Земеделие и Скотовъдство

Земеделие и Скотовъдство

5.1 Земеделските райони имат проблеми с реализацията на продукцията, породени от нееластичното търсене на земедеските стоки. Регоиналния туризам чрез силно изразената еластичност на търсенето на туристичски продукт осигурява значителна възможност за подобряване икономическата устойчивост на земеделието. Предварително се изработва стратегия. При проектиране на обектите за агро туризам обаче трябва да се вземат предвид много изисвания, за да може тази дейност да съответства на интелектуалните, нравствените, естетическите, психологическите и физиологическите особенности на туристите.

5.2 Традиционно българско земеделие е осн. поминък на населението в равнините, в полето и в планинските райони. Обработката на земята се нарича земеделие, земнеделие, земледелие и т.н. Обработваема земя се нарича нива, на места орница, орнище. В България се среща т. нар. мотичното земеделие. В планинските райони мотиката замества ралото, а в полето се изполва в градинарството, лозарството, обработване на тютюна, розата и др. В зависимост от обработваемите култури и географските условия се разграничават няколко форми мотики: копач, калестир, чапа, мотика, дикел.До края на 19в. а в някои районо и до средата на 20в. българите разорават земята с рало. Дървеното рало е просто земеделско урадие на труда теглено от впрегатни животни- най-често волове или биволи. Основните части на ралото са: рачица, полазица, двуище, уши и черясло. Примитивният начин на обработване на земята често интерисува чуждестраните туристи. В българия съществуат стари традиционни практики, начини и способи за засяване и запазване на реколтата. За 1 ден от сеитбета се приготвят обредни хлябове и кравайчета, които се обричат на слънцето,земята,луната,сеяча,воловете, птиците и др. Засяването става на ръка семето се поставя в клина или дисаги. Предварително нивата е разделена на лехи с помошта на ралото. Когато семената се разхвърлят и се зарива с помощта на ралото това засяване се нарича под рало или под брана.В миналото у нас жътвата се е извършвала със сърпове при жътва се използва т.н. паламарка. Ожънатото жито се слага на ръкойки, които се събират и връзват на снопи.В края на жътвата се прави т.н. брада от най-едрите 20-30 класа и се изплита плитка, в която се вплита червен конец и се накичва с полски цветя, полива се с вода и под нея се поставя хляб и сирене. Около брадата се пеят песни и се играя хоро. Брадата се отрязва над червения конец, отнася се в селото и се дава на стопанина. Задължително в къщата има печено пиле, ракия, вина, пита. Една част от брадата се натрошава и се дава на кокошките и животните за здраве на добитака, останалото се поставя на хармана повреме на вършеенето. Това което остане от брадата се оставя за следващата година защото се вярва че семената ще допринесат до по-голямо плодородие. Прибирането на снопите от нивата става с помоща на дълги коли с ритли после започва вършитбата, житото се вършее на харман-добре отъпкано и почистено място в средата има забит дървен кол-стонер, за който е завързано въжето с което се кара добитъка. В източна българия се вършее с помоща на диканя. Разновидност на тази вършитба е леса-сплетен от пръти в/у което се поставя камък или сяда човек за тежест.


Други реферати:
Идеологията на кемализма
Балканска политика
Героите в Записки по българските въстания
Как се стига до германската ивназия в СССР
Българския народ


Изтегли реферата



Българския народ - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия