Освободителната война


Д О К Л А Д

за



Освободителната война


Начало на войната

Към началото на юни 1877 г. Съсредоточаването на руските войски на румънска територия приключва. Военният план е разработен от ген. Обручев още през октомври 1876 г.,но в последващите месеци търпи съществени корекции. Русия започва войната с две армии – Дунавска (около 210 000 души) и Кавказка (около 80 000 души), а Турция – с 494 000, от който 338 000 на Балканите.

На 10/22 юни силите на генерал Цимерман форсират Дунав и с помоща на местните българи освобождават Мачин, после Черна вода, Исакча, Тулча, Бабадаг и околните български селища в Северна Добруджа. Те заемат линията Черна вода – Кюстенжа, блокирайки турските сили от север. Малката руска флотия със смели атаки и минни загражданя прави безполезен далеч по-силния турски дунавски флот.

На 15/27 юни 1878 г. основните войски преминават р. Дунав край Свищов, след което устройват понтонен мост между двата бряга. Армията е разделена на три отряда – Източен, воден от престолонаследника Александър ІІІ, Западен начело с генерал Криденер и Преден, поверен на генерал Йосиф Гурко. Източният отряд блокира укрепения „четириъгълник” Русе, Силистра, Шумен, Варна. Западният превзема Никопол, но фатално забавя настъплението си към Плевен. Осман паша се възползва от това и прехвърля войските си от Видин в Плевен, превръщайки града в истинска крепост.

Най-енергични са действата на Предния отряд, в който е включено и Българското опълчение. Гурко освобождава старата столица Търново, изненадващо преминава смятания за непроходим от войски проход Хаинбоаз, превзема Казанлък и овладява Шипченския проход. Освободени са Стара и Нова Загора.Турското командване, използвайки английски параходи, спешно прехвърля от Северна Албания армията на Сюлейман паша от около 40 хил. души. Задачата и е да блъсне Гурко, да контраатакува през старопланинските проходи и да подкрепи Осман паша. На 18/19 юли се водят тежки сражения, при които Стара Загора и Нова Загора са отстъпени. В боевете българските опълченци проявяват изключителен героизъм. В отчаяна битка е спасено Самарското знаме, под което загиват неколцина знаменостни и дружинният командир подп. Калитин.Руско-българските части трябва да отстъпят пред смазващото превъзходство на противника. Турската армия подлага местните българи на кърваво унищожение, надминавашо дори ужасите от 1875 г. Руското командване е заблудено от лъжливите маневри на Сюлейман, който дава вид , че ще премине Твърдишкия поход. Поради това резервите на корпуса на ген. Ф. Радецки са съсредоточени в Елена, а Шипченския поход остава недостатъчно защитен. Настъпват най-драматичните дни в цялата война.


О, Шипка”

Решаващо значение за хода на войната изненадващо придобива отбрана на прохода Шипка. Около връх Св. Никола са разположени опълченски дружини, водени от ген. Столетов, и 36-и Орловски полк – общо 5500 души и 27 оръдия под


Други реферати:
Топлинно движение
Състав и свойства на безири и лепила
ЯМР Спектроскопия
Химичният елемент мед
Химичния елемент въглерод


Изтегли реферата



Химичния елемент въглерод - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия