История на сапуна

История на сапуна
Първите свидетелства за познаването на сапуна датират от 2800г. пр.Хр. – по време на разкопки в древния Вавилон в глинени цилиндрични съдове са намерени останки от материал, сходен със сапун. Надписите по съдовете разказват за начина на приготвяне  - мазнини са били варени с пепел. Един от първите запазени медицински документи – Ебертския папирус от 1500г. пр. Хр. описва смесването на животинса и растителни мазнина с алкални соли и получаването на сапуноподобно вещество, което се употребявало за лечение на болести на кожата, а по-късно и за миене. Според древна римска легенда името на сапуна произлиза от името на планината Сапо, където били правени жертвоприношения на животни. Дъждът отмивал сместа от разтопената животинска мазнина и пепел от изгорелите дървета. Тези вещества се смесвали с глинената почва и се оттичали в река Тибър. Жените, които перели в реката,  открили, че тази глинена почва правела прането им доста по-чисто и започнали да я употребяват. Арабите също са познавали сапуна. Още от началота на 7 в.сл.Хр. сапун се е произвеждал в Палестина и Ирак. Арабският сапун бил с аромат на парфюм и оцветен, твърд и течен. Наскоро открит ръкопис от 13 в. описва детайлно рецепти за получаване на сапун. Ето и една от тях:
- вземате сусамово олио, щипка калиев карбонат, алкали и вар
- разбърквате сместа добре и я слагате да ври
- сместа се изсипва в калъп и се остава да изстине до втвърдяване.
Англичаните започват производството на сапун през 12 век. Този “бизнес” бил толкова доходоносен, че през 1622 г. Крал Джеймс І дал разрешение за монопол върху производството му на Сдружението на сапунопроизводителите на Уестминстър за период от 14 срещу заплащане от 4 лири на тон.  Производството на сапун се превръща в занаят в Европа през VІІ век. Майсторите обаче ревниво пазели тайните на производството на миещите вещества. Те използвали растителни и животински мазнини, смесени с пепел от растения, като добавяли и различни аромати. В Италия, Испания и Франция се намирали най-големите производители на сапун. Това се дължало на запасите от сурови материали като олиото, получавано от маслиновите дръвчета, широко отглеждани в тези държави. През 19 век върху производството на сапун били наложени данъци като за производство на луксозни предмети. Едва след премахването на тези тежки такси, сапунът станал достъпен за обикновените хора.
През 1791 г. е направена важна стъпка към манифактурното производство на сапун – френският химик Никола Льоблан патентовал процеса на правене на сода бикарбонат от обикновена сол. Содата бикарбонат се добива от пепел и се комбинира с мазнина, за да се създаде сапун. Първоначално сапунът се е получавал чрез осапуняване на триглицеридите на висшите мастни киселини с алкалии - хидроксиди или карбонати. В съвременните условия сапунът се получава и при взаимодействието на пречистени мастни киселини и алкална основа.
Производството на сапун остава непроменено до 1916 г. когато в Германия се появява първия синтетичен перилен препарат, тъй като по време на Първата световна война държавата изпитва значителен недостиг на животински мазнини.

Шампоанът
Шампоанът се появява в началото през 30-те години на ХХ век. Не е ясно кой и кога за пръв път смесва съставките, за да се получи пенливата течност. Предполага се, че названието на препарата идва от думата "шампо", което в превод означава "масажирам".
Течният сапун
Течният сапун е другата съвременна разновидност на традиционното миещо вещество.


Други реферати:
asdsad
Day One Jun os
asdfasd fasdf
test
testt


Изтегли реферата



testt - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия