Смъртта и безсмъртието в Хаджи Димитър

Има текстове, над които времето няма власт. Те преминават през годините и поразяват съзнанието на читателя с величието на човека, горд и непокорен, дръзнал да се изправи срещу собствената си смърт в името на свободата. Подобни текстове се превръщат в песни, възхваляващи юнашкия дух, прекланящи с пред героичното, пред националния характер. Тези мисли с пълна сила се отнасят към редица стихотворения на Ботев, но са особено валидни за баладата “Хаджи Димитър”.


Лирическият герой е направил своя избор и творбата изобразява резултатите. Изправен на границата между живота и смъртта, осмислил съществуването си, чрез борбата за свобода, той вече е неподвластен над тленното и е “осъден” на безсмъртие. Вечността на героя е внушена и чрез митологичните образи на животните и самодивите, както и чрез баладичния елемент на творбата.


Хаджи Димитър” е стихотворение, посветено на конкретн историческа личност. Заглавието тушира връзките с реалната личност и събития, за да наблегне върху легендарното име на героя, с което той функционира и във фолклора. Действието се развива високо под небето, “там на Балкана”, в пространството на подвига, на героичната смърт и гуховно безсмъртие.


Още първите думи насочват към идеята за безсмъртие – “жив е той, жив е”, като подемат създадената още приживе легенда. В контраст с обезсмъртяването се разгръща трагичното изображение на смъртта. Героят е юнак, участвал в жестока битка, доказателство за което е метафората “потънал в кърви”. Той изпитва неимоверни страдания, но въпреки всичко излъчва обаянието на младостта и красотата. Борецът не случайно се намира в пространството на подвига и доброволната саможертва. Оръжието е разломено – “сабя на две строшена”, а битката е заубена. Разпадането на тялото е друг начин на изображение на драматичната смърт – “очи тъмнеят, глава се люшка”.


Над юнака се простира могъщото, вечно небе, символ на идеала. Този образ внушава ценността на свободата, саможертвата, подвига. Това пространство е означено с показателното наречие за място – “там” и е в опозиция с полето, символ на “робството”. Тази опозиция горе (небе, юнак) – долу (поле, жетварка) може д бъде преодоляна чрез песента, която се носи от робската земя нагоре към пространството на подвига.


Гласът също подсказва за приближаващата физическа смърт. Юнакът, обречен на самота и страдание изрича проклятия към цялата вселена. Физическата гибел на бореца е неизбежна. В света на робството тя няма как да бъде преодоляна. Смъртта в борбата е безкраен низ от загуба на герои – “ще да загине и тоз юнак”. Тази емоционална оценка на историята е прекъсната с апосиопеза, сякаш до тук са говорили сърцето и чувствата, които сега трябва да отстъпят място на оценката:


Други реферати:
Мрежова операционна система
Носители на информация
Логистиката като система
Много големи бази от данни за стратегическа информация
Моделиране и модели в ИИС


Изтегли реферата



Моделиране и модели в ИИС - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия