Просвещението-Сливен

Века на Просвещението


Просвещението е културно – историческата епоха, която осъществява прехода към модерните времена. В Западна Европа Просвещението обхваща основно 18 век, но между процесите в отделните страни съществува известно несъвпадение на хронологичните граници.

Основното съдържание на тази епоха е могъщо умствено движение, разгърнало се като израз на решаващия сблъсък между интересите на буржоазията, с нейните все по – засилващи се икономически претенции и социални позиции, от една страна, и все по – разклащащите се усвои на феодалния обществен ред, от друга. Това реформационно движение, обхванало социалнополитическата и духовна сфера, не само определя характера на общественото, философското и литературно-естетическото мислене на века, но и моделира основните ценности ориентири на модерната европейска мисловност.

Основен принцип на просветителската идеология е идеята за гражданственост на всяка човешка личност, независимо от произхода и положението й в обществото. Интересът към човека поставя на преден план въпросите за същността и характера на човешката природа, за отношението между индивид и общество, за устройството на обществото и уместността на това устройство, за възпитанието на личността и отговорността, която носи за собствената си съдба. Ето защо за разлика от ренесансовия хуманизъм, който разглежда човека в един по – скоро абстрактен философски и морално – естетически план, просветителската мисловност го възприема в социалните му аспекти.

Като основен залог за свободната изява на личността просветителите виждат знанието. Ето защо въпросът за просветата, за разпространяването на знанието сред на – широките обществени кръгове е основен за дейците на епохата. В системата на просветителската идеология се възражда ренесансовата представа за отношението между минало и настояще като противоборство между „мрака” и „светлината”, при което знанието се отъждествява със светлината. Израз на тази мисловна нагласа е самото наименование на епохата, което във всички европейски езици съдържа знака за светлината.

Във връзка с идеологическата ориентация към развитие и разпространение на знанието за епохата на Просвещението водеща роля играе утвърждаването на нови морални принципи. Основни фактори за формирането на просветителската етика са философията на рационализма и протестантската религия. Пряко следствие от тях са основните добродетели, пропагандирани от идеолозите на 18 век – разумност, отговорност за собствената си съдба и за обществените дела, трудолюбие, устойчивост на характера, скромност. Тези морални принципи съответстват напълно на идеалите на утвърждаващата се буржоазна класа. Въпреки привидното подобие обаче, между рационалистичната на гласа на Просвещението и рационализма на предхождащия век на Класицизма има сериозни различия. За просветителите на разумът не означава противопоставянето на дълг и чувства, както е според етиката на Класицизма. Те го разбират по – скоро като гаранция за вътрешната хармония на личността, като средство за хармонизиране на противоречията между различните пориви на човешката природа. Важен момент в просветителската мисловност е идеята за „естествения човек” и за неговите „естествени права”. Според просветителите човек се ражда с първична предразположеност към доброто. Онова, което може да гарантира изначално нравствените му заложби, е възпитание в близост до природата. Просветителите разбират близостта до природата, както в по – абстрактния смисъл да се следват нейните естествени закони, така и напълно буквално – като съприкосновение с дивата,


Други реферати:
Водач и народ, човек и време, национално и общочовешко в Епопея на забравените
Една българка-анализ
Опълченците на Шипка-втора глава
Борбата, свободата и робството в Обесването на Васил Левски
България цяла сега нази гледа-съчинение разсъждение по Опълченците на Шипка


Изтегли реферата



България цяла сега нази гледа-съчинение разсъждение по Опълченците на Шипка - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия