Робството и свободата в поезията на Ботев


Робство и свобода в поезията на Хр.Ботев


Хр.Ботев създава националнаи самобитна поезия,която ни най-малко не намалява неината общочовешка значимост.Поетическият му свят е богат и разнообразен,наситен с огромна вътрешна енергия и с необикновен усет за човешката душевност.Това прави ботевата поезия едножременно героична и трагична,нежна и мъжествена,гневно-сатирична и оптимистичнаХр.Ботев изразява в най-голяма степен борческото начало в българския национален характер.

Поетът използва понятията робство и свобода именно в контекста на националната освободителна борба.

Робството е осакатяване,унищожаване на човешкото достойнство,принизяване не само на материални и духовни ценности,но и наосновни християнски понятия.Свободата е свръх ценност.Двете понятия са разгледани в универсален,общочовешки смисъл.Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното,за да достигнат до един интернационален символна борбата срещу подтисничеството Хр.Ботев успява с малко на брой творби да опише не само това а и да заклейми робството и да го издига в „поет-идол” на един нов свят.Робството и жаждата за свобода са намерили най-голямо отражение във фолклора. Стотици народи проклинат жестокостите на поробителя и обезсмъртяват делата на народните закрилници. В Ботевата поезия важна роля играя образа на брата като символ на свободата. Той не е просто сродникът или другият сина на една майка, а другарят, братът по идеи, борецът за свобода. Ботев жадува за братя способни да разберат мъката на народа и неговата жажда за свобода и само те да имат смелостта да се опълчат срещу тираните, отдавайки живота си на един висш идеал. Именно в техните очи поетът вижда надежда за свобода, вярата в утрешния ден и смелостта да посрещнат несгодите на настоящето. Тези свои братя Ботев подтиква към борба, свобода, подвиг и дори смърт в името на Б-я.

За стихотворенията „ Майце си” „ Към брата си” „ Елегия” „Дялба” е характерна визията за духовно израстване на героя. В първото стихотворение героят е неуверен в себе си, в смисъла на живота и смъртта. Понятия като свобода, борба и смърт юнашка са му непонятни и са заменени от копнежа за майчина любов.

В стихотворението „Към брата си” се наблюдава градация в мисловния и духовен мир на героя. Засилва се любовта му към отечеството и жадуваната свобода. Заедно с нарастването на любовта към родината в „Елегия” се овеличава и омразата към робската действителност.

В стихотворението „Дяба” героят вече е духовно израстнал и узрял за народното дело. Той е обединил силите си с тези на своите съмишленици.обикновенният човек се е превърнал в герой, народен закрилник, смисълът, чиито живот е в простите думи „свобода или смърт юнашка”.

Най-висшата ценност-свободата е напълно съизмерила в стихотворенията, посветени на националните герои: „Хаджи Димитър” „Обесването на Васил Левски”. В тях конкретно предметния образ на смъртта се извисява от идеята, изразена като израс: „ тоз който падне в бой за свобода, той не умира”. Ботев утвърждава стоиността на свободата не само в национален план чрез смъртта но я разкрива и като общочовешка ценност.

В Ботевата поезия ярко се отличава границата между робството и свободата, съпътсвани от мисълта за бунт и борба.

При изясняването на понятието робство Ботев е използвал една твърде опростена гама- предимно червено и черно. Черният цвят символизира злото, проклятието, нещастието-„ ...... черни ми кърви в земята, земята, майко, черната....” „ турска черна прокуда” „ черно бесило”. Докато червеният цвят е цвят на кръвта, страданията, йестокостта на поробителите и мъченията на подтиснатият народ- „ и пот от чело кърваво се лее” „ там де се с кърви облено”.

В Ботевият мироглед робството има социална характеристика. Тревогата на поетът идва от идеята за нов вид робство- нравствено деформиращо социално съзнание на чорбаджии и търговци. Затова техният обеаз в „Елегия” „На прощаване” „Борба” „В механата” се налага с моралната им деградация: „сюрмашки изедник” „сироти колко той е ограбил и пред олтара Бог е измамил” „злато търговец е жаден” „граби подъл чорбаджия”.

В поезията на Възрожденският поет се изключват българските чорбаджии- родоотстъпници. Отрича ги посредством противопоставянето им с народната песен на хайдутите- закрилници и на бунтовниците- борци за национална свобода.

Христо Ботев оставя след себе си стихотворения, които изразяват една изстрадана болка, една ясно осъзната личностна и категорична позиция. Неговото поетично творчетсво е висш образ на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко личностно изживяване и на въплащаване на тези вълнения в гениални художествени творби. Драмата на една епоха е минала през сърцето на поета, превърнала се в негова личност, гражданска и творческа съдба и е достигнала до нас като съкровенна изповед.


Други реферати:
Феноменът педагогическа технология
Физически качества на човека
Физическо възпитание в предучилищна възраст
Форми на организация на музикалните дейности в детската градина
Форми, структура и типове на занятието по физическа култура в ДГ


Изтегли реферата



Форми, структура и типове на занятието по физическа култура в ДГ - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия