Пищови по икономика

Роля на държ в икономиката пащта икономика беше установено, че тяв чист вид не съществува. намесата на държавата било като икономичес­ки агент, било като държавна институция (която създава законите), за да коригира дефектите на пазара и да осигури спазването на приетите

икономически ценности и принципи в една демократична държава, как­то и да изпълни своите социални функции. Така сепоявява и функциони­ра впрактиката смесената пазарна икономика.

Навсякъде пазарната икономика търси но­ви пътища и истинското място на държавата. Желанието за намеса в обществените процеси при условията на демократичен пазар издига пре­стижа на държавните институции (разбира се, не в духа на държавното регулиране прокламирано от Джон Кейнс или неокейнсианците). В този период например САЩ установиха, че поради пренебрегване на някои държавни технологически проекти под влиянието на ултралиберализъм са загубили позиции в сравнение със страни като Германия и Япония, където държавата, без да е всемогъща, играе твърде активна и определя­ща роля. Новата икономическа програма на САЩ се стреми да задоволи искането за държавна намеса политика, която да улесни формирането на капитал във всичките му видове - човешки, технологичен, инфраструктурсн."

. Освен обществените служби държа­вата трябва да осигури регулиране на пазара чрез дългосрочна-анти-циклична политика и преразпределение на доходите. нор­мално. За тази цел с необходима връзка и взаимодействие между пазар­ните институции и държавата, при което е възможно да се осигури норма­лен икономически растеж и увеличение на общественото богатство.

11ри един нормално функциониращ пазар „невидимата ръка" на Адам Смит среща потребители и производители в една точка, която е макси-мизация на обществените блага. Тогава защо е нужно да се намесва държивата"? Освен казаното ио-горе ние ще изложим някои общощпичпи виж­дания, представени от професора по икономика в Синсинатския универ­ситет в САЩ - Дж. Врсдсвелт1. Според него те се свеждат до следното:

1. Преразпределение на доходите.

2. Поощряване на конкуренцията.

3. Предоставяне на блага за обществено ползване.

4. Защита на правата на индивидите и въвеждане в действие на договорите.

5. Роля по опазване на природната среда.

6. Предоставяне на добра икономическа информация на потреби­телите.

7. Роля на правителствата за стабилизиране на икономиката. Ще разгледаме последователно тези виждания и евентуални задачи

на държавата при една система на смесена пазарна икономика и стре­меж към икономически ред.

По въпроса за преразпределение на доходите. В глава девета ние дадох­ме едно виждане, изразено чрез кривата на Лоренц, за това, как се групи­рат доходите и групите от населението във връзка с участието им в раз­пределението на тези доходи. Това е едно обективно разпределение в за­висимост от различните финансови възможности (богатството на отдел­ните индивиди) и то може да ни харесва или не. Мис можем да смятаме, че това е несправедливо - някой да гласува или да не може да си купи основ­ни стоки, но това е резултатът на системата на пазара, и както е известно, при пазарната икономика няма емоции и социално чувство. Па пазара кривата на търсенето е изградена върху основата на закона на търсенето - отляво надясно, като клони надолу към хората с по-малки възможно­сти. Но кривата на предлагането се движи също по свои закони и пресеч­ната точка между двете често оставя „зад борда" много от желаещите да потребяват, но нямат тази възможност. И това е така не защото равновес­ната цена се с установила но-впсокр от техните възможности, а поради факта, че част от населението има по-ниски доходи и не може да си позво­ли тази цена. И щом това е така и системата на пазара създава до извест­на степен несправедливо разпределение на доходите, не остава нищо дру­го освен правителството да се намеси и подобри системата. И тук е него­вата роля в смесената икономическа система. Моделът, но който действа пазарът върху доходите, може да не удовлетворява и той при подходяща политическа обстановка и желание на държавата и правителството, кое­то я управлява, може да бъде променен. Тази промяна се изразява в пре­разпределение на доходите с помощта на икономическите регулатори, с които разполага държавата. И тук възможностите, макар и ограничени от много екзогенни фактори, са доста разнообразни и зависят доста често не от икономистите, а от политиците. Как да се преразпределят доходи­те? Как да се справи държавата с хората, които нямат доходи или са с

1 Врелсвелт. Дж. Лекции пред ку!*.- на икономисти, щкчк-дсн от М1К) И|чч I1)1)! г.

доходи под скзистенцминимума? Как да се справи с тези, на които не достига храна, жилища, възможности за образование и т.н.? Това са веч­ните въпроси на обществото и те в различните епохи и социални системи са решавани по различен начин, но никога досега- радикално. Би трябва­ло човек да прекоси широките полета и стотиците страници, изписани от представителите на различните икономически и политически формации и школи, за да добие бегла представа за сложността на този въпрос -въпрос на мирно съществуване и на кървави социални конфликти. И все пак, една свободна демократична държава има совите възможности да приближи полюсите и да облекчи тези, които се нуждаят от помощ. Как? Не е възможно да се отговори еднозначно. Всеки случай е конкретен. Всяка орана е на своето стъпало на развитие и благоденствие, със свои икономически и финансови възможности и все пак? Чрез намаляване на цените по държавен път е неправилно, както ще видим по-късно, тъй като това ще намали производството, като отдръпне част от производи­телите, които няма да са съгласни да инвестират при ниски цени. Остава реакцията с доходите. И тук експертите икономисти трябва да търсят конкретни, съответстващи на условията и възможностите решения. В това отношение практиката предлага различни модели, някои от които дават идея за по-рационални решения. Разбира се, както подчертахме но-горс, въпросът е не само икономически, но политически и социален, и неговото решениечс в ръцете на обществото като цяло и различните му институции. В зависимост от това, какво с тяхното влияние и въздей­ствие върху законодателната и изпълнителната власт, такива ще бъдат и вземаните решения. Обикновено в развитите в икономическо отноше­ние страни се разработват и приемат специални програми с които се цели да се подобри структурата на разпределение на доходите, но тези програми често остават само на теория или третират отделни аспекти на големия проблем за преразпределението на доходите, като се отна­сят до отделни групи лица, които се подпомагат с храна, жилищ?. прог­рами за самотните майки и т.н.

Преразпределението на доходите има и чисто икономическа страна, на която искаме да обърнем внимание. Това се налага поради пряката зависимост между тях и нарастването на производството. Една от при­чините хората да работят е да увеличават доходите си, за да могат да закупуват повече стоки и услуги. При една амбициозна програма за пре­разпределение от правителството може да се стигне до намаляване на стимулите за работа. Този стимул - да не се работи, ще бъде много си­лен, защото могат да се получават доходи и без да се работи. Според проф. Врсдсвелт две са основните причини да не се работи: . •,

Първо, нежеланието да се работи. В този случай преразпределението ще насърчи хората да работят още по-малко. Те решават да имат повече свободно време и по-ниски доходи. В този случай една програма за пре­разпределение може да се окаже не много полезна.

Втори, ниските доходи могат да бъдат резултат на причини, които не могат да не контролират - например липсата на образование, квалифи­кация, икономически трудности на държавата и т.н.

167-Един пример за програма за преразпределение, който н СЛЩ се раз­глежда засега само като теоретичен модел, може да илюстрира идеята за съставяне на програми. Този проект се приема добре от икономисти­те, но не и от политиците.

Основното в тази програма е всеки да получи някакъв основен при­ход от правителството, който се нарича гарантиран доход. Неговата ве­личина не е особено висока. По примера от цитирания автор всеки ще получи по 200 долара на месец. Тази сума се получава независимо от това. дали лицето работи или не. Към тази сума могат да се приложат коригиращи коефициенти за различни специфични особености - деца, инвалиди, болни и т.н. Ако лицето работи, то получава и заработения доход. В такъв случай се получава ситуацията, показана таблица 11.1.

Вижда се, че до четвъртия случай, когато сумата на всички доходи представлява 600 долара, която е приета за оптимална (включва се зара­ботеният доход, от който се изважда данъкът, и към него се прибавя га­рантираният доход), започват промени в размера на данъка, който дото­гава е бил 33%. За петия случай той е 35%, за шестия -37% и т.н. 11рогра-мата се ръководи от факта, че някои хора имат много ниски доходи и им гарантира основен доход, който не е прекалено висок. Тези, които рабо­тят, могат да увеличат общия си доход, тъп като и на тях се изплаща гарантиран доход. В това се състои и стимулирането за работа, тъй като при другите програми, ако безработният започне работа, му отнемат га­рантирания доход. Както се отбеляза, това с една нрограма-проект и в момента не действа в СЛЩ. Там се прилагат отделни програми, за които вече стана дума.

При една програма на гарантиран минимален доход е възможно да не се стига до намаляване на цените, тъй като това ще се отрази небла­гоприятно на производството. Ще се намалят стимулите за производи­телите. Поради това задачата па правителството е да поддържа опреде -

168

лен оптимум, при който пазарните механизми стимулират производство­то, но има осигурен минимум и за бедните.

В България известно преразпределение на доходите се осъществява чрез Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДфЛ). При­ложен е прогресивно подоходният принцип, като необлагаем за 2001 г. е годишният доход до 1200 лв.; по-високият от тази сума доход е групиран и процентното увеличение нараства, което се вижда от следната предс­тавена в закона таблица:

Увеличението започва от 20% и достига до 38% за горницата над 16 800 лв. Тук държавата се проявява като субект на социалната полити­ка, стреми се да осигури някаква обвързаност на социалните групи и прилагане па принципите на справедливост и социално равенство. Раз­бира се, такъв ефект се постига частично. Съществуват съответствия с външните условия и други икономически лостове за преразпределение, които са обект на финансовите науки.

Друга роля на правителството е да поощрява конкуренцията .Това ли­шава фирмите от възможностите за експлоатация и позволява да се под­държат по-стабилни цени и доходи. Монополите са основните структури, които могат да провеждат експлоатация и с разрушаването им-Чрсзедна поощрявана от държавата конкуренция, те ще бъдат лишени или ограни­чени в тези си възможности. Това може да се види на фигура 11.2.

Кривата па предлагането показва желанието на хората да извършват определена работа. Ако работникът е готов да извършва дадена работа за 300 лева на месец, Ще бъде ли експлоатиран? В посочения пример пазарният механизъм ще даде такава равновесна цена на пресечната точ­ка А и всички, желаещи да работят, ще попаднат в отсечката 00,.

В тази си роля държавата проявява своята грижа за осигуряване на условия за нормално функциониране на икономическите субекти чрез гарантиране на личните интереси, на собствеността и конкуренцията. Едип гарантиран конкурентен пазар е необходимо условие за защита на икономическите интереси на гражданите и на икономическия растеж на икономиката.

Трета роля на държавата е да осигурява блага за обществено пол зване или да организира така наречените публични фирми. Това е дейност, коя­то е социално необходима, но не с изгодно или целесъобразно да се извър­шва от частни лица и фирми. Тук се отнасят голяма част от комуналните услуги в населените места, като например система от градски часони служби - армия, полиция, пожарникари, държавна радиосистема или телевизионни канали. Разходите за тези блага се финансират от държава­та, като източник са данъците или фондовете за обществено потребле­ние. Типичен пример за това е и образованието, когато то е организирано от държавата и е безплатно. Същото се отнася и до здравеопазването. За повишаване на образователното равнище на населен него па една страна чрез държавата да носи отговорност цялото общество. 11ри съвременни-те условия то е една предпоставка, без която е невъзможно да се осигури нито личен, нито обществен просперитет на нацията. Висококвалифици­раният труд, на какъвто са способни само хора, които имат необходимото образование, е главният ресурс на съвременния етап и колкото повече го притежава една страна (под формата на човешки капитал), толкова ней­ните икономически и други възможности са по-големи. Тук въпросът има и други аспекти и се стига до проблемите на социалната справедливост и равенство при обучението, което иначе голяма част талантливи деца по финансови причини не биха могли да сн позволят. Това с едно голямо завоевание и на нашата страна и то ин дава основание да се гордеем с него. В разглежданата област ролята на държавата е огромна и тя едва ли скоро ще може да бъде заменена от други институции, тъй като тук става дума за крупномащабни дейности.

По отношение на образованието отделните държави имат ралични позиции, в съответствие с образователната политика, която провеж­дат управляващите. Пред всички обаче стои дилемата - средствата, които се отделят за образование, накъде да се насочат - към справед­ливост (в социален смисъл) или към ефективност (за обществото). Па графика 11.3 са показани двете възможности.

При решаване на въпроса в полза на справедливостта (разбирана като


Ефективност

достъп на всеки до всички степени на образование) т. X, и проекцията й I), ефективността е минимална (проекцията А на т. X,). И обратно - при търсене на висока ефективност-т. Х2 и проекцията й В, справедливост­та (приета като брой учащи) се намалява до проекцията С на т.. Хч.

Къде да бъде установена т. X (т.е. отпуснатите средства за вид обра­зование) зависи от държавата, а отговорът на въпроса засяга цялото общество. I

На четвърто място държавата проявява своите регулиращи функции при една смесена пазарна икономика в областта на защита правата шг индивидите и гарантиране на договорно приетите от различни физичес­ки и юридически лица задължения. Държавата е длъжна да създаде зако­нодателната основа, при която пазарната икономика може да функцио­нира нормално и да прояви своите предимства. Тук се отнасят въпросите до собствеността и нейните граници, до изпълнението на договорите и задълженията към трети лица по отношение съблюдаване на законосъ­образни взаимоотношения между партньорите, регламентиране на фир­мените нрава и задължения. Ако държавата не регулира и не гарантира тези взаимоотношения, от това могат да се възползват недобросъвестни партньори и да се опорочи самата система на пазарната икономика, коя­то изисква ясни, точни и законогараптирани взаимоотношения.

Особено важно в последните години и с все по-нарастващо значение е петата роля на държавата при регулиране на пазарната иконолшка. Това са нейната намеса и гаранции но отношение опазване на околната среда. Въпросът е много актуален и многоаспектен. Ние ще разгледаме само икономическия аспект, тъй като останалите са обект на други дис­циплини. 1(аучният и техническият прогрес дадоха на човечеството много нови ресурси и крайни продукти, но наред с това при разширяването и внедряването на новите производства се проявява все повече вреднотоим влияние над околната среда. Изхвърляните отровни вещества и газо­ве често опустошават цели райони, а ако не се стига до такива драстич­ни резултатни, все пак едни фирми и структури замърсяват околната среда, която е на всички и от която зависи здравословният начин на живот на хората. С други думи, общата собственост па всички - възду­хът, водата, горите, планините и т.н. и тяхното добро поддържане в нор­мативни граници, е грижа на всички, а от тях се възползват отделни лица и фирми. Разходите са общи, а приходите получава само една част от населението. В много случаи има тенденции тази обща собственост да се използва по такъв начин, че марпшалнитс разходи надхвърлят допълнителните приходи. В производства от замърсяващ околната сре­да тип държавата може да се намеси по няколко начина, за да защити интересите на обществото. Тя може да въведе санитарно-хигиснпи нор­ми и при тяхното нарушаване да санкционира и спре работата на завода или фирмата. Може да определи такси, конто да събира от такива фир­ми, и с тях да възстановява щетите, които са нанесени на околната среда или на отделните индивиди. Може да се постанови и закриване на фир­мата. Но това не с добро решение, защото се ограничава производство­то и се губят работни места. Най-подходящо е да се приложи маргинал-ният подход, като се намери най-ефективният начин за ограничаване на замърсяването на околната среда до онази точка, при която маргинал-ната полза от производството да не надвишава маргиналните разходи по отстраняване на замърсяването. Обикновено хората не желаят да пла­щат за почистването на околната среда, когато ползата на производите­лите надвишава разходите по опазването на околната среда. Общество­то прави допълнителни разходи заради фирмите, за да поддържа чиста околната среда. И тук държавата трябва да се намеси и да събере тези допълнителни разходи от фирмите. Те 'трябва да бъдат ранни с разходи­те за замърсяването. Ако това не е изгодно за фирмата, тя може да пред­приеме свои мерки, например нова технология, за да намали тези разхо­ди. Така се стига до онова ниво на разходи по отстраняване на замърся­ването, в което маргиналната полза от премахването му ще е равна на маргиналните разходи. И само правителството може да принуди фир­мите да плащат разходите по замърсяването на околната среда, което те причиняват със своето производство. Ако това не им е изгодно, могат не само да сменят технологията, но и да закрият производството.

Предоставянето на добра информация е тестата роля па дьржавата по отношение на своите граждани в условията на пазарната икономика. Тя трябва да предоставя на потребителя добра информация за пазара, стоките, които се продават и техните качества. Тази информация дава възможност на потребителя да вземе правилно решение. Ако консума­торите сами тръгнат да търсят такава информация, те ще я намерят трудно, а освен това и набавянето й в много страни е доста скъпо. Това важи особено за техническата информация и тя обикновено се предо­ставя по държавен път. В това отношение значителна роля за информа­ция па потребителите играят лицензите, разрешителните ча ижършва-нс на определено производство или услуга и т.н. 11редоставяпсго па та-

кива документи уверява потребителя, че лицето е правоспособно и е в състояние да извърши определена дейност. И тук може да си послужим с кривите на търсенето и предлагането, като с пълна сила важат закони­те за тяхното движение. Държавата в условията на смесената пазарна икономика не бива да се намесва в прякото определяне'на цените, на стоките или услугите. Тя с длъжна да осигури условията за свободен пазар и да даде пълна икономическа информация за процесите, които стават там.

За стабилизиране на икономиката държавата би трябвало да се на­месва в определени случаи и да не допуска диспропорции и сериозни нарушавания на бизнес-цикъла. По тези въпроси се говори на много места в настоящия учебник и поради това само ще споменем, че тази роля се свежда до следенето и поддържането на условия за ограничава­не на инфлацията, безработицата, икономическите кризи и т.н. Това, разбира се, не бива да се прави в буквалния смисъл на теорията на Джон Ксйнс и неокейнсианците, но в някои отношения техните изисквания към държавата са основателни, а теоретичните им постановки в опре­делена степен могат да подпомогнат нейната важна роля в тази област. Грижата на държавата за икономическата стабилност можем да прос­ледим и при въпросите за инфлацията и безработицата, и при образова­нието и квалификацията на безработните и младежите и т.н.

В заключение трябва да се отбележи, че при смесената пазарна ико­номика държавната намеса по косвен път е необходима и полезна. Дър­жавата не бива да се намесва директно и грубо в пазарните отношения, тъй като с това биха се нарушили основни принципи на свободния пазар, но изложените и други роли и форми за въздействие следва да се прила­гат в интерес на обществото и неговата икономическа и стопанска ста­билност и просперитет. Дьржавата е институция на това общество и ако не върши тази дейност, нейната функция до голяма степен се обезсмис­ля и се превръща само в политическа, като е известно до какви отрица­телни последици може да доведе това.

Нагледно мястото на държавата и нейната роля в смесената пазарна икономика е представено на фигура ИЛ, където са отразени основните й взаимоотношения и връзки с домакинствата и бизнеса (фирмите).

ОБОБЩЕНИЕ

1. Пазарната икономика в чист вид не съществува. Държавата се на­месва в икономическите процеси било като икономически агент, било като държавна институция (която създава законите), за да коригира дефектите на пазара и осигури спазването на приетите в една демократична държава икономически ценности и принципи, както и да изпълни своите социални функции.

2. Държавата прилага косвени методи за въздействие върху икономи-

Размяна пари и банкожо дело Както вече установихме, разглеждаикн модела на ьръгонрата на икономическата активност, размяната между купувачите н продавачите се извършва на пазара, като размяната на продуктите се извършва на пазара на ■.токи и услуги, а размяната па естествените, човешките и капиталовнте ресурси - на пазара за ресурси. Топа е, да си припомним, реалният кръговрат, но също така установихме, че съществува и втори кръговрат, а именно - паричният.

1. Бартерна размяна (стокови пари)

Защо е необходима разлхяиита? Най-общо казано хората разменят, т.е. тъ/куват помежду си, :т да имат полза от това. Ако търговията не носеше пол ча, тя нямаше да съществува и хората нямате да взаимодей­стват помежду си по такъв начин. Но какво щеше да стане, ако всеки от настрябвада произвежда сам дрехите сн, храната, жилището, енергията, комуникациите, да се образова и лекува сам? Още при зараждането на човешкото общество хората са установили, че размяната е полезна, а много скоро след това тя започва да играе важна, ако не и решаваща роля в развитието па обществото.

В зараждането си, а и до наши дни в определени случаи размяната се извършва между икономическите субекти без използването на пари.

Чакана търговия, която се изоърицш направо със стоки, услуги и ресурси, се. нарича бартер.

При бартерната система фермерът може да замени крава за чували жито, копачът може да размени брадва срещу дрехи и т.н. При бартера индивидите п.ргунат директно помежду си. Защо обаче бартсрът бързо (в исторически план) губи значението си? Оказва се, че този директен начин /ш търгуване е доста неефективен поради редица причини. Нека разгледаме някои от тях.

Първо, успешната търговия изисква съвпадение на потребностите, с Други думи, двамата контрагенти трябва да са в състояние да задоволят взаимно потребностите си. Копачът може да иска да получи нови ботуши от обущаря, но съществува опасност обущарят да няма нужда от продук­цията на ковача.

Второ, делимостта на стоките и услугите може да се окаже пречка за успешното осъществяване на бартерната размяна. Животновъдът може да смята, че един кои с по-скъп от чувал ите жито, които би му предложил фермерът и замяна, по псе нак той не може да му даде част от коня. Или как може да се раздели едно пиано така; че да се купуват хранителни стоки, да се плаща наем и да се пътува с градския транспорт? _ -..

Както виждаме, изискванията за съвпадение па потребностите и дели­мостта на продуктите и ресурсите представляват сериозни пречки за широкото разпространение на бартерната система На размяна.

При бартерната системи определянето на единица за стойността на стоките, услугите е изключително трудно. Дали два чувала картофи са еквивалентни на една брадва, на три четвърти от едно подстригване? При бартерната система е много трудно достигането на общ измерител на стойността, понеже всички стоки, услуги и ресурси са различни. Какво например ще стане с лозар, който произвежда грозде за продажба? Търговията е възможна само веднъж годишно и трябва да задоволи ВСИЧКИ икономически потребности, защото в противен случай гроздето ще се развали и ще загуби стойността си. Действително бартерната система изобилства от усложнения и проблеми. Може да се приеме, че бартсрът действа относително добре в малки, опростени общества, където основната цел на икономическите субекти с самозадоволяването на потребностите. Първоначалният вид на бартера съществува или може да съществува и днес, например електротехникът и бояджията могат взаимно да си разменят услугите.

Нокато извод се налага становището, че 6(7/;ш<?/л>ш в описания по-горе вид не е действени комплексната, взаимообвързана икономическа систе­ма, където хората и институциите са относително тясно специализирани и „се опират" едни на други в отношението си към всички стоки и услуги.

2. Парична (монетарна) размяна

През историческото развитие на икономическите системи и човеш­ките, и другите видове ресурси стават все по-специализирами в производ­ството на специфични стоки и услуги, което довежда до необходимостта от по-ефектпвна от бартерната форма на размина. Появява се иеоОходи-мосттаотгакова средство, опосредстващо размяната, което се възпри­ема от всички, с други думи, появява се необходимостта от нещото, което ние наричаме пери.

Ако проследим под каква форма са се появявали парите в историята, ще видим, какъв път е изминало човечеството, докато парите приемат този вид. който с привичен за пас - банкнотите и монетите.

През XVII век парите в Сенегал, Горен 11игср и Абиеиния (Естония) са били кубчета сол.

Парите на американските индианци са се наричали нампум и са били изработвани от мидени черупки, конто са били оценявани в синьо или виолетово, изразявани като цилиндър и нанизвани на връв. Когато през XVIII век започва по-масовото канонизиране на Северна Америка от европейците, те също са използвал» вампуни. Индианците приемали вампуните при размяната срещу боброви кожи. В сегашния щат Масачу-зетс вампумът е бил черно-бял, като черните раковини са били ио-ценни, но това не е продължило дълго, защото те лесно се „фалшифицирал и", т.е. белите черупки били оцветявани.

По времето на Петър Велики и неговите предшественици в Русия като пари са се възприемали наред със златните и сребърните монети и „мекото злато" - ценните кожи. Понякога данъците са били събирани в кожи.

В древна Гърция като пари са служели кравите. В някои области това е продължило до XX век. Кравите са били използвани и при заплащаме на компенсация, когато някой с наранявал другиго. Дължината на раната била измервана с счемичпо зърно и за всяко ечемично зърно от дължината па раната потърпевшият получавал по една крава.

В Исландия през XV век за пари са използвали сушената риба. Една конска подкова например се е равнявала на 1 риба, чифт обувки на 3 риби, бъчва вино - на 100 риби, буре масло - на 120 риби.

През 1642 година в сегашния щат Вирджиния като пари се налага тютюнът за повече от 200 години. Топ с бил така популярен в ролята си на

нари, че Ню Джърси е отпечатал тютюнев лист върху книжните си пари. '{а избягване па проблемите по съхраняването, транспортирането и т.н. са били издавани сертификати, удостоверяващи теглото и качеството на тютюна. След това тези сертификати са влизали в процеса на търговията, докато самият тютюн с бил в складовете. През 1727 г. Вирджиния узако­нява официално тези бележки.

В някои африкански страни като пари са служели мидените черупки. Най-добре познатите от тях се наричали „зимбо" и се правели от много малки миди. „Каурите" са били използвани като пари и в Китай. През XX век една италианска фабрика започнала да произвежда „каури" от корал, който се нарича още оливсти. Нигерия, Сиера Леонс и Котд'Ивоар (Бряг па слоновата кост) са използвали такава валута. На много места хората носел и парите си нанизани на връв, висяща от коланите им, така че да се види колко са богати.

В Гвинея, Африка, парите са били памучен плат. Например един роб -мъж е струвал 7 парчета платно. Платното е било разделяно на „мпузу", което е имало размерите на салфетка, и на „лубонго" с приблизителни размери па лист хартия.

През 1865 година във френска Канада се появяват едни от най-куриоз-ните нари - карта за игра. френският губернатор не получил пари от Франция, за да изплачи заплатите на войниците си. Поради липса на хартия и машини за отпечатването на собствени пари, той наредил да се изземат всички колоди^арти за игра от войниците, да се напише върху тях стойността и след това ги заверил с подписа си. Войниците се разплащали с картите за игра, докато не пристигнал конвоят с парите от франция.-

Много историци сочат, че първи в света са секли и употребявали монети финикийците.

В Китай са били сечени железни и медни монети около 200 г. пр.н.е. Монетите са имали дупка в средата, за да могат да се нанизват ш връв. През IX иск от н.с. монетите били заменени с книжни нари - разписка за самите монети. Това с първото използване на книжни пари столетия преди тяхната поява в Еврона. Златно покритие на парите дава древният цар Крез от Лидия (в Мала Азия). Първите сведения затях западниятевят получава отвел икия пътешественик и търговец Марко Поло от Венеция.

В Германия и италианските воеинопленнически лагери по време на Втората световна война пленниците развили парична икономика, като за платежно средство са използвани цигарите. С тях военнопленниците-са могли да купуват помежду си шоколад, конфитюр, захар и други пролукти, които са получавали като пратки от дома или от Червения кръст.

Ще завършим нашия исторически обзор на парите по света с появата па американския долар. Той произхожда от испанската монета „]>сал", като осем такива монети правели един испански долар. По време па американската революция това е била най-разпространената монета на континента. Конгресът започва да използва испанския долар като своя валута и да определя спрямо него курсовете на другите валути.

След като разгледахме някои любопитни факти от историята на пари­те, нека проследим и някои особености, които съпътстват тяхното

сьи/есшвуваие. Парите като стока, използвана като средство за рачмяма (средство за обращсние), представляват действителен продукт, който се възприема от всички поради своята признати стойност. Използването на дадени стоки като пари не е било идеалното решение поради съществува­нето на изискването за делимост. Солта и зърното са били лесно преноси­ми с изключение на случаите, когато е било необходимо да се извърши по-голяма покупка. Но добитъкът не е нито лесно преносим, нито е делим. Животните могат да се разболеят или умрат, с което губят стойността си.

Следващата трудност се появява, когато се променя количеството на парите в обществото. Една богата реколта от зърно е могла да предизви­ка спадане на неговата стойност, т.е. обезценяване. С други думи, появява се необходимостта от средство за регулиране количеството пари и ико­номиката, за да се запази тяхната стойност.

Появата на паркот благородни метяя» решава много от проблелите на размяната, свързани с използването на дадени стоки като пари. Златото и среброто като средство за обращсние могат да се открият още в древния Египет около 2500 г. пр.и.е. Тези ценни метали се приемат от всекиго поради стойността, която носят в себе си. Те могли и да бъдат разделяни на по-малки части, относително лесни са за използване и са дълготрайни. И нещо много важно - добивът па благородни метали, е могъл да бъде регулиран (както се прави и сега) с цел поддържането на тяхната стойност.

Различните парченца и плочки от тези метали били с различна стой­ност, следователно те трябвало да бъдат измерени и оценени всеки път, когато са променяли собственика си. Решението на този проблем е намерено около 700 г. пр.н.е. в Мала Азия. Всяко парченце метал с носело печат, удостоверяващ теглото му, т.е. тока са наченките на по-усъвърмтеп-схвана монетна система. По-късно вероятно държавите са разработили държавен монопол върху сеченето на пари, което е осигурило еднакво, стандартно тегло па монетите, костос поддържало и тяхната стойност при съответното регулиране на количеството монети в обращение.

В средновековна Европа било трудно и опасно пренасянето на големи количества златни и сребърни монети. Постепенно хората започнали да дават монетите си на златарите и сарафите, като срещу това получавали разписка. Тези документи станали много популярни и широко се изпол­звали в търговията, защото „били ценни като злато". И така, това било началото на две неща, без които не можем да си представим днешния живот - банките (от „банка", т.е. пейката или мястото на сарафите) и банкнотите. С въвеждането на книжните пари бил осигурен ефективен начин на размяна.

Книжните пари не могат да бъдат смятани за стока, защото те не носят в себе си своята стойност, а някой трябва да гарантира за нея. С нарастването на използването на книжни пари държавите ги обявяват за законни и единствено те ги печатат.

Книжните пари представляват парите, които са овяваш от държавата като действителни за целите на размяната.

В мнозинството от случаите парите вече нямат официално „покри­тие", т.е. пс могат да се разменят по поминала си за злато, сребро или други ценни метали, папр. 10 долара в книжни пари да се разменят в банката срещу 10 долара в злато, нос книжните пари могат да се купуват благородни метали по определената цена.

3. функции на парите

Теорията за парите им приписва следните основни функции, които те трябва да изпълняват:

• средство за обращсние,

• единица за стойност,

• средство за натрупване (съкровище),

• световни пари.

Като средство за обращение парите действат като посредпикПри извършването на размяната. Доколкото парите са удобен заместител на всички стоки и услуги, те позволяват бързата размянана същите по-лесно, отколкото ако те трябваше да се разменят едни срещу други. За тези цели парите трябва да притежават следните свойства: всеобщо възприемане, трайност, лекота при пренасянето иделимост, т.е. да могат да бъдат разделяни на по-малки единици (например левове и стотинки, долари и центове, марки и пфениги).

Па второ място, парите трябва да служат като средство за оценяване на стоките, услугите и ресурсите, т.е. с разделянето си на удобни единици да ишвплмпатозначаването на стоките, услугите и ресурсите и определе­но количество пари (нанр. 1 литър бензин- 1,60 лв.). Както споменахме по-горс, трудно е да се сравни стойността например на една риза и на щайга домати, но ако стойността с означена сдадените количества пари, то нещата стават много лесни. Следователно парите изпълняват и функцията па единица за стойност.

На трето място, хората и институциите в дадена икономика се нуждаят от удобен и ефективен начин за запазването на акумулираното финансово състояние. С други думи, парите са удобно средство за натруп­ване или за създаване на съкровище. Нека уточним, когато говорим за съкровище, имаме предвид пари, които носят своята стойност в себе си, т.е. истинските пари от благородни метали.

Тук ще споменем и една друга фуикц шша парите, а именно функцията им на световни нари. В този случай националната парична единица се появява като определено количество злато или сребро или се представ­лява чрез конвертируеми валути. Златото изпълнява ролята на всеобщо възприемани пари при едностранните покупки, във военновременна или друга кризисна обстановка или когато произведеното количество злато е по-голямо от необходимото.

Доколкото функция'];» на парите като световни пари представлявало известна стенен академично понятие (поне засега), то ние ще се запозна-ем с една валута,-която изпълнява такива функции в Европа -саропю (Е№О).

Еорото е парично-крсдитна сдипш/и, чисто въвеждаме е планирано от стрините в Европейския съюз (1991 г.). Влиза в сила като разчетна валута от 1999 г., а от 01.01.2002 г. се предвижда да замени европейските валути в паричното обращение. В България сврото ще се въведе па мяс­тото на валутите на Европейския съюз от 01.01.2002 г. От зоната на св­рото, наречена еврозона, са включени - Австрия, Белгия, Финландия, Франция. Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Пор­тугалия, Испания. Гърция все още не отговаря на икономическите изис­квания, а Англия, Дания и Швеция ще се присъединят по-късно. Склю­ченият съюз носи названието ЕМЮ (Есогютлс апс! Мопс(агу ^/шоп -Икономически и монетарен съюз).

Приети са строги критерии за влизане в съюза, между които: ежегод­ният дефицит в бюджета да не превишава .1% от БВП, държавният дълг да бъде под 60% от БВП, нормата па инфлация да бъде в пределите па 1,5% от трите най-ниски проценти па инфлация в Европейския съюз. От 1998 г. да управлява европейската валута (свро) е упълномощена Евро­пейската централна банка (Еигореап Сеп1та1 Вапк - ЕСВ). Това с неза­висима банкова институция, основана във Франкфурт - Германия. Ръ­ководи се от президент, одобрен от всички държави-членки.

Еврото е съставна валута от валутите на всички членове на Европейс­кия съюз, съответно относителният дял в Европейската икономика.

Какво става обаче с натрупаните книжни нари?

Когато хората събират парите, те не губят напечатаната върху тях стойност, но... въпреки товареаАНвпшснншгюспша/шршпесеизмепятн) влиянието главно па два основни фактори -лихвата и инфлацията.

Лихвата, т.е. най-общо казано, заплащането за използването па фон­довете, се определя от взаимодействието на двете сили, изразени в предлагането и търсенето на финансови средства, като търсенето се определя и от очакванията на бизнесмените за бъдещите печалби. Предлагането на финансови средства пък от своя страна се определя от готовността за спестяване. 1

Инфлацията като явление в икономическия живот е твърде интерес­на, а също така и е от особено значение за пие, затова ще се спрем отново малко по-подробно па този въпрос. Инфлацията представлява покачва­не на общото ниво на цените или, от друга гледна точка - намаляване покупателната способност на парите. Ако приемем, че една държава се мъчи да живее над средствата, с които разполага, или да постигне висок жизнен стандарт, без това да й се позволява от възможностите за производство и кредитиране, то сме близо до последствията, които предизвикват инфлацията. Ясно е, че инфлацията рядко може да се излекува с мерки, които не потискат опитите за поддържане на опреде­лен жизнен стандарт. Затова се предприемат сурови, често непопулярни мерки, но просто друг изход няма. Да вземем един истински случаи. 11рсз 70-те години цепите на петрола рязко се вдигнаха и страните, вносителки на петрол претърпяха големи загуби в своите реални доходи, следоватсл-

по трябваше да предприемат мерки за намаляване на жизненото равни­ще. I [есиособнн да направят това, правителствата правя/Г опит за запаз­ване па високо ниво на доходите, което не съответства на продуктите, които могат да се купят с тези пари. Твърде голямото количество нари, „конкуриращи" се за относително малко стоки, причинява инфлация.

Но да се върнем към реалната стойност на спестените (натрупани) пари. При относително писък лихвен процент и относително по-висока инфлация се оказва, че парите не служат добре като средство за натрупване.

Поради изброените по-горе причини държавата се опитва да регулира количеството нари в икономиката, като се стреми по този начин да запазва стойността им. Как става това, ще видим по-нататък.

В заключение можем да кажем, че парите наред е огъня и колелото са едно от най-големите открития в човешката история. Те улесняват размяната на стоките, услугите и ресурсите и позволяват безпрепятстве­ния кръговрат па икономическа та активност. С разработването па моне­тарната система икономическите субекти могат да стесняват специали­зацията си, повишавайки способностите си за ефективна икономическа активност (вж. фиг. 14.1).


.фигура.14.1

4. Количество пари

Как придобиваме стоките и услугите? Мис използваме монетите, когато телефонираме, книжни пари в магазините, а понякога и чекове.

Как сеопределя количеството пари и дадена икономика? Най-простКоличество пари ~ монети + банкноти + банкови влогове

Официално в литературата количеството пари представлява сумата от всички монети, банкноти, банков», влогове, купони от акции и т.н. Банко­вите влогове представляват най-голямата част от количеството нари, въпреки че струват колкото хартията, на която са отпечатани. Само влоговете, които ги „покриват", им придават съответната стойност.

Широко разпространени в развитите икономики,кредитните карти постепенно започват да навлизат и в нашия живот. Какво представляват те? Във всеки случай това не са пари. Когато хората използват кредитни­те карти, те на практика заемат пари от банката или магазина с обеща­нието да възстановят сумата плюс известно възнаграждение за услугата.

5. Банки

И ако парите са полезни като средство за обращенис и натрупване, то тяхното количество трябва да бъде регулирано с цел запазването на стойността им. Наличието на твърде много пари икономиката може да доведе до инфлация, а твърде малкото пари могат да затруднят размяната на стоките, услугите и ресурсите. Кой следи за това? Тази роля се играе от специализираните институции (банките и пр.), чиято цел е избягването на неуправляелюст на паричния пазар.

Структурата на тези институции е следната: ■ централна банка

• търговски Папки

• други, приравнени към търговските банки - спестовни каси, популярни банки, кредитни кооперации и т.н.

Най-важната роля се играе от централната банка, която поради своето значение се нарича още и банка на банките. Нейните функции се изразяват в следното:

а) смитиранс на паричните знаци,

б) кредитиране,

в) валутно регулиране.

В зависимост от структурата си и подчинеността спрямо другите държавни институции банките могат да бъдат причислени към една или друга категория.

Най-важните задачи на една банка са представени на фигура И-2-

Доколкото разглеждането на подробностите от банковото дело не са предмет на настоящата работа (те се изучават в отделна учебна дисцип­лина), ние ще дадем някои сведения, които биха представлявали интерес за изучаващите икономика, относно четири институции, които но един или друг начин играят някаква роля в пантата икономика. Това са Международният валутен фонд (МВф), Световната банка (Международ­ната банка за възстановяване и разпише), федералната резервна систе­ма на САЩ (ФЕД) и Българската народна банка (БНБ).

Международният валутен фонд с създаден от Бретъп-Уудската кон-

а.

-V ■■


-

фигура 14.2:

У? "-■'' ■■'■ --.'.-■

УПРАВЛЕНИЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА

УЧАСТИЕ Й ЕМИСИИ ИЛ ЦШНИ КНИЖА

/ ПРИЕМАНЕ НЛ

I ВЛОГОВЕ И ДЕПОЗИТИ

е--------------------'

СПРОШЖДЛНЕПА ВАЛУТНИ СДЕЛКИ

КРЕДИТНА ДЕЙНОСТ

/ ПОКУПКА, ПРОДАЖБА, ( УПРАВЛЕНИЕ И СЪХРАНЕ- 1 V НИЕ НЛ ЦЕННИ КНИЖА)}

^д— ------ - —^

ферсиция през 1944 г., като целта му с чрез стабилизирането на обменни­те курсове ма валутите, премахването на валутните ограничения и улес­няването на международните плащания и международната ликвидност да поощрява валутното сътрудничество.

В началото страните членки декларират обменните курсове, към които ще придържат своите валути. Курсовете се обявяват в щатски долари, които са били оценявани на основата на златото. Както е известно, след разкъсването на обвързаността на долара със златото през 1971 г. и изоставянето па фиксираните съотношения на валутите през 1976 г. властта на МВф с премахната.1

Най-важната функция на МВФ, която засяга пряко и нашата иконо­мика, с подпомагането със заеми па страни със затруднения в платежния баланс. За тази цел фондът набира средствата си от вноски или квоти от страните членки. Затруднените страни получават чужда валута в-замяна на тяхната собствена, която трябва да се изплати в рамките на 3 до 5 години. Тук идва най-голямата особеност, а именно тойа, че страните със значителни затруднения в платежния баланс трябва да се консултират задължително с МВф за вътрешни стабилизационни мероприятия като условие за по-нататъшното им подпомагане.

Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) с основана заедно е МВф на конференцията в Бретън Уудс през 1994 година като международна банка, която да финансира възстановя­ването и развитието ма страните членки. Дейността й започва през 1946 година, като банката набира част от средствата си от вноски на странитносително стабилно количество на резервите, те са в състояние да отпускат заеми. Когато се отпускат заеми, количеството пари се увели­чава, следователно повече пари са достъпни за извършване на икономи­чески дейности.

Как става това? Ще разгледаме един пример.

Г-н X. е сериозен клиент на банката. Едип ден той отива там и моли да му бъде отпуснат заем от 5000 лева за закупуване на автомобил. Мениджърът по заемите, конто познава г-н X. като изряден платец, утвърждава заема. Г-н X. подписва запис за заповед към банката н тя увеличава неговата сметка с 5000 лева.

Тук има малка магия. Нека си припомним, че количеството нари е съставено от монети, банкноти и влогове. След като банковата сметка па г-н X. е увеличена с 5000 лева, то и количеството пари е нараснало е 5000. Никоя друга сметка не с намалявана, защото, при отпускането па заеми банките не намаляват баланса по ничий друг влог. Парите просто са създадени с подписването на записа за заповед към банката.

Когато се изплащат взетите заеми, става точно обратното. Количест­вото пари намаляване ио-малко достъпно за провеждане на икономичес­ки дейности. Ако си представим, че изведнъж г-н X. наследява известна сума и реши да върне заема си, той влага парите в банката и изписва чек за 5000 лева (евентуално плюс лихвите) към банката. Сега банката отново разполага с тези 5000 лева в резервите си, а г-н X. е намалил влога си с 5000, така че количеството пари намалява със същата сума.

5.1. Банковите резерви са ключът към монетарния контрол. Чрез

манипулиране на тези резерви може да се влияе върху количеството нари. Това влияние се оказва по три начина:

• чрез изискванията за резервите,

• чрез сконтовия процент,

• чрез операциите на открития пазар.

Изискване на резервите

Всички комерсиални банки и влогово-кредитни институции са задъл­жени да поддържат определен процент от платежните си средства като резерв. Този процент с именно „изискването за резервите". Например, ако изискването за резерв на една банка с 12%, а банката в края на деня разполага с 2 млн. влогове, то тя трябва да остави като резерв 240 000. Тези резервни фондове могат да се депозират в Централната банка или пък да се съхраняват в брой в трезорите. Тези резерви в определените им граници ограничават възможностите на банките да дават заеми. В случая банката не може да отпусне заеми в размер на 100% от всичките си резерви, а само 88%.

Ако Съветът на управляващите промени изискваните резерви, то тогава количеството, което може да заеме банката от резервите си, също се променя. При увеличение па изискваните резерви банките и другите институции трябва да ограничат дейността си по отпускане на заемите,

т.с. количеството пари ще се „стегне". Ако Съветът намали изискваните резерви, то банките и другите институции ще имат освободени средства, които могат да бъдат дадени на заем, т.е. количеството пари ще се „освободи".

Сконтов процент

След като Централната банка е банкер на банките, тя може да им заеме пари за покриването на изискваните резерви. Сконтовият процент пред­ставлява лихвата, която се изплаща на Централната банка за заемите към банките. Ако сконтовият процент е нисък, това стимулира банките да вземат в заем повече резерви, за да бъдат в състояние да отпускат повече заеми, аоггам-идауведичатколичеството нари. Акосконтовият процент бъде увеличен, то банките се въздържат от вземане на заеми, което пък от своя страна ограничава тяхната възможност за отпускане на заеми. Какво най-общо показват тези промени в сконтовия процент. Това показва, че Централната банка е поела определена насока в провеждането на моне­тарната политика - към „стягане" или „освобождаване на парите".

Операции иа открития пазар

Българската народна банка (БНБ) действа като фискален агент на правителството (централна банка). В своя капацитет БНБ продава дър­жавни сертификати, като например съкровищни облигации и бонове на открития пазар на комерческите банки, индивидите и други финансови

ИНСТИТУЦИИ. ; ■ ■

Основният метод па БНБ за манипулиране количеството пари са операциите на открития пазар. Когато БНБ увеличи лихвения процент па държавните ценни книжа, хората и институциите са заинтересувани да купув;п' нопече от тях. Когато това се извърши, БНБ поема политика по „стягане на парите" и количеството пари намалява, защото хората разменят пари за държавни ценни книжа. 13 резултата на това банковите резерви намаляват, следователно намалява и тяхната възможност да отпускат заеми. .■ ■ ■

От друга страна, когато БНБ изкупува държавни ценни книжа, тя се ангажира с „освобождаването" на парите. Това стимулира хората и инсти­туциите да продават ценните книжа на по-висока цена, което играе ролята на по-нисък лихвен процент на ценните книжа. Най-добре е хората добре да премислят, когато продават ценните си книжа на БНБ на по-висока от номиналната цена. Например, инвеститор може да плати 900 лева за държавен бон, който след една година ще струва 1000 лева. Ако правител­ството предложи да откупи бона за 950 лева след два месеца, то може да се очаква, че инвеститорът ще продаде бона поради по-високата непосредстве­на възвръщаемост. При продажбата на ценната книга той ще получи 50 лева печалба за 2 месеца и няма да чака цяла година за 100-те лева от лихвите. Централната резервна система е изключително важна за икономи­ката. Б11Б се ангажира с провеждането на такава монетарна политика, която да осигурява адекватното количество пари при определените икономически потребности. Резервите на банките и другите небанкови

215еинституции и операциите на открития пазар позволяват на Сне темата да регулира индекса на нарастването на количеството пари в икономиката и да регулира внимателно баланса. Ако количеството нари но една или друга причина нараства по-бързо от нарастването на производството на стоки и услуги, е възможно да се стигне до ситуацията, при която инфлацията се проявява под формата на „твърде много пари се конкури­рат за много малко стоки". От друга страна, много малкото количество пари може да затрудни размяната и да доведе до известни рецесионни тенденции. Продажбата на държавни сертификати намалява банковите резерви, а това означава, както видяхме по-горс, че отпускането па заеми от банките се ограничава. Това намалява количеството пари и оказва възпиращ ефект върху развитието на икономическата активност.

Централната банкова система постоянно контролира количество­то пари и равнището на икономическата активност с цел определянето и следването на най-добрата монетарна политика.

Българската народна банка е създадена със закон като независима от правителствата институция, която е подчинена и се отчита за своята дейност само пред Народното събрание. Тя има изключителните права и управлението нанарично-кредитните отношения ветранатп, да поддържа външната и вътрешна стабилност на националната парична единица, тя е единствен емисионен институт в страната, провежда националната кре­дитна и валутна политика и др. С други думи, тя играе ролята на „банка на банките" за България.

В структурата за управлението й законът предвижда Управителен съвет, управител и трима подуправители. Избират се от Народното събрание.

БНБ използва в своята дейност икономически регулатори, като на едно от първите места е лихвеният процент. Тя определя базисния лихвен процент, който се ползва от останалите банки. Освен това друг регулатор са „кредитните тавани", чрез които се ограничава отпускането на кредити от другите банки на фирмите. Предоставя на търговските банки краткос­рочни кредити, депозити и т.н. Банката определя и задължителните резерви на другите банки. Тя също издава Наредба за реда на плащанията, регулира паричната маса в обращение, извършва касовото изпълнение на държавния бюджет, операциис държавни ценпи книжа и др. БНБ провеж­да и валутната политика на страната. Годишният баланс и отчетът й се публикуват официално.

От Закона за БНБ от 1997 г. и измененията от 1999 г. са представени някои по-важни моменти (вж. стр. 217 и 218):

6. Валутен борд

В условията на нестабилност на националната валута, на загуба на доверие от страна на инвеститорите и на местните производители и на висока инфлация възможна мярка за оздравяването на икономиката е въвеждането на валутен борд. В Българин такиваръководните органи на държавата през 1997 г. взеха решение за преми­наване към валутен борд (паричен съвет) и обвързване на българския лев с германската марка, като резервна валута. Това даде своите бла­гоприятни резултати и към 2000 г. страната стабилизира своите макро­икономически показатели и отбеляза икономически растеж от над 3%. Валутният борд като система представлява интерес. Той с едно ново за България явление и има нужда да бъде научно обяснено (като се изяс­нят неговите предимства и недостатъци). В това отношение се позова­ваме на американския професор Отпв Ханке, който има непосредствено

отношение към въвеждане на борда у нас, и на неговия колега проф. Курт Шулср от университета в Балтимор и групата на Г7.1

При написването на своя труд двамата професори се основас;?ьт на резултатите от въвеждането на валутен борд в повече от 70 страни в света (всяка в своето време) и на собственият си опит като консултанти на някои от тях. Ще приведем един сравнителен анализ между управле­нието па паричния кръговрат от централна банка и валутен борд, ка­къвто типичен случай имаме и у пас. В следващите редове са описани резултати от типични реални случаи, а не на отлично действащи систе­ми като ФЕД, Ьупдссбанк (ФРГ) и др. Функциите на двете структури са дадени в таблица .14.3 под формата на сравнения.

Таблица 14.3 започва с уточнението, че при типична система на валу­тен борд с обичайна практика да се емитират само банкноти и моне­ти, докато при типична система на централна банка се емитират й де­позити. В настоящото изследване обикновено се допуска,, 'ш зсяка сис­тема на валутен борд смитира единствено банкноти и монети.

Мри една типична система на валутен борд се помържа фиксиран о§-меисп курс спрямо резервната валута. Този обменен курс остава постоя­нен или се променя само при извънредни обстоятелства. При обвързан валутен курс се поддържа постоянна стойност спрямо резервна валута.

В типичния случай валутният борд постига пълна конвертируемост на националната валута. При него банкнотите и монетите могат да се обменят в резервната валута по фиксирания обменен курс без всякакви ограничения. Всеки, който притежава от резервната валута, може да обменя в съответната местна валута по фиксирания от валутния борд курс и обратно.

11ри типичния пример за централна банка конвертируемостта на на­ционалната валута е ограничена.

При система па валутен борд паричната политика се подчинява па строги правила. На валутния борд не се разрешава да променя валутния курс, освен при извънредни обстоятелства, не се разрешава да променя съотношението на валутния резерв и регулацията за дейността на тър­говските банки. Един валутен борд само обменя своите банкноти и мо­нети в резервната валута при фиксиран обменен курс в такива количес­тва, каквито се изискват от търговските банки и от населението. Когато се промени търсенето па финансов ресурс, ролята на валутния борд е пасивна. Пазарните фактори сами определят паричната маса чрез само-регулиращи се процеси.

На типичната централна банка, обратно, се позволява отчасти или напълно самостоятелен избор за провежданата парична политика. Цен­тралната банка може по желание или с одобрението на правителството да променя валутния курс, валутния резерв и регулацията за дейността на търговските банки.

Една типична система на валутен борд не регулира дейността на тър- условия; говскнте банки. Регулацията на банковото дело в система на валу-теи борд обикновено се ограничава до няколко наредби, които се прилагат от Министерство на финансите или от друг специализиран орган.

Дейността на валутния борд е прозрачна, защото валутният борд е много проста институция -тона е един вид склад за ценни книжа, сми-тирани в резервната валута, които обезпечават банкнотите и монетите в обращепие. Дейността на централната банка е непрозрачна. Централ­ната банка не е склад. Тя е институция, която участва и спекулира на пазара и чиято ефективност отчасти зависи от способността й да опери­ра в условия на поверителност и секретност.

Тъй като системата на валутния борд е прозрачна и подчинена на строги правила, тя е предпазена от политически натиск, защитена от неписаните нравила на политическата игра.

В общия случай валутният борд формира приходи единствено отлих-ви. Валутният борд получава лихви по своите основни активи - ценните книжа, емитирани в резервната валута, като при това не изплаща лихви по своите задължения - смитиранитс от борда банкноти и монети. Брут­ният приход на борда е приходът от емитиранс на банкноти и монети. Той може да бъде пряк приход, формиран от лихви, или косвен, форми­ран от стоки, закупени с смитираните банкноти и монети. Нетната пе­чалба на валутния борд се формира като от брутния приход се извадят разходите па борда за емисиите и за поддържането на банкнотите и мо­кетите в обращенис.

По дефиниция инфлацията с общо нарастване на номиналните цени, обикновено породено от общото увеличение на номиналната парична маса, което не е резултат от увеличението на доброволните спестява­ния. Валутният борд не може да създава инфлация, тъй като той не.кон­тролира основния резерв па паричната система. Например валутният борд на Хонконг използва като резервна валута щатския долар. Основ­ният резерв на валутния борд на Хонконг е доларовата парична б.чта на САЩ, която се регулира от федералния резерв на САЩ, а не от валут­ния борд па Хонконг. Подобно на всяка система на фиксирани обменни курсове, валутният борд Може да внася инфлация ОТ държавата на ре­зервната валута, по не може да създава инфлация, защото не може да увеличава паричната база без съгласуване с инстанциите, определящи паричната политика на страната емитент на резервната валута. Обрат­но, централната банка може да създава инфлация, когато по собствено усмотрение увеличава паричната база в страната.

Валутният борд не може да финансира разходите на местното пра­вителство или на държавните предприятия, защото не му с позволено да ги кредитира. В типичния случай централната банка финансира раз­ходите па местното правителство и сравнително малък размер (както е в САЩ) или в много по-голям размер (както и повечето от развиващите сестрапи днес).

Валутният бордие изисква предварителни условия за парична рефор­ма. Ме е необходимо правителствените финанси, държавните предприя­тия и търговията да бъдат реформирани преди валутният борд да заеточ-

не емптирането на стабилна валута. Централната банка не може да еми-тира стабилна валута, докато не се постигнат необходимите предвари­телни фискални условия -т.е. ако правителството вече не се нуждае от финансиране на бюджетния дефицит чрез инфлация. Веднъж станали зависими от централните банки за финансиране на дефицита, правител­ствата много трудно се отказват от тази практика.

Валутният борд води ррбърза парична реформа. Бордът може да бъде създаден за много кратко време и бързо да изпълни своето предназна­чение. Централната банка обикновено спъна провеждането на бърча па­рична реформа.

На последно място, валутният борд изисква много малък персонал, само от неколцина специалисти, които лесно могат да бъдат обучени да изпълняват своите рутинни задължения. Една типична централна банка се нуждае от внушителен персонал, обучен в тънкостите на монетарна­та теория. Например в германската Бундссбанк има повече от 18 000 служители - в това отношение тя е типичен пример, макар в други отно­шения да се отличава от останалите централни банки, френската цент­рална банка има около 17 000 служители.

Валутният борд в типичния случай се характеризира с висока надежд­ност. Изискването за стопроцентово осигуряване с резерви в чужда валу­та, подчиняването на паричната политика на строги правила, прозрач­ността на дейността на валутния борд и защитата срещу политически натиск позволяват да се постигне пълна конвертируемост и фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. Удачно подбраната резервна ва­лута ще бъде стабилна, а оттук и валутата, смитирана от валутния борд, ще е стабилна. Обратно, надеждността па централната банка е ниска.

На фигура 14.4 е показано участието па банките в кръговрата на икономиката и тяхното важно участие в реализирането на нормални взаимоотношения между домакинствата и бшнсс-сскторите (фирми и др.). както н в организацията на пазара па капитали.

ОБОБЩЕНИЕ

1. Бартерът представлява непосредствената размяна на стоки и услуги без използването на нари.

2. Бартерът е трудно осъществим поради проблемите, които създава необходимостта от съвпадение па потребностите, всеобщо възприе­мане и натрупването на стойност.

3. Лл/шшс облекчават размяната, защото са всеобщо възприети, трай­ни, компактни и делими.

4. Стоките, използвани като пари, са продукти, които носят в себе си своята стойност и служат като разменно средство. Книжните пари са средство за обращение, обявено за валидно и законно от държавата за нуждите на размяната.

фигура 14.4-. ' 5. Парите изпълняват фупщиитет средство за обращение, единици за стойност, средство за натрупване и световни пари.

6. квропейската пйрична единица се нарича ЕВРО. . - -

I. Лихвата представлява заплащането, което се извършва при изпол­зването на чужди фондове (финансови средства).

8. Инфлацията представлява повишаване на общото равнищена цени­те или от друга гледна точка - намаляване покупателната сила на парите.

9. Основното количество пари представлява сумата от монетите, бан­кнотите и банковите влогове.

10. Ролята на централната банка като „банка на банките" се изразява в емитирансто на парични знаци, кредитиране и валутно регулиране.

I1. Международният валутен фонд (МВф)ш1рсц с другите си функции се занимапн с подпомагането със заеми па страните със затруднения вплатежния баланс. В замяна на това страните длъжници трябва да се консултират с МВФ по отношение на провеждането на вътрешни стабилизационни мероприятия като условие за по-нататъшното им

подпомагане.

12. Международната банка за възстановяване и развитие с създадена като банка, които да финансира вьчета попя напето и развитието на икономиките на своите страни членки. През 50-те години се ориенти­рат към подпомагането на развиващите се страни, като това се осигурява чрез насърчаване на частния бизнес, инвестиции за разви­тие на производството и т.н.

13. федералната резервна система на САЩ играе ролята па централна банка, която регулира количеството нари в американската икономи­ка.

14. Централната банка има три начина ш оки шанс влияние върху коли­чеството пари чрез резервите на банковите и нлогово-кредитните инструкции: изискване па резервите, сконтов процент и операции па открития пазар.

15. БНБе. създадена със закон като независима правителствена институ­ция. Тя има изключителните права в управлението па иаричио-креднтнитс отношения в страната. Тя е н емисионен център на страната. Изпълнява и редица други функции.

16. Валутният борд е институция, която се пънеждаприинеока инфлация п загуба на доверие в националната валута сред инвеститорите и местните производители. При него е характерен фиксираният обме­нен курс спрямо резервната валута, 100% резерв п чужда валута, пълна конвертируемост, строги правила за парична политика, проз­рачност, надеждност и т.н., което дава възможност да се възстанови икономическият растеж и подобри националната икономика.

22


ОБОБЩЕНИЕ

1. Бартерът представлява непосредствената размяна на стоки и услуги без използването на нари.

2. Бартерът е трудно осъществим поради проблемите, които създава необходимостта от съвпадение па потребностите, всеобщо възприе­мане и натрупването на стойност.

3. Лл/шшс облекчават размяната, защото са всеобщо възприети, трай­ни, компактни и делими.

4. Стоките, използвани като пари, са продукти, които носят в себе си своята стойност и служат като разменно средство. Книжните пари са средство за обращение, обявено за валидно и законно от държавата за нуждите на размяната.

фигура 5. Парите изпълняват фупщиитет средство за обращение, единици за стойност, средство за натрупване и световни пари.

6. квропейската пйрична единица се нарича ЕВРО. . - -

I. Лихвата представлява заплащането, което се извършва при изпол­зването на чужди фондове (финансови средства).

8. Инфлацията представлява повишаване на общото равнищена цени­те или от друга гледна точка - намаляване покупателната сила на парите.

9. Основното количество пари представлява сумата от монетите, бан­кнотите и банковите влогове.

10. Ролята на централната банка като „банка на банките" се изразява в емитирансто на парични знаци, кредитиране и валутно регулиране.

I1. Международният валутен фонд (МВф)ш1рсц с другите си функции се занимапн с подпомагането със заеми па страните със затруднения вплатежния баланс. В замяна на това страните длъжници трябва да се консултират с МВФ по отношение на провеждането на вътрешни стабилизационни мероприятия като условие за по-нататъшното им

подпомагане.

12. Международната банка за възстановяване и развитие с създадена като банка, които да финансира вьчета попя напето и развитието на икономиките на своите страни членки. През 50-те години се ориенти­рат към подпомагането на развиващите се страни, като това се осигурява чрез насърчаване на частния бизнес, инвестиции за разви­тие на производството и т.н.

13. федералната резервна система на САЩ играе ролята па централна банка, която регулира количеството нари в американската икономи­ка.

14. Централната банка има три начина ш оки шанс влияние върху коли­чеството пари чрез резервите на банковите и нлогово-кредитните инструкции: изискване па резервите, сконтов процент и операции па открития пазар.

15. БНБе. създадена със закон като независима правителствена институ­ция. Тя има изключителните права в управлението па иаричио-креднтнитс отношения в страната. Тя е н емисионен център на страната. Изпълнява и редица други функции.

16. Валутният борд е институция, която се пънеждаприинеока инфлация п загуба на доверие в националната валута сред инвеститорите и местните производители. При него е характерен фиксираният обме­нен курс спрямо резервната валута, 100% резерв п чужда валута, пълна конвертируемост, строги правила за парична политика, проз­рачност, надеждност и т.н., което дава възможност да се възстанови икономическият растеж и подобри националната икономика.



1. Монетарна политика

Паричното обращение при всяка развита пазарна икономическа си­стема трябва да се съпровожда от строг контрол, а тези важни функции се изпълняват от централната банка на всяка страна.

Монетарната политика е преднамерено действие па цеи- й тралншпе банки с цел оказване въздействие върху увеличава­нето (разширението) или намаляването (свиването) на ко­личеството пари в обращение с цел поддържането иа иконо­мическия ръст, заетостта и цените па желано равнище.

Монетарната политика се опира на опитите да се въздейства върху количеството пари и равнището на лихвените проценти в икономиката с оглед на това, да се подпомогне поддържането па стабилно равнище на икономически растеж, съчетано е писка безработица п стабилни цепи. Монетарната политика действа за увеличаването иди намаляването на количеството пари в обращение. Монетарната политика с начин за гарантиране на пълна заетост и осъществяване на контрол па инфлаци­ята. С други думи, тя е регулиране на паричната маса с оглед постигането на макроикономически цели. Стремежът с да се поддържа равенството М.У = Р.О, като се влияе върху елементите от лявата страна на равенст­вото М и V, т.е. на паричната маса в обращеинс.

Количеството нари в икономиката с важно поради това, че влияе върху равнището на разходите в страната. Прекалено големите разходи могат да предизвикат инфлация, докато твърде ниските разходи могат да предизви­кат безработица и спадане на равнището на производството. В България отговорността за контролирането на количеството пари с възложена на БНБ (временно на Валутния борд).

Основна функция на БНБ е да определя паричната политика, за да оказва по някакъв начин влияние върху рецесията или бързия подем.

Предназначението на монетарната политика па централните банки е поддържането на производството в икономиката, заетостта VI цените иа желаното равнище. Политиката на централните банки, определена да разширява увеличаването на парите и кредита в икономиката, е позната под името монетарна политика иа рапииржшне (или освобождаване). ■.«.Т-, е гъчлплеип да ограничава нарастването на парите и

кредита и икономиката, е позната под името монетарна политика иа свиване (или затягане). Допускането на твърде много пари може да предизвика инфлация и ако тя е например 14 процента, монетарната политик;!, която централната Панка трябва да следва, е политика на „свиване". Причината се крие във факта, че инфлацията е резултат от твърдс бързото нарастване на кол ичеството пари в обращение или твърде бързо увеличаване на икономическия ръст, или на двете заедно.

В обратния случай, т.е. оставянето на твърде малко пари може да предизвика рецесия. Ако страната се намира в тежка рецесия, съпрово­дена от висока безработица и спадане на цените, централната'банка вероятно би следвала монетарна политика на разширяване. Така е, защото липсата на растеж на количеството пари в обращение подпомага удължаването или утежнявансто на рецесията. Монетарната политика па разширяване обикновено действа посредством понижаване на^лйхве-пите проценти, което стимулира инвестирането и предприятия, оборуд­ване и друг инвентар, и с това подпомага ограничаването на рецесията или подпомага икономиката да излезе от това състояние.

Паричната маса включва количеството на всички финансови акти­ви, които функционират под формата на пари. Парите не могат да бъдат определени еднозначно, тъй като в понятието „пари" се влага субекти­вен момент, т.е. смисълът на парите с в зависимост от това, какво точно хората разбират под пари и какво те приемат за пари. Например много финансови активи изпълняват някои от функциите на парите и поради тази причина те могат да изпълняват ролята на пари и да бъдат възпри­емани като пари. За да се избегне тази неяснота, в икономическата нау­ка се използват различни определения за понятието „пари", обозначени в следите сигнатури: М; М1; М2; Ь.

„М" определя най-тесния диапазон на паричния обхват. Включва само парите в обращение - банкноти и монети извън банките, т.е. които се намират в населението. ■ .._..-■ :

„МГ* включва освен парите в обращение, т.е. „М", и паричните суми по чековите сметки и всички видове депозити до поискване. Наричат се още „тесни пари" и поради топа, че техните компоненти изпълняват ролята па универсално разменно средство и имат много висока ликвид-ност. Те в най-висока стенен се доближават до дефиницията на парите. „М2" включва „М Г, както и дневните срочни влогове, спестовните влогове, еднодневните споразумения за обратно изкупуване (репо сдел­ки) и акциите иа паричния пазар, закупени от физически лица. Тези пари

се наричат „средни пари".

V са парите, в които са включени почти всички краткосрочни ак­тиви. Те могат да се определят като потенциални (квази) пари, които обхващат краткосрочните държавни книжа, облигациите и банковите

менителници.

В България парите „М2" и „V са обединени в едно цяло. Официално с възприет терминът „широки нари", т.е. влага се съдържанието на па­рите „М2", в който се включва цялата парична маса. Това обединяване се дължи па недостатъчно разпития финансов пазар у нас.

В заключение може да се направи изводът, че паричната мас рия се идентифицира с понятието „широки пари", конто са обща сума от „М".„МГ „М2"иДЛ

Централните банки разполагат, както вече споменахме, стри оаичти средства за провежданото на избраната монетарна политика. Тона са операциите на открития паричен пазар, изискванията за резервите на банковите депозити и сконтовият процент.

Операциите на открития паричен пазар са най-важният инструмент за контролиране на. предлагането на нари. Тези операции се основават па ку!гуването и продаването от БНБ на държавни ценни книжа с цел увеличаването или намаляването на резервите на националната банкова система. Държавните ценни книжа, като например съкровищни облига­ции, бонове или други ценни книжа, се издават от Съкровището (хазната) на БНБ в замяна на парите, взети в заем от частни лица и бизнеса с цел финансирането на държавните разходи. Лко I Централната банка реши да вложи пари в икономиката, купува част от държавните цепни книжа, като сама си изписва чек за това.

Продавачите депозират парите от продажба та на тези държавни цеп­ни книжа в своите чекови сметки. От своя страна, банките ще задейс­тват отпускането на възможно максимална част от новите депозити под формата на кредит. По този начин ще се получи ефект на увелича­ване на паричната маса. В резултат от движението на тези пови креди­ти в банковата система, ще се получи увеличаване на общата парична маса. Лко например Централната банка закупи държавни цепни кни­жа за 200 000 лева с такъв чек, тя „създава" 200 000 лева, е които е платено за тях. Продавачите не стават по-богати с 200 000 лева, но количеството пари в обращенне се увеличава поради появата па нови­те 200 000 лева в икономиката. Лко Централната банка иска да следна монетарна политика на свиване, тя продава някои от държавните цен­ни книжа, които притежава. Парите, конто се изплащат на Централ­ната банка за ценните книжа, се изтеглят от икономиката, така че ко­личеството пари намалява. При положение, че купувачите на ценните книжа плащат на държавата с чекове, банковите резерви намаляват. С намаляването на резервите намалява и възможността на банките да отпускат кредити, което е причина за забавяне растежа па паричната маса.

Второто важно средство на монетарната политика представлява поста­вянето на изисквания за резервите на банковите депозити. Централната банка изисква от банките да държат като резерв част от депозитите, които имат. Тези резерви трябва да се запазват като баланс на банките на централната банка или под формата на банкноти или монети в банките, където са депозирани. Банките, които не спазват тези изисквания за резер-В1ГГС, могат да бъдат санкционирани. Изискваните резерви не могат да се отпускат и ползват като заеми.

Ако централната банка иска да провежда монетарна политика на свиване, тя може да увеличи изискванията за резервите, като с това ограничава средствата, които банките могат да отпуснат като заеми. При положеннече централната банка иска да провежда монетарна

политика на разширяване, тя може да намали изискванията за резервите. 11ска приемем, че ние депозирате в банката 1000 лева, а изискването за резерва е 10 процента. Това означава, че вашата банка щедържи 100 лева като резерв на централната банка. Тя може да отпусне останалите 900 лева като заем. Лко централната банка намали изискванията за резерва до 5 процента, тогава Папката може да отпусне като заем 50 лепа повече от вашия депозит, който е 1000 лева, или заемът е общо 950 лева. Такова разширяване на заемите от банките предизвиква увеличаване па коли­чеството пари ц икономиката. А при положение,;чс централната банка увеличи изискванията за резервите на 15 процента, банката може да отпусне като заем само 850 лена, като по този начин ограничава тгьзмож-ното упеличепие на количеството пари. Необходимо е да отбележим, че промените в изискванията за резервите могат да бъдат много мощно средство за провеждането на монстарта политика, но то се използва рядко и много прецизно именно защото с много мощно. Много по-често централната банка предпочита да извършва постепенни и малки проме­ни в провежданата политика, поради недостатъчна пригодност на проме­ните в изискванията за резервите.

Третото средство па монетарната политика, сконтовият процент, е лихвата, която плащат банките, заели пари от централните банки. Ако банката вземе заем от централната банка, в този случай резервите на банката се създават от заема. Чрез този процес се увеличава количество­то на парите и кредитите в икономиката. Централната банка не разреша­ва автоматично на банкиеа да вземат заем от нея винаги, когато те решат. Централната банка може да откаже отпускането на такъв заем. Лко сконтовият процент с писък, това означала, че разходите на банките, които желаят заем от централната банка във връзка с възник­налите спешни разходи, са по-малки. В този случай банките ще увелича­ват заемите, които те предоставят, защото разходите във връзка със заемите от централната банка са намалели. При положение, че централ­ната банка не възпира банките да вземат заеми от нея, тя. провежда монетарна политика па разширяване. . . "■

Ако сконтовият процент е висок, това означава, че заемите от централната банка са много скъпи за всички останали банки. Тези намалени възможности за получаване на заеми е начин за стимулиране на банките за изграждане на техните резерви чрез други източници и с израз на ограничителна мярка. При увеличаване на сконтовия процент централната банка налага на останалите банки да извършат промени в много малкия обем резерви, като провежда монетарна политика на свиване.

Сконтовият процент е може би най-слабото от трите принципни средства на монетарната политика, но централната банка използва промените в него, за да индикира общо „затягане" или „освобождаване" па монетарната политика.

Па таблица 15.1 е показано как централната банка би използвала трите монетарни средства, за да следи политика на „разширяване" или политика на „свиване".а в Бълга- 2. фискална политика

Друго средство за управление на икономиката е фискалната политика.

фискалната политика изразява използването на държавни­те разходи и данъчната система за въздействие върху равни-щето на съвкупното предлагане и търсене в икономиката.

Когато съществува рецесия, фискалната политика е насочена към ек­спанзия: държавата започва да увеличава разходите си, да намалява данъци­те или да прави и двете едновременно. При започване на период на проспе­ритет, фискалната политика се насочва към „свиване": държавата започва да намалява ръста на разходите или да увеличава данъците, или извършва и двете едновременно.

Промените в данъците и разходите па ирапнтслетиото, конто се правят, за да се въздейства върху равнището на съвкупното търсене (в някои случаи - и на съвкупното предлагане), в икономиката се наричат фискална политика.

Съвкупното търсене представлява общата сума на разходите за стоки и услуги в икономиката за даден период от време. Съвкупното търсене се състои от потребителски разходи, държавни разходи и инвестиционни разходи.Съвкупното иредлагонепредставдява общото количество стоки и услуги, достъпни в икономиката за даден период от време.

Решенията относно фискалната политика, които се вземат от прави­телството, имат огромни последствия за икономиката. Теоретичната обосновка на фискалната политика принадлежи на Джон Ксйис и него­вите поддръжници, известна като ксиненански подход или подход на управление на търсенето. Този подход постановява, че широките социал­ни цели за икономически ръст, пълна заетост и стабилност па цепите могат да бъдат достигнати чрез управление па съвкупното търсене.

Кейнсйанският подход приема, че с възможно да съществува компро­мис между безработицата и инфлацията. Когато безработицата е твърде висока, целта с да се попиши съвкупното търсене до такава степен, че да се снижи безработицата до приемливо равнище, без това същевременно да предизвика или утежни инфлацията. Когато е налице писка безрабо-

тица, а преобладаваща е инфлацията, целта е да се понижи съвкупното търсене и да се увеличи безработицата до равнище, при което се елими­нира инфлацията, т.с. да се осигури стабилно равнище на цените.

В какво всъщност се изразява предписанието на Кейнс? Ако изслед­ваме по-внимателно графиката на тоталното (съвкупното) търсене и предлагане (фиг. 15.2), ще бъдем в състояние да видим какво трябва да се направи. Необходимо е по някакъв начин да „повдигнем" кривата на тоталното търсене към идеалната точка, където предлагането пресича търсенето при такова равнище на БНП, съответстващо на пълна заетост. Да разгледаме по-подробно подобен вариант.

,..';.•'■ ::'к; .' ■■•*,'•■:-■ л ■

I (одробният анализ на изместването на търсенето нагоре показва, ч относително малкото увеличение на разходите резултира н по-голямо нарастване на производството и доходите.

Например, ако държавните разходи се увеличат с 5 милиарда» топа може да доведе до увеличение от 10 и повече милиарда на брутния национален продукт. На езика на икономиката това се нарича ефект на мултнпликатора (познат още като мултишшкациоисн ефект).

Да уточним за какви държавни разходи стана дума. Държавата прани разходи в областта на социалното осигуряване и подпомагане, здравеопаз­ването, образованието,квалификацията VI преквалификацията на работна-та сила, силите за поддържане на реда, армията, противопожарна! а служби, строителството на обществено значими обекти - сгради, летища, пътища (железопътни, въздушни, земни), включително и самолстоетроенсто.

За да дадем обяснение на въпроса, защо се умножават (мултиплици­рат) вложените разходи, ще разгледаме следния пример.

Да приемем, че държавата реши да намали данъците (годишния им размер), които един човек плаща, е 400. Съответният ипднпид би моп.л да изразходн всички тезипари или само една част от тях. Акое така, той може да изразходн 300 и да спести 100. Тези изразходвани от разглеждания индивид 300 се превръщат в доход за никой друг, например за бояджията, който е наел за ремонт, и на когото е заплатил за вложения труд. Гой, от своя страна, ще спести малко и ще изразходи останалата част и т.и. По силата на тази логика, както мултппликациопиият ефект се появява при 400, така ще се прояви и при 400 000, и при 4 милиарда, и т.н. Очевидно с и обратното, че ако разходите се намалят с 4 милиарда, съответно и брутният национален продукт ще намалее с повече от 4 милиарда.

Стратегията за „лечение" на рецесията може да бъде формулирана па теория доста лесно - да се увеличат държавните разходи н да се намалят данъците, но не точно така стоят пощата с нейното приложение и практиката.

Всеки път. когато се променят разходите и данъците, се влиза в конфликт с бюджета.

Държавният бюджет е основно средство, за борба с икономическата нестабилност, чрез което може да, се намалят конюнктурните колеба­ния при провежданата бюджетна политика. В случаите, при които бю­джетните приходи надвишават бюджетните разходи, се наблюдава бю­джетен излишък. При положение, че бюджетните разходи иадшппшшт бюджетните приходи, се получава бюджетен дефицит. Ако бюджетните приходи са ранни на бюджетните разходи, държавният бюджет е балан­сиран. Съществуват така нареченият планиран бюджетен дефицит, кой­то с предварително предвиден и гласувай в определени величини. Кога­то се натрупа бюджетен дефицит за срок, по-голям от една година, се говори за величина на държавния дълг.

Какво ще бъде въздействието върху бюджета, ако намалим данъци­те и същевременно увеличим държавните разходи? Очевидно, ще се получи бюджетен дефицит, а това явление се приема като признак на лоша икономика.

Представете си, че държаната реши да използва фискалната политика за разширяване на съвкупното търсене чрез увеличаване па държавните

разходи, И1)и едновременно намаляване па данъците. Това би създало бюджетен дефицит, който ще трябва да се финансира, като отнякъде се заеме разликата между държавните разходи и държавните данъчни при­ходи. Откъде Министерството на финансите може да вземе такъв заем?

Една от възможностите би била да заеме пряко от Централната бан­ка. БНБ просто прехвърля на Министерството на финансите допълни­телни депозити II обмен за държавни облигации. Когато Министерство­то на финаситс изразходва депозитите, те се вливат в банковите сметки или в паричните запаси па военните доставчици, на получателите на социални помощи, държавните служители и на всички останали адреса­ти на разходите. Вследствие на това паричната маса нараства.

Тези нови депозити също така са и нови резерви за търговските банки. Поради това кредитната способност на банките нараства. Ако успеят да намерят подходящи кредитополучатели и разширят кредитирането, тър­говските банки ще предизвикат ново нарастване на паричната мас"а.""

От това следна, че паричната маса може да нарасне. сдшлатЯ, сума на дефицита, макар че БНБ е финансирала само част от него. Например един дефицит от 50 млн. лева може да се уреди посредством следната комбинация. ЬПЬ купува 15 млн. лева под формата на държавни ценни книжа, а търговските банки купуват 35 млн. лева. Осигурявайки нови резерви за банковата система, покупката на БНБ дава възможност на търговските банки да се сдобият с нови количества държавни ценни книжа чрез създаване на нови .безсрочни влогове. Резултатът е нараст­ване на паричната маСа със сумата на държавния бюджетен дефицит.

11яма ли начин правителството да финансира дефицита, без междув­ременно да увеличава паричната маса?

Има такъв начин. Министерство на финансите не трябва да заема нито от БИК, пито от търговските банки, а от кредитори извън банкова­та система. Вместо да принуждава банковата система да създава пони пари в размер сумата на дефицита, Министерство на финансите трябва да се конкурира с други потенциални кредитополучатели за предлага­ните заемни фондове. Но ако няма свободни фондове, по този начин „тя ще измести другите кредитополучатели. Лихвеният процент ще нарас­не, когато към търсенето на кредити в частния сектор се.ттркбави и тър­сенето от страна на Министерството, а по-високата цена на кредита ще има обичайния за всяко повишение на цените ефект. Това ще принуди някои кредитополучатели да изоставят проектите си и да се оттеглят от кредитния пазар. II резултат на тона дефицитните разходи на държавата просто ще изместят някои частни разходи. Правителствените разходи ще нараснат, но в същата стенен ще спаднат потреблението в частния сектор и инвестиционните разходи, така че съвкупното търсене няма да се измени. Колкото и да е парадоксално, тъкмо фискалната, а не моне­тарната политика се оказва неспособна да разшири съвкупното търсе­не. Така попе твърдят монетаристите.

Но има и още една възможност. Да предположим, че населението раз­полага с големи парични запаси, защото потребителите и инвеститорите се оиаотат за бъдещето и не желаят да правят разходи. Хората могат да бъдат убедени да ги разменят срещу държавни облигации. Това би пре-е доставило на Министерството на финансите желаните пари, без да увели­чава паричната маса. Тогава разходите ще нараснат, без да се увеличава паричното предалагане, защото държавата ще харчи свободните парич­ни запаси, които населението е разменило срещу държавни облигации.

Икономическата криза би могла да бъде избегната (или поне емск-чена) чрез балансиране на бюджета и бюджетни манипулации.Тук оба­че се появява едно допълнение, колкото странично, толкова и конкрет­но - това е реакцията на администрацията при внасяне на предложение за съкращаване на данъците с цел стимулиране на икономиката.

Какво би било становището на Ксйнс за инфлацията като проблем и каква фискална политика трябва да се провежда?

Нека разгледаме проблема на графиката на тоталното търсене и предлагане (фигура 15.3).

фигура 15.3

Очевидно проблемът сега е в прекалено високото търсене.

Икономиката отдава максимално възможното, по пивото иа разходи­те е по-внеоко от разполагаемия брутен национален продукт. Това е класически пример за инфлация, обусловена от търсенето, т.е. голямо количество пари се „конкурират" за относително по-малко стоки.

На графиката се вижда, че кривата на предлагането се пресича от кривата на търсенето далече над идеалната точка и би трябвало да се премести до равновесната точка без инфлация.

Икономистите може да не е възможно да предизвикат нулева инфла­ция и пълна заетост, но това не пречи да се направи опит за достигане на баланс между умерена инфлация и заетост, близка до пълната (т. Л).

Следователно правилното антиинфлациопно предписание за намаля­ване на търсенето би било да се увеличат данъците, да се намалят държавните разходи и общо да се действа за еъпдапаие на бюджетен излишък.

Наистина, такова решение изглежда доста просто, но в действителност в практиката антиинфлационната политика се провежда много трудно.

За да разберем това, трябва да проникнем в механизмите на полити­ческия процес, доколкото фискалната политика се определя (или прие­ма) от парламента и в законов ред се утвърждава от президента. При усложнени обстоятелства в развитието на дадена икономика политиците водят борба и вземат мерки за регулиране на процесите на безработица и инфлация.

Една от водещите идеи в теорията на Ксйнсс за борбас безработицата. Въпреки че могат да се появят някои неприятности, свързани с бюджет­ния дефицит, средствата, които се използват, са намаляване на данъците и увеличаване на държавните разходи. Всеки предпочита намаляване на данъците, а заинтересуваните групи от всякакъв вид производители и работници имат желание за допълнителни държавно финансирани прог­рами за развитие. Това за политиците е „щастлив проблем", защото увеличава тяхната популярност с нсяко намаление на данъците и с всеки човек, настанен отново на работа.

При инфлацията нещата стоят по друг начин. Препоръките на иконо­мистите за увеличаване на данъците и за спестяване на широките дър-жаино финансирани икономически програми могат да станат причина за „политическо самоубийство". И в действителност;редица икономисти смятат, че Кейнсовитс антиифлационни мерки са трудно приложими, тъй като компромисът ^лежду безработицата и инфлацията не действа добре от началото на 70-те години. _>

За подпомагане укрепването на икономиката се използват така наречените автоматични стабилиштори, които са вградени елементи при функционирането на фискалната система. Автоматичните ста-Оиличапюри щьедшвштат по вътрешно установен механизъм бюдже­тен дефицит по време па рецесия, както и бюджетни излишъци по време иа инфлация, като за целта не се налага изменение на стопанската политика. При увеличаваща се безработица, благодарение на тези стабилизатори, се наблюдава намаляване на данъците и повишаване на бюджетните разходи и обратно. Най-популярни са следните три авто­матични стабилизатори:

1. Обезщетения при безработица. При наличие на висока безработица намалява броят на заетите, а също и сумата, която е основа на дан ьчното облагане. В резултат общият размер на постъпленията но линията на данъци за социално осигуряване ще намаляват. В същото време обаче ще се увеличава размерът на изплащаните помощи поради увеличения брой па безработните лица. При тези неблагопри­ятни условия провежданата програма за социални компенсации авто­матически допринася за бюджетен дефицит.

2. Данък иърху корпоративната печалба. По време на рецесия корпора­тивната печалба спада много чувствително, което води Като естестве­на последица намаляването на постъпленията от този данък. В }«зул-тат на рижото намаляване на данъка върху корпоративната печалоа наблюдава тенденция към разширяване на бюджетния дефицит. По време на инфлация корпоративната печалба се увеличава по-бързо и сравнение с другите видове доходи и потреблението. Кто защо корпо­ративните данъчни плащания от бизнес-фирмитс се увеличават. 3. Прогресивен подоходен данък. При положение, че доходът на населе­нието намалее, се увеличава броят на данъкоплатците, които са в групата с по-ниско облагаеми доходи, а по този начин се намаляват постъпленията в бюджета. Ако обаче успоредно с рецесията има и инфлация, силата на антицикличното въздействие на прогресивното данъчно облагане изчезва. Поради съществуващата инфлация хората с по-високи доходи попадат в по-нпсоко облагаемата група, а в същото време техните реални доходи непрекъснато намаляват. Автоматичните стабилизатори не са и състояние да неутрализират изцяло цикличните смущения на икономическото развитие, което зави­си от обоснованата целенасочена стопанска политика.

От гледна точка на фискалната политика съкращаването на данъци­те, предложено от администрацията, може частично да се балансира от съкращаването на разходите и не е инфлационно. При наличие на много безработни и много затворени предприятия, политика от подобен вид не може да предизвика инфлация. Съкращаването на данъците ще стимули­ра потребителските разходи, усилията в работата и бизнес-инвестициите в икономиката, която започва току-що да се надига от рецесия. Резулта­тите от труда на хората и техните спестявания трябва да ги стимулират да произвеждат и инвестират повече. Съкращаването на разходите ще предотврати получаването от правителството на все но-големи части от приходите в националната икономика.

Към тези на пръв поглед правилни разсъждения обаче трябва да прибавим н следното. При положение, че съкращаването на данъците облагодетелства богатите, а намаляването на разходите ограничава прог­рамите, които подпомагат икономическата сигурност па хората с ниски доходи, в такъв случай съкращаването на данъците и разходите от тази администрация са изключително несправедливи.

Съществуващият дефицит, както и този, който се предвижда в бъде­ще, е толкова голям, че застрашава възстановяването от рецесията. Това е така, защото целият дефицит трябва да се заплаща от заеми от правителството, и тъй като то взема в заем толкова много пари, за потребителите и бизнеса остават по-малко. При опасността от нараства­не па държавните заеми ще се увеличават и лихвените проценти, а това ще намали разходите за жилища и коли, в действителност разходите за всичко, което може да се купи със заем, също както и инвестициите на бнзнеса, които се финансират чрез заеми.

С други думи, някои важни частни вземания на заеми ще бъдат ..отрязани". Вероятно по някое време през следващата година възстано­вяването ще бъде отслабено от тона и икономиката ще се върне към рецесията, данъците трябва да се повишат, особено за по-богатите, и па й-малкото някои от правителствените програми за подпомагане на хората с ниски доходи трябва да бъдат възстановени до равнището на първона­чалните им фондове.

236

Отта:ш гледна точка държавните разходи и заеми ограничават частни­те потребителски разходи и инвестициите в бизнеса. Ето къдееспромвява монетарната политика. Относител по свободното нарастване на количест­вото пари и па кредита трябва да продължава да бъде разрешено от централната банка. Натискът за увеличаване на лихвените проценти ще бъде по-слаб при положение, че централната банка осигури нонече до­стъпни пари и ще има възможност за поддържане възстановяването при жилищата, колите и другите сектори. От друга страна, бизнесът ще има възможност да получава заеми за инвестиции при достъпен лихвен про­цент. Продължаването на икономическия растеж чрез поддържането на възстановяването е най-важната задача на икономическата политика. Ако държаната увеличи данъците в този момент, ще се получи намаление на общите разходи, а това ще повлияе отрицателно на възстановяването.

Създателите па действащата монетарна политика може да предизви­кат рецесия чрез използване па монетарните инструменти, :за да ограни­чат нарастването на количеството пари с оглед да поемат контрол върху инфлацията. Ако в условията на създадена рецесия количеството пари се увеличава прекалено бързо, това ще се отрази много добре върху иконо­миката и ще я стимулира, но след една или две години тези действия ще възродят инфлацията. След това централната банка пак ще въведе в действие монетарната политика, за да доведе нещата до рецесия. Ако лихвените проценти са по-високи, отколкото би трябвало да бъдат, може да се очаква, че по-късно инфлацията да се увеличи. Само умереното нарастване на количеството пари в обращенис може след време да намали лихвените проценти. Единственият начин за стабилен дългосро­чен икономически ръст е да се ограничи нарастването на количеството нари до стабилно, предвидимо, исинфлационно равнище.

По време на рецесия агрегатното търсене обикновено е твърде ниско, за да доведе до пълното използване на ресурсите. Държавата (правител­ството) може да повиши съвкупното търсене, като или увеличи своите разходи, или намали данъците, или пък направи и двете. Често такива действия имат за резултат появата па бюджетен дефицит, защото държа­вата (правителството) изразходва повече средства, отколкото получава чрез данъците. Увеличаването на държавните разходи без увеличаване на данъците или намаляването па данъците без ограничаване на държав­ните разходи би трябвало да повиши съвкупното търсене. Такава фис­кална политика на разширяване би трябвало да увеличи или заетостта, или инфлацията, или и двете заедно.

Ако равнището на съвкупното търсене с твърде високо, държавата може или да ограничи своите разходи, или да увеличи данъците, или да направи и двете заедно. Тези действия трябва да имат за резултат по-голям бюджетен излишък (актив) или по-малък бюджетен дефицит от съществуващия преди това. Такава фискална политика на свиване би трябвало да снижи равнището на съвкупното търсене и в икономиката ще се прояви или по-слабо използване на ресурсите, или по-ниска инфла­ция, или пък и двете заедно.

За да си изясним по-добре дали дадена фискална политика на едно правителство е политика на разширяване или политика на свиване "присе дадена ситуация, ще се спрем по-подробно на този въпрос, като изясним и причините за това.

1. Когато правителството намалят» данъците пърху доходите на маст­ните лица и бизнеса и увеличава собствените си разходи, фискалната политика на правителството е политика към разширяване. Намаля­ването на данъците на частните лица повишава потребителското търсене. Намаляването на данъците на бизнеса повишава инвестици­онното търсене. Увеличаването на държавните разходи повишава търсенето от държавата.

2. Когато правителството увеличава данъците върху доходите на част­ните лица, данъците за социално осигуряване и данъците върху корпоративните доходи, а правителствените (държавните) разходи не се променят, фискалната политика на правителството с политика към свиване. Увеличаването на данъците ограничава потребител­ското търсене п инвестиционното търсене. Търсенето от страна на държавата остава непроменено.

3. При положение, че държавните разходи се увеличават, докато данъ­ците остават същите, фискалната политика на правителството с политика към разширяване. По-високите държавни разходи без съ­ответното увеличение на приходите от данъците увеличава общото търсене в икономиката.

4. Когато държавата понижава заплащането на държавните служители и повишава данъците за потребителите и бизнеса, а другите държавни разходи остават без промяна, фискалната политика на правителството е политика към свиване. Намаляването иа заплащането на държавни­те служители намалява търсенето па държавата. По-високнтс данъци намаляват потребителското търсене и инвестиционното търсене. Традиционната фискална политика е предназначена за олекотяване на

иослсдицптсотцнкличнотора:т11тиеиоси17ряванснабалапсиранос1,отно-шенис между приходите н разходите на държавата. За да определим какъв вид фискална политика (на разширяване или на свиване) трябва да провеж­да държавата в определен момент, ще разгледаме следната ситуация.

1. Ако равнището на националната безработица нараства (примерно до 10%), съвкупното търсене се увеличава, данъците намаляват, дър­жавните разходи нарастват, в този случай дефицита се увеличава.

2. В същото време ако инфлацията е силна (например тя е 12% годиш­но), съвкупното търсене намалява, данъците се увеличават, държав­ните разходи намаляват, това води до нарастване на излишъка.

3. Ако в такава ситуация потребителите не вярват на икономиката, продажбите на дребно са слаби и бизнесът с в постоянна инвентари­зация и ако съвкупното търсене се увеличава, данъците намаляват, държавните разходи се увеличават, това води до увеличаване на дефицита в бюджета.

4. Ако бизнес-продажбите и инвестициите се разширяват бързо и ико­номистите считат, че предстои висока инфлация, съвкупното търсене намалява, данъците се увеличават, държавните разходи намаляват, а ефектът от топа в бюджета се проявява в увеличение па излишъка.

5. Ако съществува инфлация, а в същото време безработицата е висока, традиционната фискална политика не може да даде решение на проблемите, пораждащи се при едновременно проявление и на ин­флация, и на голяма безработица.

Да се спрем на следния конкретен случай. - - "

Ако за дадена икономика са налице следните статистически дгнни: за реалния БНП, индекс на потребителските цени, за безработицата, за стойността на брутните частни инвестиции (в съответната парична единица) (иж. таблица 15.4). д



















Други реферати:
Маркетинг
Иновационна политика
Обща теория на пазарното стопанство
Публични разходи
Управление на логистични разходи (пищов)


Изтегли реферата



Управление на логистични разходи (пищов) - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия