Разказът Една българка на Иван Вазов

Разказът “Една българка” на Иван Вазов, който гради идеала за жена, майка и патриотка от епохата на робството, освен социално-историческата си проблематика поставя и редица морално-етични проблеми за човека и народа, изостря до болезненост сблъсъка между доброто и злото, честното и безчестното, достойното и позорното. Нравственият конфликт се нагнетява в трети епизод, където се сблъскват двама герои с противоположни характери и различни идейни позиции, две антиподни духовни начала. Освен всичко друго в “Една българка” се противопоставят мъжът и жената, калугерът и селянката, институционално принадлежащият към вярата Евтимий и несъзнателно, но искрено вярващата Илийца.

Бедната челопеченка е смела и всеотдайна. Случайната среща с бунтовника в церовата гора събужда у нея състрадание, а също мобилизира вътрешните є сили и стремежа є да помогне на това голобрадо момче, тръгнало “за християнска вяра курбан да става”. Нейната съвест я води уверено към изпълнение на дълга (човешки и християнски), който тя възприема като единствен смисъл на съществуването. Обратно, образът на страхливия калугер е изграден като завършен и жалък егоист, у когото съвестта е отдавна приспана и всичко човешко е загубило своя смисъл. Той е изплашен за своя живот и му е безразлично дали зад дебелите стени на манастира стоят турци или бунтовници. За него страхът има много лица, а опасността няма име. В краткото съприкосновение между двамата Иван Вазов ситуира основния конфликт в страшното време на въстанието и го проблематизира, както той го вижда като художник и човек – като конфликт между достойнството на дълга и егоистичната подлост на малодушието.

Неслучайно трети епизод започва с характерното за Вазов описание на природата като емоционален фон на събитието. Тъмното було на нощта и тъмното небе, тъмнеещите и мрачни канари създават атмосфера на тайнственост, събуждат в душата усещането за тревога и опасност. Красотата на Божието творение (“самостайните” обелиски и задрямалите орли по върховете им) сега остава невидима за тревожното съзнание на Илийца, пък и на читателя. Така напрежението, което градира рязко в следващия епизод, води началото си от пейзажа.

Манастирът има особено значение в българската памет за робството. В тези огнища на духовността народът е съхранявал вярата, езика, книжнината. Те са го пазели от асимилация и потурчване, изграждали са крехкия духовен мост към славното минало. Заедно с това манастирът е убежище, крепост срещу произвола в безнаказаното време на анархия и насилие. От манастира човекът очаква закрила и подкрепа, спасение както на душата, така и на тялото. И именно върху това е основана първата изненада като сюжетноградивен елемент в разказа. Манастирът се оказва “затворен” в прекия и преносния смисъл на думата – затворен като оградено и непристъпно пространство и разграбен като духовно пространство.

Вместо духовния баща на вярващите в манастира Илийца среща страхливия и сприхав калугер. Вярно, Вазов прави уговорката, че игумена, “старец милостив и добър българин”, го няма, а мястото му е заето от недостойния Евтимий, но общото усещане за изпразване на духовната длъжност от естественото є съдържание остава. Още повече че името на монаха влиза в иронично разноречие с представата за славния български патриарх от времето непосредствено преди падането ни под


Други реферати:
Физическите лица като субекти на гражданското правоотношение
Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност
Висш съдебен съвет
Конституционализъм
Конституция на Р.Румъния


Изтегли реферата



Конституция на Р.Румъния - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия