Писмо (Ти помниш ли)-Вапцаров

Писмо (Ти помниш ли…)

Никола Вапцаров


Стихотворението “Писмо”,макар и първоначално отпечатано във в. “Сирена”,намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка,която Никола Вапцаров издава през живота си -“Моторни песни”.Творбата се вписва без остатък в идейно-художествената насоченост на стихосбирката.Нещо повече,”Писмо” е само по себе си представително за нея стихотворение и изразява цялостно философията,която поетът развива в “Моторни песни”.За мирогледната позиция на автора,а оттам съответно и за неговото творчество,е нужно да се отбележи,че “неговите стихове се покриват сега и с неговите дела”,както е казал един революционер,негов съратник,цитиран от Светлозар Игов.Самото стихотворение “Писмо” също възниква в непосредствена връзка с действителността.Вапцаров започва да пише обикновен отговор на едно отчаяно писмо от свой другар,съученик от Морското училище,но вместо това създава стихотворение.Този факт още веднъж акцентира на неразривната и пълнокръвна връзка между Вапцаровото творчество и реалността.Всички стихотворения на този гениален поет представят неговата концепция за живота и то приложена на практика.

Заглавието на стихотворението задава условията на общуване – писмена комуникация.Това налага определянето на особеностите на комуникативната ситуация.Прякото обръщение във второ лице, единствено число показва,че адресатът е някой близък на лирическия аз.Това предположение намира своето категорично потвърждение по- нататък в текста:”но ний делихме сламения одър”.За същото индиректно говори и изразът “сега е нощ”.Нощта е времето на социалната не- ангажираност. Тогава хората остават насаме със своите мисли и чувства.Изборът на време окончателно отхвърля възможността писмото да се отнесе към официално-деловия стил.За това говори и самата природа на текста,която не отговаря на съдържателно-композиционните и езикови изисквания на този стил.

Писмо до човек,делил сламения одър с лирическия аз,т.е. споделящ неговата съдба,предполага разкриване на интимни мисли,чувства и преживявания.Това е налице в стихотворението “Писмо” и може да се наблюдава в синтезиран вид в началото и края му.Началото визира един спомен.Това е въведено не просто с глаголното време,а с глагола “помниш”.Очевидно е,че става въпрос за общ спомен на адресанта и адресата,което е подчертано чрез присъствието на местоимението “ти”.Краят на стихотворението обръща поглед към бъдещето.Лирическият аз изказва своята мечта.Самият финал не е в бъдеще време.Той описва един блян така , както и Димчо Дебелянов описваше своя/”Да се завърнеш…”/.Изразът “да умреш” силно напомня Дебеляновото “да се завърнеш”.Във финала на “Писмо” не присъства нито обръщение към адресата,нито назован извършител на действието “ да умреш”.Глаголната форма във второ лице, единствено число обаче от една страна насочва към лирическия субект,а от друга визира адресата безлично-обобщено,но комуникативно целенасочено.Така че началото и краят на стихотворението наистина разкриват интимни мисли на лирическия аз.Тъй като те се отнасят до противоположни моменти -минал и бъдещ,те оформят своеобразна рамка на стихотворението,което проследява развитието на лирическия субект от миналия до бъдещия момент.Именно във връзка с този процес текстът може да бъде разделен на две части,всяка от тях съставена от няколко подчасти.Първата главна част представя точно развитието на лирическия аз до един сегашен момент.Втората част разкрива неговата вече оформена нова концепция за живота,която определя и неговите конкретни очаквания за бъдещето.


Други реферати:
Картографията през Средновековието
Гьокчеада-Описаният още от Омир под името Имброс остров
Главни скалообразуващи минерали и основни типове скали
Алгоритми за практическо мислене
Езикът като терапия


Изтегли реферата



Езикът като терапия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия