Иван Вазов-Немили-недраги-Изстраданото, но желано изгнаничество на Вазовите хъшове

ИВАН ВАЗОВ -,, НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”

ИЗСТРАДАНОТО, НО ЖЕЛАНО ИЗГНАНИЧЕСТВО НА ВАЗОВИТЕ ХЪШОВЕ СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ II ГЛАВА, 7 клас

Повестта „Немили-недраги” Вазов пише след Освобождението, за да възкреси ония ге­роични мигове от нашата история, които ро­диха истинските ни герои и дадоха самочувст­вие на българското ни име с мъченичеството и саможертвената си любов. Това е разказ за необикновената съдба на българските хъшо­ве, храбри мъже със славно минало и със сме­ли мечти за бъдещето и свободата.
Страданията на българските емигранти, да леч от родината, проличават най-ярко въвII глава на повестта. Вазов ги представя в тяхното мрачно, унизително настояще, в което единст­вено ги крепи копнежът им по отечеството и вярата в бъдещето. Същевременно в тази част на творбата писателят показва своето топло съ­чувствие към българските мъченици, най-де­ликатно се докосва до душевните им рани и до светлите им надежди. С разбиране той над­никва в уморените им сънища след дългото им скитане по улиците на Браила, след тежката им битка за хляб и физическо оцеляване.

Изгнаничеството в Румъния е жестокото нас­тояще на хъшовете, което ги обрича да водят жалко, мизерно съществуване като истински мъченици. Тези достойни български синове са избрали доброволно емигрантския живот, за да намерят в него личната си свобода. Но дов­черашните славни герои плащат огромна це­на за това. В чуждата негостоприемна страна, презрени от румънското общество, загубили бащино огнище и роден край, те водят борба за физическо оцеляване. И всичко това е в името на една велика цел - свободата на ро­дината им. Любовта към отечеството ги крепи в тежката емигрантска съдба, тя е силата, вдъх­новението, утехата и надеждата на тези бъл­гарски поборници.

Базовите хъшове са мъже, познали човешките слабости. Но има нещо, което ги превръ­ща от обикновени дрипави мъже в светци - това е свещеният им идеал и великата обич към България, в името на чиято свобода меч­таят да дадат живота си. Самият Вазов с дълбо­ка мъка и благоговение ги определя като: „Един нов и гладен пролетариат, съставен от подви­зи, дрипи и слава”. В техния живот се сливат трагичното и величавото, славата и безславието. Дрипите им са безславното и изстрадано изгнаничество, а подвизите са връзката с ми­налото, което определя мечтите им за бъдеще­то. Уморени от жестокото ежедневие, хъшове­те намират покой единствено в съня, който е лек за наранените им души и тела. Без да на­рушава съня им, Вазов изгражда едно изклю­чително поетическо лирическо отклонение, в което разкрива дълбокия драматизъм на тях­ното изгнаничество. Само с няколко детайла писателят създава запомнящия се образ на тия „измъчени от бедността същества” с „хлът­нали от бдение и невъздържание очи”, „недояли корми”, „отслабнали и обелени от скитане кра­ка.” Борбата за физическо оцеляване се оказ­ва по-трудна от героичните битки в Балкана. Жалкото им съществуване е пресъздадено на фона на богатството и великолепието на румънския град и така чрез контраста се подсил­ва драматизмът на преживяванията им. Потъ­нали в мизерия, те живеят от подаяния, а кога­то имат късмет, работят за няколко гроша, „кол­кото за хляба”. Героизмът на тези български орли не може да се прояви в условията на емигрантския живот. Единствената цел на хъ­шовете в настоящето е да оцелеят, борейки се с непрестанния глад, оскъдицата, враждеб­ното румънско общество: „Прочее, гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници.”


Други реферати:
Педагогическите умения на учителите-стратегия за мотивиране-хуманни взаимоотношения
Подготовка на детето за трудова дейност чрез игрова дейност
Професионално ориентиране и интегрирано образование на деца със специални нужди
Социализация и възпитание. Социализация и идентичност
Сравнителен анализ на образователните системи в САЩ и България


Изтегли реферата



Сравнителен анализ на образователните системи в САЩ и България - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия