхното ежедневие няма място за себетърсене, погълнати от всекидневието си, хората се превръщат в роботи, вършейки само определени дейности без духовни цели.Човеците допускат да приемат самите себе си, мечтите и желанията си като част от тях, отричат и ги обявяват за безумие. Дон Кихот проявява истинската си същност, истинските си желания и обществото го обявява за луд, страхувайки се от него. По този начин хората прекъсват и последните си мостове към другото си аз, чрез което се освобождава истинската им идентичност. Отричайки и смеейки се на Дон Кихот, те се заключват все по-здраво в крепостите на душите си, несъбрали смелост да излязат срещу себе си.


Други реферати:
Разработване на стратегия за възстановяване на БД
Програмиране и използване на компютри
Подходи и системи за обучение, квалификация и развитие на човешките ресурси
Проектиране на системи
Проектиране на импулсна схема с ТТЛ елементи


Изтегли реферата



Проектиране на импулсна схема с ТТЛ елементи - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия