Счетоводно отчитане на разчетите-принципи и организация на отчитане

СЧЕТ.ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ - ПРИНЦИПИ И ОРГАН.НА ОТЧИТАНЕ

Разчетите на предприятието са паричен израз на стопанско-правните му отношения с трети лица – физически и юридически, които възникват в процеса на кръгооборота на неговите средства. Това са отношения с държавата и други държавни институции, с предприятия и организации, с персонала и с други физически лица. В кръга на тези отношения се включват и т.нар вътрешни разчети изразяващи паричните взаимоотношения между предприятието и неговите структурни подразделения, както и такива взаимоотношения между самите подразделения. Стопанско-правните отношения са твърде разнообразни.

Съобразно критерия /признака/ отчетно-икономическа същност разчетите се подразделят на два основни вида: 1.Разчети, които изразяват вземания на предприятието и 2.Разчети, които са с характер на задължения на предприятието. В първата група разчети се отнасят разчетите с клиенти, подотчетни лица, присъдени вземания в полза на предприятието, вземания от други дебитори и др., а във втората група влизат разчети с доставчици по неизплатени доставки, разчети с бюджета по дължими данъци и други вноски, разчети с НОИ, разчети с персонала, разчети с кредитори и т.н.

От друга страна тези разчети – съобразно проявлението им като конкретни активи или пасиви, могат да бъдат групирани в две основни групи: 1.реални разчети и 2.условни разчети. В първата група влизат реалните разчети които отразяват вземания и задължения на предприятието. Условните разчети, които на невъзмездни в момента на възникването им и чието погасяване се обуславя от настъпване на едно бъдещо събитие.

Ако се възприеме за класификационен признак Юридическата обособеност на контрагентите, участващи във възникналото стопанско-правно отношение, разчетите биват: 1.Външни разчети и 2.Вътрешни разчети. Разчети са външни, когато възникват стопанско-правни отношения с контрагент, който е юридически обособена икономическа и отчетна единица, респ. Когато разчетът е с държавата или друга институция. Вътрешните разчети са възникващи сметни отношения между предприятието в качеството му на юридически и икономически обособени единици и негови вътрешни структурни подразделения – от една страна, както и сметни отношения между самите структурни подразделения на предприятието.

1.Счетоводно отчитане разчетите на предприятието с държавата и др.държавни институции

Счетоводната Информация за възникването, протичането и погасяването на разчетите на предприятието с държавата и др. държавни институции се формира и съдържа в счетоводния баланс и в системата на счетоводните сметки обединени в група 45 на НС., наречена Разчети с бюджета, Социалното осигуряване и ведомствата. По-конкретно тази информация – за разчетите в края на отчетния период, намира отражение в група І на раздел В Краткосрочни пасиви. Информацията се посочва в статиите Задължения към бюджета и Задължения към социалното осигуряване. Евентуалните вземания от социалното осигуряване намират отражение в актива на счетоводния баланс в статия 7 Други краткосрочни вземания.

Текущото счетоводно отчитане на разчетите с други държавни институции се отразява чрез сметки от група 45 на Националния сметкоплан. За целта са предвидени:

452 Разчети за данък печалба, 453 Разчети за ДДС, 454 Разчети за данъци в/у доходи на физически лица, 455 Разчети по социалното осигуряване, 456 Разчети за акцизи и с министерства, 457 Разчети с митници, 459 Други разчети с бюджета и с ведомства

2.Счетоводно отчитане на разчети произтичащи от корпоративното подоходно облагане

Сметните отношения на предприятието – в качеството му на платец на корпоративен данък се уреждат нормативно със ЗКПО. По силата на този закон печалбата на предприятията се облага с корпоративен данък в размер на 23,5%. В ЗКПО се изведоха някои принципни постановки, които обуславят и са непосредствено свързани с методологията и методиката на счетоводното отчитане на разчетите на предприятието с бюджета на държавата:

първо – основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по ред предвиден в ЗКПО.

второ – облагаемата печалба е положителна величина определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика м/у приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО. Това преобразуване се извършва чрез увеличаване или намаляване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели по реда на чл.22 и 23 от ЗКПО.

трето – в случай на отрицателен финансов резултат преди данъчното преобразуване /счетоводна загуба/ на данъчнозадължените лица, коригиран със съответните суми указани в чл. 38 на ЗКПО се допуска да се приспада последователно от печалбата през следващите пет данъчни години.

четвърто – корпоративния данък е в размер на 23,50 на сто.

Пето – разходите за представителни цели, дарения и спонсорство отчетени като разходи се облагат с данък в размер на 20 на сто; данък върху социалните разходи и разходите за поддръжка ремонт и експлоатация на леки автомобили са в размер на 20 на сто.

шесто – корпоративния данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата календарна година след приспадане на направените авансови вноски.

ЗКПО предвижда /чл.56/ данъчнозадължените лица да правят месечни авансови вноски на основата на 1/12 част от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана в коефициент, който отразява промените в икономическите условия през текущата година. Този коефициент се утвърждава със Закона за държавния бюджет на РБ. За 2003 г той е 1,1.

Във връзка с определянето на посочените данъци трябва да се има предвид постановките на НСС12 Данъци от печалбата. В този стандарт се регламентират отчитането на корпоративния данък, временните разлики и данъчния ефект от временните разлики.

3.Счетоводно отчитане на разчетите за ДДС

Отчитането на разчетите с републиканския бюджет за ДДС се осъществява върху основата на ЗДДС. С този закон нормативно се установи облагането с ДДС на доставките на стоки и услуги. На облагане подлежи всяка доставка на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по ЗДДС, за износ както и при внос на стоки освен, когато ЗДДС предвижда друго. ЗДДС определи кръга и обхвата на освободените доставки: доставки свързани със земя; Наем на сгради за жилище; застрахователни и презастрахователни услуги; социално и здравноосигурителни услуги; доставки на социални помощи; здравни услуги; лекарствени средства; образователни и културни услуги; правни услуги; прехвърляне на предприятия; безвъзмездно разпореждане с активи на държавата и общините; правни действия по обезпечаване на вземания; доставки по КТ; дарения; хазарт; доставка на селскостопански стоки и услуги и доставка на културни ценности и продажба на билети.

По силата на чл. 108 от ЗДДС Всяко лице с облагаем оборот 50000лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да се регистрира по силата на този закон. Освен това се дава възможност за регистрация по избор съгласно чл.110 от ЗДДС ”Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член и което има общ облагаем оборот


Други реферати:
Възникване на привързването
Възприятие
Въображението-психичен познавателен процес
Гняв и агресия при деца и юноши
Говорно-комуникативни нарушения


Изтегли реферата



Говорно-комуникативни нарушения - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия