Югозападен икономически район

Югозападен икономически район


1. Географско положение и граници

а) географско положение: площ 20 269 км2, или 18,3% от територията на България, заема югозападната част на страната.

б) граници

- северната граница на региона преминава по билото на Западна Стара планина от връх Ком до Искърския пролом и по билото на Централна Стара планина до Манаселска река. Връзките със Северна България през тази граница се осъществяват през Петроханския проход и Искърския пролом. Границата заобикаля от север Ботевградската котловина и достига предбалканския рид Драгоица, като връзките с нея се осъществяват през проходите Арабаконак и Витиня. През тази граница преминава автомагистрала Хемус.

- източната граница преминава през Златишко-Пирдопското поле, Копривщенската котловина, Ихтиманска Средна гора, югозападните склонове на родопския рид Дъбраш, пресича Рила и по поречието на р.Места достига границата с Република Гърция. През тази граница преминава автомагистрала Тракия, задбалканските ж.п. линия и шосе.

- южната граница е едва 150 км и изцяло съвпада с държавната граница на България с Гърция. КПП Кулата и Гоце Делчев

- западната граница на региона съвпада в продължение на 350км с държавната граница на България с Република Македония и Сърбия. КПП при Златарево, Станке Лисичково, Гюешево, Стрезимировци, Калотино, Олтоманци. През тази граница преминава евротранспортен коридор № 4 и се пресича с №8 и №10

в) подрайони – два – Софийско Пернишки (вкл. И Кюстендилко и Дупнишко) и Струмско Местенски. Пет административни области - Столична, Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска.


2.Стопанско географска оценка на природната среда

а) релеф- планини, котловини, речни долини, проломи

- котловините заемат около 25% от територията на региона. По-големите от тях са Софийската, Радомирска, Трънската, Разложката, Самоковската, Кюстендилската. Котловинните дъна са заети от плодородни почви, на базата на които е развито растениевъдството. В котловините има благоприятни условия за развитието на селищата и на транспорта.

- долинният релеф е представен от долините на реките Струма и Места и долинните разширения в Петричко, Санданско и Гоцеделчевско.

- планинският релеф заема 75% от територията на региона и е представен от ниски, средни и високи планини (Рила, Пирин, Осогово, Огражден, Малашевска планина, Влахина). В региона се намират най-високите върхове в България - Мусала (2925м), Вихрен (2914м), Черни връх (2290м) и др. Този тип релеф дава възможност за развитие на туризма, дърводобива и дървообработването, водоснабдяването и др. Той обаче е пречка за развитието на транспорта и особено на ж.п. транспорт

- негативни явления – температурни инверсии; изграждане на металургични комбинати и ТЕЦ-ове които влошават екологичната обстановка

б) полезни изкопаеми

- горивните полезни изкопаеми са представени от лигнитни, кафяви и антрацитни въглища. В региона се намират около 22% от запасите на лигнитни въглища в страната. Над 80% от тези запаси са в Софийския лигнитен басейн. Находища на лигнитни въглища има и в Чукурово, Станянци, Бурел, Разлог, Самоковско, Гоце Делчев, Кюстендил, Кътина, Храбърско, Габер, Сливница. в страната. Основната част от запасите на кафяви въглища са съсредоточени в Бобов дол, Пернишкия, Пиринския, Разложкия и Кюстендилския басейн. Край Чибаувци се добиват незначителни количества антрацитни въглища. Те са с висока калоричност (около 6000ккал/кг), но запасите им са на изчерпване. Като цяло горивните полезни изкопаеми в Югозападния регион не задоволяват неговите нужди, което налага внос от други региони на електроенергия и въглища за битови нужди.

- рудните полезни изкопаеми са представени от руди на черни и цветни метали. В региона се намират над 90% от запасите от желязна руда (Кремиковци). Манганови руди – Пожарево и Кремиковци. Руди на цветни метали: В Осогово (село Гърляно) се добиват оловно-цинкови руди. Медни руди се добиват край Етрополе (Елаците), Медет и Асарел /Средна гора/. Край Трън има ограничени запаси на злато, също в мина Злато, Пирдоп и Златица. Молибден – гара Бов.

-нерудни полезни изкопаеми (барит, флуорит, варовици, мрамор, гранити). Находища на варовик край Батановци, Земен, Сливница. Във Витоша се добиват сиенити и габро. В Пирин се добиват мрамори, а слюди се добиват в Плама, Осогово и гр. Рила.


3. Климат

Територията на региона попада в 3 климатични области: умерено-континентална, преходно-континентална и континенатално средиземноморска. От запад на изток и с нарастването на надморската височина нарастват и валежните количества от 600мм/м2 до около 1000мм/м2 във високите части на Витоша, Осогово, Рила и Пирин.

Средногодишните температури нарастват от север на юг. В Трънската котловина средногодишната температура е 2,9оС, докато в района на Сандански, Петрич и Гоце Делчев стойностите й достигат 14оС.

В Югозападния регион духат предимно ветрове с посока север-северозапад. В Софийската котловина и другите котловинни полета често срещано явление е фьонът.

- умерено континентална – вегетационен период – 200 дни, валежи 600 – 100 мм, температурни инверсии.

- преходно континентален – заема средната част на района, добри възможности за отглеждане на овощни видове, лозарски масиви, ранно и средно ранно зененчукопроизводство.

- континентално средиземноморска – на юг от Кресна, отглеждат се ранни зеленчуци, топлолюбиви култури.

- планинска зона – в най – високите планински масиви над 1000 м – благоприятна за развитието на рекрецията и туризма.


4. Води

Основните речни артерии са Струма, Места и Искър, които заедно със своите притоци формират 22% от речния отток в страната. На тях са построени едни от най-големите язовири в България - Искър, Бели Искър, Студена и др. Водите се използват главно за водоснабдяване, изкуствено напояване и промишлени нужди. Техните води са силно замърсени, поради индустриалното развитие на региона. Районът е богат на минерални извори - Овча купел, Княжево, Горна Баня, Сандански, Огняново, Сапарева баня, Сандански и др. Добри количества грунтови води в котловинните зони. Карстови води – Искрец и


Други реферати:
Застрахователни вноски-видове
Застраховане
Застрахователни вноски. Презастраховане. Застрахователен пазар, надзор
Съществени белези на застраховането
Общи въпроси по здравословните и безопасни условия на труд


Изтегли реферата



Общи въпроси по здравословните и безопасни условия на труд - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия