Въведение в микроикономиката

Microeconomics

Раздел I: Въведение в Общата икономическа теория (ОИТ)

Гл. 1: ПРЕДМЕТ И МЕТОДОЛОГИЯ на ОИТ

  1. Възникване и развитие на ОИТ

  2. Предмет на ОИТ

  1. Определение, раздели, функции и място на ОИТ в системата на икономически науки.

  2. Икономически проблем.

  3. Граници на производствените възможности.

  4. Алтернативни разходи.

  5. Закон за намаляващата възвръщаемост.

  6. Проблемът за разпределението на обществения продукт и социалната справедливост.

  1. Метод на ОИТ

  2. Икономически закони и категории – същност и видове.

Икономическите идеи се раждат в древността в страни като Гърция, Рим, Индия, Китай, Египет и др. С развитието на трудовите (разделение и коопериране на труда) и пазарните отношения възникват и първите стройни икономически теории, представени от различни школи и течения. За първи път думата „икономика” се появява в едноименното съчинение на древногръцкия философ Ксенофонт. Аристотел вече разделя стопанството на: 1. Икономия – натурално (т.е. добиване на блага за собствени нужди) и 2. Хрематистика – трупане на богатства в парична форма (т.е. разменно-парично стопанство). Той долавя прехода от формата С – С към С – П – С и към формата П – С – П'.

За първи път икономическите знания се систематизират в система (школа) и това е меркантилизмът (XVI – XVII в.). Меркантилизмът е ик. платформа на европейската буржоазия според която много важна роля при първоначалното натрупване на капитал е външната търговия. Тази икономическа платформа е аргументиран призив към търговците за максимална външно-търговска експанзия. Според меркантилистите икономическите отношения са свързани само с размяната. Те считат, че източник на богатството е обръщението (свързано с нееквивалентната размяна). Първа фаза на меркантилизма е монетаризма (или система на паричния баланс), като държавата активно регулира паричното обръщение (пари, злато, сребро). Втората фаза е т.нар. Теорията на активния търговски баланс (т.е. принципът е: повече да се продава, отколкото да се купува) и в тази фаза се възлагат повече надежди на търговската експанзия, т.е. на факторите от икономическо естество. Ясно е, че меркантилистите отричат други сфери във формирането на общественото богатство, освен размяната.

Крачка напред в развитието на ик. мисъл прави школата на физиократите (XVIII в.). Основател на школата на физиократите е френският мислител и икономист Франсоа Кене. Те признават производството като източник на богатството, но твърде ограничено (според тях то се състои от отрасъл селско стопанство). „Естественият ред” на Кене се изразява с лозунга: “Laissez faire, laissez passer („Нека правят, нека преминават”) /представители: Jean-Baptiste Colbert (1619 – 1683) - финансов министър на Louis XIV, Уилям Стафорд, Thomas Mun (1571 – 1641), Antoine de Montcretien (1575 – 1622) - пръв употребява термина „политическа икономия” в съчинението си „Трактат по политическа икономия” от 1615г.) и др.

Развитието на ик. мисъл е свързано с най-видните представители на Класическата школа (от средата на XVIII в.) в лицето на William Petty (1623 – 1687г.), Adam Smith (1723 – 1790), David Ricardo (1772 – 1823). Сред тях особено място заема Adam Smith – баща на класическата ик. мисъл. Adam Smith утвърждава името си с публикацията на книгата си „Изследване върху природата и причините за богатството на народите” (1776 г.). Въвежда идеята за „невидимата ръка” на пазара, т.е. само свободната конкуренция и свободната размяна на стоки между самостоятелни и преследващи своя личен интерес стопански субекти води до ефективна организация на производството и разпределението на общественото богатство. Значителен принос представлява и разгледаната от него концепция за стойността. За първи


Други реферати:
Диференциране на пола в зависимост от условията на средата
Ендокринна система
Китовете. Гърбатите китове
Могъществото на човека
Полезни животни


Изтегли реферата



Полезни животни - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия