Наративен анализ



За целта на настоящия наративен анализ ще бъде използвана методологията на Ролан Барт, очертана от него в произведенията „Увод в структурния анализ на разказа” и „S/Z”. Повествователният (или „наративен”) анализ трябва да изгради „един хипотетичен модел на описание”1 на разказа, който изхожда от дедуктивния принцип (поради практическата невъзможност да се обозрат всички разкази, появили се някога); въпреки постулирането на определен подход, характерна за Барт е флуидността на използваната матрица – той твърди, че изграденият модел, спускайки се към отделния разказ, допуска едновременно и включване в и отклонение от приписаната на разказа структура. За разлика от лингвистиката, чийто анализ се простира до фразата (определяна не като механичен сбор от съставните й части, а като специфична организация, единица), т. нар. от Барт „вторична лингвистика” се занимава с дискурса (като съвкупност от фрази), който не е проста последователност от фрази (както твърди класическата лингвистика), а е също своеобразна организация, „послание на друг език, по-висш от езика на лингвистите”2. Между фразата и дискурса има хомологично отношение на чисто формални съответствия (всяка фраза може да се разглежда като малък дискурс и всеки дискурс – като малка фраза). Лингвистиката от своя страна снабдява структурния анализ с основно понятие – „ниво на описание”. По подобие на фразата, дискурсът може да се разглежда като йерархия от нива на описание - всяко ниво има своя специфика и съдържа отношения между елементи, които изискват отделно наблюдение (т.нар. дистрибутивни отношения, конституиращи хоризонталната ос на повествованието), но никое от нивата не може да произведе смисъл самостоятелно – то трябва да се интегрира в по-високото ниво на описание (отношенията между две нива са интегративни, изграждат вертикалната ос на разказа). В литературната творба могат да се разграничат три нива на описание: ниво на функциите (в смисъла на Проп и Бремон), ниво на действията (в смисъла на Греймас, разглеждащ персонажите като актанти) и ниво на повествованието (ниво на дискурса при Цв. Тодоров). „Тези три нива са свързани помежду си по системата на прогресивната интеграция: дадена функция има смисъл само ако е включена в общото действие на един актант; а самото действие добива крайния си смисъл от това, че е разказано, изложено в един дискурс, който има свой код”.3 Изложеният модел за работа при анализ на разказ не е просто обзор или компилация от вече разработените подходи на гореспоменатите автори. Барт използва посочените теории само като градивен скелет, който очертава най-общите формални рамки на разказа, задава границите (вътрешни и външни), които го конституират именно като разказ, който трябва да се разгледа иманентно, в себе си, независимо от действителния свят. Понятието, което очертава връзката между двете му студии, посветени на наративния анализ, е код. То отразява основния възглед на автора за „множествеността на текста” – за разлика от другите методи (Проп, Бремон, Греймас, Цв. Тодоров), задаващи по един или друг начин пределна абстракция и стремеж към максимално изчистена и универсална матрица, която да се наложи върху разказа, Барт поставя акцент върху множествеността на текста. Тя трябва да се разбира като една непрестанна игра между читателя и текста - читателят не е просто консуматор, потребяващ един напълно завършен, обективен текст, а производител – самият той, пристъпвайки към даден разказ, е галактика от други текстове, кодове, които се разгръщат в момента на


Други реферати:
Ресторантьорски продукт
Пищови по туризъм
Особености на туризма на Русия
Професия екскурзовод
Бизнеспланиране


Изтегли реферата



Бизнеспланиране - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия