Какви внушения носи заглавието на цикъла Зимни вечери

КАКВИ ВНУШЕНИЯ НОСИ ЗАГЛАВИЕТО НА ЦИКЪЛА „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”

Роден да бъде певец на „светлата ра­дост”, Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се прев­ръща в изразител на човешкото страда­ние. В един от най-зрелите си поетичес­ки цикли „Зимни вечери лирическият му герой, като истински „син на града”, възкресява тъжните картини на зимните вечери в бедняшкото предградие Ючбунар, потънало в сивата мъгла - символ на безнадеждността. Цикълът се откри­ва с една обща, печална панорама на града, който пустее като черна гробни­ца” със смълчаните си сгради, които гле­дат зловещо „с жълти стъклени очи”.

Образът на града, темата за съпричастието към онеправданите и от­хвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски. В произведенията му ясно се откроява осо­беният интерес на автора към социалната тематика. Поетът се отличава с ясно заяве­ните си хуманни позиции, които го опре­делят като защитник на бедните и онеп­равданите.

Подборът на заглавие на дадена литературна творба е съществен момент в процеса на нейното създаване. Заглавието изразява кратко и убедително оценката за това, което пише авторът. Едновременно с това заглавието има и обобщаващ характер, защото очертава типичното за ситуацията и героите художествено пресътворение в литературното произведение.

Не прави изключение в това отношение и заглавието „Зимни вечери, което Смирненски поставя на своята творба. Още на паратекстово равнище поемата загатва за своите основни смислови значения. Словосъчетанието „зимни вечери” носи усещането за песимизъм и безотказно внушава на читателя драматизма, облъхващ целия лирически цикъл. Зимата е последният сезон от годишните времена и символизира замирането на природата, смъртта – вледеняването, а вечерта се асоциира с края на човешкия живот. Това тъмно диаболично начало е подчертано още в първия стих на поемата. Сравнението на града с „черна гробница” подсказва отчаянието, пустотата и безизходицата, владеещи в това мрачно и потискащо пространство на „зимните вечери” в крайните софийски квартали.

Поетът изби­ра зимния сезон за показване живота на града, защото той е най-труден за бедните и онеп­равдани обитатели на крайните квартали. Така по-отчетливо се откроява контрастът с действителността. Зимният ден е най-къс, а нощта - най-мрачна и студена. Зимата навява чувства на безнадеждност с пусто­тата си и мъртвата природа („оскрежената топола - призрак сякаш”, „сивата мъгла”, „локвите”).

Лицата на зимата в поемата са контрас­тни, свързани със студа и мизерията. От едната страна стои мракът с неговото символно - метафорично значение („ черна гробница”, „пуст и мрачен”, „тъмата", „в море неп­рогледна тъма”, „сънната улица”, „мъглата гъс­та”, „черен мрак”, „мъглата жълтопепелява”, „ледно”, „бледосиня мъгла”, „мътни стъкла”, „в локвите стават на кал”), а от другата се очер­тава бледият, но не светъл, а вледеняващ силует на зимата („оскрежената топола”, „посребрени”, „снегът”, „ледния дъх на нощта”, „бя­лата зима”, „неземни сребристи цветя”, „ехо в снега спускат се змийки от лед”, „белия сняг”, „прозореца в скреж”, „ледени цветя”, „цветята се топят безследно”, „снежинки”, „снежинки сребристи”, „бели и чисти”).

Цветовата гама в творбата е предимно тъмна, мрачна, потискаща („черна гробница”, „мътни стъкла”, „мръсна”, „мъглив силует”, „по тъмно”, „черни ковачи”, „черен праг” „черно ложе”). Показано е и вариативното многообра­зие в


Други реферати:
Стрес-същност, фактори, последствие
Фамилна терапия–основни понятия и приложение
Същност, произход и предмет на психологията. Лекции
Физиологична психология
Християнска Психология


Изтегли реферата



Християнска Психология - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия