Какво е за мен насилието







Забързали сме се. За някъде.

Времето не ни достига. За нищо.

Вглъбили сме се в себе си. Не усещаме.

Отчуждили сме се. От човеците.

И се страхуваме. От себе си.

Живеем в динамичен свят, в който дребните на глед житейски несгоди нямат място. Времето стремглаво лети, повлича ни в шеметния вихър към вечността. Живеем, съществуваме, страдаме и обичаме. Променяйки се, се нагаждаме към лудите темпове на техническия прогрес, дивият ритъм ни повлича в бездна, лишена от съзнание. Упорито бързаме, без да виждаме какво се случва около нас. Забравяме за чувствата на другите, вглъбени в себе си. Не забелязваме красивото, защото сме твърде заети да опорочаваме всичко ценно, което имаме. Много често сме обградени от жестокото безмислие и грозота, които смъртта донася в света на живите.

Задушавам се от мъглата в човешките отношения, полудявам от злобата и завистта, иснервям ссе от отчуждението и забравата и търся своето място в кръговрата на времето.

Отново съм в края на работния ден, уморена и изнервена. Прибирам се, за да потърся малко спокойствие, да осмисля живота си, да се опитам да намеря доброто и любовта, човешкото у човека и да ги защитя.

Затварям вратата след себе си и се облягам на нея. Най- после! Отделила съм се от всичко това, което непрекъснато ме наранява, като че ли съм затворила вратата, която ме свързва с истинския живот. Изпитвам някакво странно чувство на откъснатост. Влизам в стаята си. Тук всичко напомня за мен. Вещите стоят традиционно неподвижни, като че ли искат поне те да ми останат верни.








Други реферати:
Отвъд принципа на удоволствието (Зигмунд Фройд)
Пиер Абелар и кулминацията на късната логика
Признаване на другия. Стереотипи
Системи на етическите категории в дискусията на Свети Августин и Манихеизма
Тома Аквински


Изтегли реферата



Тома Аквински - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия