Прославата на върха в одата Опълченците на Шипка от Иван Вазов

1

Прославата на върха в одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов

Върхът става бойна линия. За опълченците той е „страшний редут”, където ги застигат жажда, жега и смъртна умора. Защитниците преодоляват трудностите, защото съзнават, че ако отстъпят, ще загине мечтата за свободата на отечеството.

Балканът се превръща в място на героични действия. Неодушевените предмети придобиват силата на страшни оръжия:

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа – плам.

На върха мъртвите участват в битката редом с живите, а оцелелите, водени от свят идеал, се превръщат в „канари” („вълните намират канари тогаз”), за да спрат злото. Обзети от чувство за дълг и отговорност пред род и земя, опълченците доказват, че духът е по-силен от „желязото”. За бранителите, „като скали твърди”, е сладка радостта: „… до крак да измрат/ пред цяла вселена, на тоз славен рът”, защото Върхът е съизмерим с българския космос; защото „там, нейде на връх планината” те достигат до „небето синьо”, но и най-високия връх на човешкото величие - безсмъртието. Слети с върха, шипченци се чувстват силни, свободни, недосегаеми. Върхът става нравствена височина, мерило за честта, истината, справедливостта.

Опълченците избират да загинат като свободни люде, макар да положат костите си на върха. Пред смъртта са силни духом, уверени, че:

„България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!”

На „заветния хълм” жертвата на смелите бранители е величава. Те умират убедени, че защитавайки „тоз славен рът”, изпълняват достойно заветите на дедите: да бранят родната земя до край.

Епилогът на стихотворението утвърждава мотива за прославата на Върха:

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна, като някой ек,

от урва на урва и от век на век!

В лирическия завършек се сливат образите на върха и на Балкана, за да изразят героическото хайдушко пространство на свободата. Върхът е символ на героизма и себеотрицанието на опълченците, а Балканът пази националния дух, съхранява спомена за величието на храбрите мъже, увековечава подвига им. С жертвеното си поведение бранителите отхвърлят вековното насилие и извоюват правото на бъдните поколения гордо да твърдят, че свободата е постигната с кръвта на хиляди храбри българи.

Епилогът е косвен отговор на нападките в първата част на лирическия увод. Отхвърля ги категорично чрез прославата на Върха.


Заключение:

Чрез образите на Върха и на Балкана Вазов утвърждава идеята за безсмъртието на националния дух. Поетът внушава, че българите винаги ще се гордеят с юначеството на смелите опълченци, защото чрез подвига им България отново се ражда за света. Балканът става „паметник неръкотворен” на мъжеството и себеотрицанието, на безсмъртието и славата, превръща се в символ на родната земя. Той е вечен свидетел на битката, в която духът побеждава физическата сила.




Други реферати:
Издателства за специализирана литература
Икономически системи в Бизнес журналистиката
Интернет медиите - профанизиране на журналистиката или логичен етап от развитието й
История на радиото в България
Киното като средство за масова комуникация


Изтегли реферата



Киното като средство за масова комуникация - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия