Вярвам ли в Бог


Вярвам ли в Бог

Есе



Спомняте ли си кога за последен път сте видели, или поне усетили чудо? Въобще вярвате ли в чудеса? Такива чудеса, които ви карат да летите и срещате чудати същества като феи, говорещи животни, Дядо Коледа и Бог… Навярно отговорът ви ще е: „Да, когато бях на пет години” .

Времето, в което живеем ли е причината да не сме се докосвали до вярата в Бог или сме се превърнали в бездушни роботи, в безмозъчни материалисти, погълнати от ежедневието - незабелязващи малките чудеса, които се случват около нас всеки ден. Много хора вярват, че има сила, която движи Вселената и я наричат с хиляди имена като Съдба, Бог и дори Случайност.

Няма човек, който да не си е задавал въпроса “В какво вярвам аз ?”. Той някак си инстинктивно се поражда рано или късно в нашето съзнание и колкото повече се стараем да не се замисляме над него, толкова той ни обсебва все повече и все някога ни довежда до състояние, в което часове наред се опитваме да си отговорим на него. Понякога ни се струва че сме близко до отговора, но още в следващия миг сенки на съмнения се пробуждат в нас убеждавайки ни в противното. И така все повече и повече разнищвайки нашите собствени съждения ни се струва, че се объркваме, че единственото което можем да сторим е да се запитаме “А има ли всъщност отговор на този въпрос ?”.

Колкото да се развива медицината и науката, смъртта - тъмната страна на живота, винаги ще крачи редом до нас, за да ни напомня, че няма нищо по-велико и по-голямо от вечността. Едва тогава се замисляме и си задаваме въпросите : “Какво е живота? Защо Бог е несправедлив? Кой съм аз? От къде идвам и къде отивам? Защо всички ние трябва да умрем? Вярвам ли в нещо и защо?”. Дълбоко в себе си всички ние живеем объркан и изпълнен със страхове за бъдещето живот, отхвърляйки схващането, че човек е разумно същество, достигнало върха на еволюцията. За да намалим това объркване и болката, произтичаща от представата за един свят, очевидно халотичен, несправедлив и управляван от случайността, ние се обграждаме с материални придобивки, лукс и развлечения. Светският живот, празниците и приятелите ни помагат да забравим духовния вакуум и постепенно затваряме очи пред ужасяващата действителност. Човекът, който живее за материалните удоволствия, изпитва чуство на еуфория, поради което е неспособен да види колко много е изгубил от човешките си качества. Материалните предмети го хипнотизират и владеят, отнемайки му почтеността и превръщайки го в роб на вещите. За да ги има той е готов на всичко. Как да спрем това ? Има ли сила, която да ни обедини, да ни промени към по-добро и толерантно отношение, както един към друг, така и към заобикалящата ни природа. В света има толкова много учебници и учебни центрове, но в никое училище или университет не учат човек как да живее. Кой може да твърди че е овладял изкуството на живота и смъртта. Дори и най-интелигентните са трагично невежи, защото няма по-ужасяващо невежество от невежеството за себе си, от


Други реферати:
Право на достъп до информация и защита на информацията на работното място
Преобразуване на търговските дружества
Проблеми на правното възпитание
Правно положение на лишените от свобода, самодейни органи
Правомощия на омбудсмана


Изтегли реферата



Правомощия на омбудсмана - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия