Композиция на стихотворението Хайдушки песни

"Хайдушки песни" и романтиката на хайдушкото битие


Хайдушки песни

1. Заглавието на цикъла е буквално заимствано от фолклора

2. Композиция - 4 отделни текста, обединени чрез образа на юнака и чувството, което носи всеки един от текстовете.

3. Характер - лирически цикъл, чувството е светло, жизнерадостно, израз на революционната романтика.

4. Образи

4.1. централен е образа на бунтовника - силен, волен, освободен от соц. задръжки, самотен, доближаващ се до романтичния тип самотен бунтар, при който личен и обществен дълг се сливат в едно.

5. Особености на поетиката- основна е фолклорната поетика, фолкстилизация, народни изрази, постоянни епитети

Хайдушки песни" - композиция: В четирите стихотворения са отразени дълбокото познаване на човешката душа (мотивът за сирака), страстната любов към народ и свобода (типично ботевски), отразен е и многозвучният строй на Яворовия стих.

Първа песен - разкрит е идейният свят на хайдутина както в народните песни; забелязва се типично по ботевски самоотричане в името на дълга и всеотдайност към народното дело. Изразени са полюсни чувства на любов и омраза чрез тавталогични фигури: разкрива се модереният мотив за сирака, самотника, с който започва и завършва поемата. Както в тази песен, така и в другите се забелязват всички стилни и езикови особености на фолклорната поетика (постоянни епитети, народна лексика, които придават национален колорит на стихотворението).

Втора песен - навлиза се в сърдечния живот на хайдутина и се поставя проблемът за любовта и дълга, както и при Ботев любимата е млада и красива и се сблъскват две сили - любов и обществен дълг. Силните чуства са предадени чрез обръщения и умалителни съществителни, на принципа на контрастите е изграден образът на любимата. Използват се антитези и анафори, за да се внуши силната воля на хайдутина.

Трета песен - мотивът за любовта и дълга е пресъздаден в драматична ситуация. Изразен е конфликтът между любовните чувства и съвестта на хайдутина. Два вътрешни гласа си дават решителна среща - гласът на съвестта (на хайдушката клетва и дълг) и повикът на сърцето. Диалогът между сърцето и разума е особено драматичен: съвестта - Лазо трябва да бъде убит, прокобата за смъртта са отронените листа и повторението на четиристишието; сърцето - Лазо не бива да бъде убит, звучи в подтекстта на метафоричното двустишие, съчетано с етимологична фигура, взета от народната лексика. Сблъсъкът на двете колосални чувства - омраза, която жадува мъст, и любов, която жадува радост - раздвоеността на сърцето създава дълбокия драматизъм.

Четвърта песен - поставя се проблемът за отношението на хайдутина към смъртта, разкрита чрез прокобен сън както в народната песен. Но все пак има различие от народната песен и Ботевата традиция. За разлика от Ботев тук има демитологизация, защото няма опоетизиране на смъртта, тя е нежелана и е претворена в елегичен тон. Революционната


Други реферати:
Подходи за ефективно управление на времето в здравеопазването
Фармакоикономика
Управление на здравните дейности
Анализ на асортиментната структура на фирма производител на храни
Маршрутно такси-рожба на прехода в България


Изтегли реферата



Маршрутно такси-рожба на прехода в България - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия