Вълкадин говори с Бога от Йордан Йовков

Вълкадин говори с бога”

Йордан Йовков

(интерпретативно съчинение)


Творческият свят на Йордан Йовков е една необятна вселена – неизчерпаем извор на човещина, нравственост, красота. Те озарявят всичко около себе си. Запълват липсите в живота и дават надежда, правят човека по-добър и справедлив.Помагат му да оцелее дори и в най-трудните времена,каквито са годините след Първата световна война и Ньойския мирен договор.От България жестоко и несправедливо са откъснати територии,като деца от родната майка.

Сам бил на фронта, Йордан Йовков дълбоко приживява националната трагедия. И докато в другите разкази, свързани с войната, той акцентува антихуманната стихия, то във „Вълкадин говори с бога” обект на художествено превъплъщение става размисълът на човека за несправедливостта на света и неприемливо неговото социално обществено устройство.

Разказът е публикувано за първи път във в. „Зора”. Той отначало има идея да напише роман.Иска с него „да хване българина за сърцето”. И наистина го „хваща „ , но чрез възможностите на жанра разказ. Борбата е едно от най- покъртителните и трагични произведения на Йовков. В мълчанието на Вълкадин е събрана страшна необикновена, огромна човешка мъка, каквато има и в сърцата на повечето българи.

При осъшествяване на замисъла си писателят използва типичната за него двуделно структура : минало и настояще. Прекрачването в отминалото време чрез ретроспекцията, също обикнат похват от Йовков.Застанал на посредишното пространство и като топос – границата, и като психологическо изживяване, и като момент, който дели двата периода в живота му, героят мисл; опитва се да проникне в същността на нещата, да ги оцени.

Последният общ харман на голямото и задружно патриархално семейство;разговорът повреме на вечерята;завръщането на синовете му от войната, подялбата на имот, смъртта на Атанас, Никола и най-после на Милен- всичко това е останало назад във времето.Но не и в мислите на стареца.Трагедиятя на България е трагедия и на отделния човек.

Синовете си идват живи от фронтовете, но в душите им „има смут”, „гледаха искриво”.

Един от най- болезнените спомени на Вълкадин е свързан с поставеното на границата, както неслучаъно подчертава авторът, „Току пред къщите”.

Селото остава отсам , а лоловината му мера отвъд. Космосът окончателно е разрушен.Доброто и злото, като че са си разменили местата. Вярата на Вълкадин в човешката справедливост е унищожена. И тогава той, благият, мъдър човек, започва да пита. Макар че въпросите, които задава, са отправени към бога, по своята същност те са социален протест- нещо нехарактерно за Йовков разказвача. Но Явно неговата болка от ставащото е огромна. Затова той си позволява да излезе от амполата си на обективен


Други реферати:
Новият поглед върху еволюционните процеси–псевдонаука или бъдеще
Някои сравняващи мисли за проблема свобода на волята
Обучението чрез философия
Огюст Конт
Онтология на риска


Изтегли реферата



Онтология на риска - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия