Свободата, борбата и робство в Ботевата поезия

Свободата, борбата и робство в Ботевата поезия



Христо Ботев създава дълбоко национална и самобитна поезия, което ни най-малко не намалява нейната общочовешка значимост. Поетическия му свят е богат и разнообразен, наситен с огромна вътрешна енергия и с необикновен усет за човешка душевност. Това прави Ботевата поезия едновременно героична и трагична, нежна и мъжествена, гневно-сатирична и оптимистична. Христо Ботев изразява като че ли в най-голяма степен именно борческото начало в българския национален характер.

Поради трагичната историческа съдба на България-векове под чуждо владичество-свободата се налага като висша и свята ценност, придобила най-плътна интерпретация в творчеството на Ботев. Неговият идеал е свободната личност, която действа по своя воля с жив разум и съвест. Това е личност, самостоятелно мислеща и способна да избира своя път, необременена от догми и заблуди, която без колебание се осмелява да се противопостави на установените закони, на насилието и на жестокостта. Неговият демократизъм се изразява в схаващането му, че всеки народ има свещеното право на самостоятелно и лично развитие. Свободата е единствената отделна личност и за прогрес на нацията и човеството.

Активната гражданска позиция на Ботев е свързана с факта, че в условията на чуждо владичество за свобода и социална справедливост е трудно дори да се говори. Той се противопоставя на заобикалящата го убийствена и антихуманна действителност, която превръща човека в безправно същество и често пъти в жертва на насилие, позор и груба разправа. Най-съкровената мечта на Ботев е стремежът към свободата да се превърне от идеал в действителност. Това го довежда до идеята за борба като единствено средство и начин за постигане на свободата. Обрисувайки мрачното настояще на една жестока и несправедлива реалност, Ботев негодува и изобличава с най-изявителни думи и изрази насилието над човешката личност и над цели народи. Гневът му е породен от грабителството на носителите на злото в национален и световен мащаб. В много от поетичните творби на Ботев се среща глагола “граби”: “Сироти колко той е ограбил”, (“Борба”). Чрез употребата на този глагол поетът подчертава грабителската същност на подтисниците и изразява своето съпричастие към народната неволя. В не по-малка степен Ботев отрича насилието- духовно или политическо, оръдие на робския произвол или последица на религиозна заблуда. Гневът му срещу подтисниците е безпощаден и яростен, тъй като те са причина за страданията и за трагичната съдба на българския народ. Поетът въстава не само срещу политическото


Други реферати:
Доклад за облаците на английски
L`AIDS-СПИН
Фонтанът ди Трѐви
Доклад за облаците на английски
Aids und Homosexualität


Изтегли реферата



Aids und Homosexualität - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия