Миг



Димчо Дебелянов пише стихотворението „Миг” преди заминаването си на фронта. То може би е първият белег за нов етап в творческото развитие на Дебелянов, предшестващо цикъла творби, създадени на фронта, които от своя страна представляват преломен момент както за Дебелянов, така и за българската литература. Някои критици смятат това стихотворение за символистично.

Стихотворението се опитва да разгадае тайните и бляновете на душата. Уморен от земните страсти, човешкия дух жадува за успокоение и блаженство. Иска да постигне абсолютна хармония. Очаква Божието откровение, за да познае себе си. Човекът оба4е пропуска мига на просветлението и болезнено осъзнава трагичната непостижимост на познанието. Съществуването му отново се връща към безвремието, към умората и самотата.


Лирическият аз се намира в положение на някаква безизходност, самота: „ тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна”.Пространствено лирическият субект е представен между небето и земята, което подсилва неговата самота:

Над мене, замръзнало в мисъл безумна

небето немееше странно далече,

а долу се носеше музика шумна

от стъпки, от смях и преплетени речи.

Небето по принцип е обобщаващ символ на свещения ред във вселената, но тук то е „странно далече”. Следователно авторът намеква, че този ред на земята е много трудно достижим. Може би мигът, за който става дума в стихотворението, е мигът, когато лирическият аз ще вникне в смисъла на човешкото съществуване, ще се освободи от самотата, когато „редът” на Земята ще се възстанови. Сега лирическият аз не принадлежи на този свят, още повече - той не иска да му принадлежи:
Но горди и сластни очи не зовяха

на уличен пир мойте жажди смирени

мъжете там хилави войни бяха

жените – отвъргнати, неми сирени...
С вторите два стиха авторът въвежда лица, но не индивидуализирани, а в събирателни образи с обобщени характеристики. Но характеристиката е необичайна, защото поначало „войн” в своята семантика изисква епитет с положителен знак. Вместо такъв обаче е употребен отрицателният „хилав” – в смисъл на „слаб”, „немощен”, но най-вече в смисъл на „сломен”, „победен” войн. „Отвъргнати неми сирени” също звучи като анахронизъм. „Сирена” е синоним на красива и сластна прелъстителка. А отвъргнатите прелъстителки вече не са прелъстителки. В


Други реферати:
Цар Симеон
Шумер и Акад
Цар Петър І и Чеслав Клонимирович
Франция 10-13 и 14-15 век
Тракийският град


Изтегли реферата



Тракийският град - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия