Върховенството на екзистенциалните преживявания (на смъртта, вината, моралния избор) в битието на всеки човек

Върховенството на екзистенциалните преживявания (на смъртта, вината, моралния избор) в битието на всеки човек „


Човешкият живот е един свободен път, по който човек върви, едно екзистенциално преживяване на чувства, норми, поведение. Той е неразривна част от човешкото битие в измерението на свободният избор където свободата има за свой съдник съвестта.

Дали идването или тръгването от този свят води след себе си повече чувства и емоции? Остава само спомена за човека и безконечната болка в сърцата. Замисля ли се човек кое го кара да се смразява и потръпва при мисълта за смъртта? Дали страха от неизвестното, страха от наказанието или дълбоката празнина в сърцето му? Но къде ще отиде човек, когато “жената с косата” потропа на неговата врата? Дали ще плаща за безбройните си грехове или за него ще се отвори райската врата? Животът е толкова кратък. Един миг и се изплъзва между пръстите на човек. Опитва се да го спре, да го върне, да го съхрани. “Такъв е той законът на всемира, роденият ще трябва да умира.” Но това е битието на всеки човек, едно от екзистенциалните преживявания, през които човек преминава през своя живот. Животът е като водата. Човек го държи в ръцете си известно време бистър, чист и желан, но той тече ли тече и няма сили да го спре. Но това, което може да направи, е да го изживее пълноценно. Точно и в това се изразява върховенството на смъртта , на това преживяване, което крие в себе си както и една носталгия към това измерения, така и една загадъчност, една тайнственост на предстоящето, новото, незивестното. За да разбере смисъла на смъртта, е необходимо човек да разбере смисъла на живота. Наблюдавайки живота, човек виждам, че всичко, съществуващо в света, непрекъснато се променя. Всички неща се променят, но нищо не изчезва.

Този кръговрат на съхранение действа и на разума. Душата притежава собствена субстанция. Фактът, че тя е невидима, не опровергава нейната реалност. Душата не може да бъде измерена с линийка или претеглена с везни, не е възможно да се види или да се докосне. Въпреки това, тя е субстанционална и вечна. Тя се променя, но не загива. Животът не започва в момента на раждането и не свършва в момента на смъртта. Животът представлява вечен прогрес, вечен растеж. Човек е нещо повече от видима обвивка . Всичко това е само външната проява на неговата истинска същност. Той е изражение на духа на живота. Ако човек застане на брега на морето и погледнете вълните то той може да види как те се удрят в скалата. Може да чуе техния шум. Но самото море, грамадно и неизчерпаемо, дълбоко и непонятно, е недостъпно за неговото зрение. Човек е като морето, което образува вълната – не се изчерпва, той е вечно обновяващ се и вечно разкриващо се проявление на безкрайния живот. Той е духът на Безкрайното, което се движи в безкрайността. Вечността не представлява преход от съществуване към несъществуване. Реален е само животът. Истината е в това, че човек не може да умре, защото той е животът. Животът е енергия. Животът е проявление. Човек може да промени формата си и да изчезне отвъд границите на видимостта, но не може да престане да бъде.

Умирайки, човек не престават да съществува. Той само изчезва от нашето полезрение. Проблемът е засегнат и в текста „Тъй рече Заратустра” от Ницше където човек достигайки до този идеал за свърхчовекът, той може да надживее всичко по пътя на трудностите. Тогава той е над другите, защото е успял да проектира своето мислене, поемайки отговорността и основните проблеми за


Други реферати:
Дейност на вятъра и почвата
Белгия
Оценяване на потребностите от персонал
Германия-Bundesrepublik Deutschland
География на България


Изтегли реферата



География на България - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия