Пищови по икономика

ДАНЪЧНО – ОСИГУРИТЕЛЕН КОНТРОЛ


2в. Права и задължения на органите по приходите

Задълженията на органите по приходите са уредени по чл. 14, ал. 1 от ЗНАП:

Спазване на организацията на работата в агенцията

Запазване в тайна данъчната и осигурителната информация съгл. ДОПК

Спазване на установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информация, представляваща служебна тайна.

Правата на органите по приходите са уредени в чл. 12 от ДОПК.


3в. Цели, принципи, задачи и обхват на ДОК

Цели на ДОК – 1. непосредствено съдействие за осигуряване на необходимите финансови и други средства за републиканския и местните бюджети; 2. съобразяване с приоритетните изисквания на пазарното стопанство; 3. премахване или ограничаване развитието наа сивата икономика.

Принципи на ДОК1. единство и неутралност. На практика този принцип е от съществено значение за преодоляване на негативното отношение на част от данъкоплатците към данъчното облагане, задължителното осигуряване и контрол; 2. законност. Да не се допуска извършване на нарушения на действащите НА в ДОП; 3. простота, яснота и откритост. Приложението на този принцип се изразява в недопускане на нетомности, свързани с прилагането на съответните закони и разпоредби; 4. самостоятелност и оперативност. Зачитане на върховенството на законите в данъчната и осигурителната практика, ненамеса в дейността на проверяващите и санкционирането на нелоялните данъкоплатци; 5. служебно начало. Точно изпълнение на регламентираните в ДОПК и други данъчни закони задължения; 6. добросъвестност и отговорност. Практическото приложение на принципа се израдява в следното: органите по приходите се задължени да извършват точно всички предвидени мероприятия, обезпечаващи нормалното развитие на данъчното и осигурителното производство в регламентираните срокове; 7. опазване на служебна тайна. Практическото изпълнение на този принцип се осъществява по определен от законодателя ред и въз основа на специален акт от съдебната власт, след отправено писмено искане.

Задачи на ДОК1. проверка на взаимоотношенията с ДБ в контролираните обекти. Изпълнението на тази задача изисква проверка на законосъобразността и обосноваността на приетата организация за данъчни плащания и начисляване на задължителни осигуровки; проверка на реалността на посочените размери по съответните данъчни и осигурителни вноски; проверка на законосъобразността и целесъобразността в отчетността, водена от данъкоплатците и начините за отразяване на данъчните и осигурителните задължения; мнение на КО пред държавните институции за актуалността на събраните преки и косвени данъци, осигурителни вноски, такси и други; 2. проверка на формирането и разпределението на печалбата. Изпълнението на тази задача налага обективно изсладване и анализ на прите и косвени фактори, които влияят върху размера на почелбата и преценка на правилното формиране на облагаемата печалба; 3. проверка на цените и ценообразуването. Необходимо е да се фиксира точния размер на влаганите суровини, материали, полуфабрикати, използвана енергия и други, както и начисленията за вложен жив труд; 4. проверка на разходите, свързани с основна и допълнителна дейности, подлежащи на облагане. Органите по приходите проверяват дали има нарушения в документирането и отчетността на разходите. При констатиране на пропуски в това отношение се посочват точните размери, с които е ощетен ДБ; 5. проверка на реализираните обороти. Освен по документи, въздействието може да се осъществи и фактически на място в обектите. В интерес на данъкоплатците е да се обявят по – ниски обороти, като се използват различни начини за тяхното укриване. Препоръчва се да се направят съпоставки на документираните обороти и отчетените разходи; 6. рационализиране на процесите в ДОК. Една от отговарните задачи в дейността на проверяващите е стремежът за самоусъвършенстване и саморегулиране.

Обхват на ДОК – Обхвата на ДОК засяга данъчните приходоизточници, които са под прякото контролно въздействие от страна на администрацията по приходите. Обхвата на ДОК има няколко направления: 1. ДДС – правно основание за проверките и ревизиите е ЗДДС. Данъчната ставка е определена на 20% за всяка облагаема стока или услуга, включително и при внос на стоки; 2. Акцизи – акцизното облагане и последващият контрол се основават на действието на ЗАДС. Начисляването им е съобразено с действащата в момента Тарифа за акцизно облагане, която е част от ЗАДС; 3. Корпоративни данъци – корпоративното облагане е правно регламентирано в ЗКПО. С въведените корекции се гарантира увеличаване на приходите в бюджета, съкращаване на разходите за администриране на данъците и опростяване на процедурите по тяхното начисляване и внасяне; 4. Местни данъци и такси – посочени са в ЗМДТ. Местните налози, подлежащи на контрол са данъкът върху недвижимите имоти, данъкът върху наследствата; данъкът върху превозните средства; данъкът при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин.; 5. Подоходно облагане – то е уредено в ЗДДФЛ. Счита се, че подоходното облагане в някаква степен е пречка на мотивацията за работа и спестяване. Намаряват средствата от доходите и се ограничава икономическия растеж на нацията; 6. Задължителни осигурителни вноски – законодателят изисква начисляването и внасянето на вноски за фондовете на ДОО, за ДЗПО и ЗО.


4в. Етапи и способи на ДОК

Етапи на ДОК1. Предварителна подготовка – конкретицират се целите и задачите, въз основа на които се подбират най-подходящите начини за контрол.; 2. Контролна дейност – по време на този етп се формират сроковете за изпълнението на отделните проверки. Целта на този етап е да се изследват причините, довели до осъществени отклонения и нарушения.; 3. Приключване – резултатите се систематизират, изготвят се необходимите документи и се оформят изводите и предложенията.; 4. Реализация – резултатите от осъщественото въздействие се реализират. При устнановяването на данъчни и осигурителни нарушения и укритея се търсят предвидените от законодателя отговорности.

Способи на ДОК1. Писмени обяснения – правно регламентирани са в ДОПК. Писмените обяснения са сведения, относно фактите и обстоятелствата, които имат значение за съответното производство. Неизпълнението на това задължение се наказва съгл. чл. 114 от ГПК. Чрез този способ се доказват факти от значение за ревизията, които са възприети от 3-то лице. Писмените обяснения не се изискват от лица с психически или физически недостатъци. Също така могат да се откажат писмени обяснения, отнасящи се за факти и обстоятелства, представляващи професионална тайна.; 2. Експертиза – прилага се когато е необходимо да се изяснят важни обстоятелства, за които проверяваш(щите не притежават необходимата квалификация, за да направят вярна преценка. Експертизата се назначава писмено от органа по приходите, възложил производството.; 3. Инвентаризация – чрез нея се фиксират фактически остатък от парични средства, материални ценности, състояние на разчетите и тяхното съответствие със счетоводните данни за определен период от време. Като форма на контрол инвентаризациите се провеждат на място в обектите.; 4. Насрещна проверка – прилага се когато е необходимо потвърждаване реалността на данните в различни първични документи, отчети, счетоводни регистри и данъчни декларации и други. Използват се когато има съмнения или е явно подправянето на първични и други документи и регистри.; 5. Наблюдения – прилагат се за общо или поелементно изучаване на данъчните и осигурителните процеси. Подходящи са при установявването на разходните величини.; 6. Документални проверки – те са основен способ на ДОК. Прилагат се при установяването на фактическото състояние на водената от данъкоплатците отчетност. Те са в основата при доказване на извършени нарушения, произтичащи от укриване на приходи, доходи, печалби, дивиденти и обороти.


5в. Същност и документиране на проверките

Проверката е едно от средствата за осъщесвяване на ДОК. Тя дава възможност да се изяснят и установят определени факти и обстоятелства, които са от значение за данъчните плащания и задължителни осигурителни вноски. При проверката се анализира една определена дейност или някакъв документ, които имат значение за конкретна облагаема сделка или за цялостно облагане и начисляване на задължителни осигурителни вноски.

Механизмът за извършване на проверка е следният: 1. Съставяне на протокол; 2. Установяване на нарушението – съставя се протоков за иззет стоки и имущество, изготвя се опис, запечатване.; 3. Съставяне и връчване на Акт за нарушение; 4. Предоставяна в отдел „Регистрация и обслужване на данъкоплатците”; 5. Наказателно поставление.

Документиране на проверките. Резултатите от проверката се описват в протокол, който се оформя по установения по чл. 59, ал.2 от ДОПК и съдържа: 1. номер и дата на съставянето му; 2. име и длъжност на органа, който го е съставил; 3. имената, адресите и качесвото на лицата, които не са органи по приходите и са присъствали; 4. индивидуализиращи данни на проверяваното лице; 5. дата и място на действията; 6. времето, когато са започнали и завършили действията; 7. извършените действия; 8. установените факти и обстоятелства; 9.събраните доказателства; 10. направените искания и възражения, ако има такива; 11. пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията.

Констатациите в протокола, в случай че съдържат доказуеми данни за нарушение, са основание за издаване на акт за нарушение.


6в. Същност, организация и документиране на ревизиите

Същност – ревизията е специфична форма на последващ контрол. По своята същност тя представлява сложна съвкупност от регламентирани действия на органите по приходите. Основната цел е да се установят дължимите данъци и задължителните осигурителни вноски на ревизираното лице, т. е. да се установи действителното стопанскои финансово състояние във фирмите за непосредствено противодействие на данъчните и осигурителни нарушения и престъпления.

Организация – организацията на ревизията е продължителен процес и преминава през 5 етапа: 1. Планиране – по време на този етап се структурире обхвата на въздействието, като ревизионната дейност се разпределя по месеци и тримесечия. В този етап се подсигуряват всички необходими кадрови, материални, финансови и други ресурси, нужни за качествено и навременно осъществяване на въздействието. Определя се времето за ревизиране, данъчния период, вероятната разстановка на контролните органи, подбора на данъчно задължените лица, подлежащи на ревизиране.; 2. Подготовка – през този етап се систематизират отделните информационни източници. Те могат да се класифицират по степен на надежност и актуалност за нуждите на ревизията. Подготовката на


Други реферати:
Теми по Стопанска история
Развитие на индустрията на Русия
Периодизация
Пищови по стопанска история
България и международните транспортни коридори в края на XIX и началото на XX век


Изтегли реферата



България и международните транспортни коридори в края на XIX и началото на XX век - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия