Зимни Вечери

Христо Смирненски - Зимни вечери - Светът на човешката мизерия

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ- „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ



СВЕТЪТ НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ

Поетът представя поредната „безхлебна" вечер на едно бедно семейство. Нищетата е заела трайно място в този дом. Бащата присъства в художествената картина чрез звуковото изразяване на болката: „пияни хрипливи слова”, „ругай. Бащата, който е призван да осигурява прехраната на семейството си, лишава дома си от хляба. Нещастието обяснява, но не оправдава грубостта на бащата. Трудно­то ежедневие поражда и тъжното човешко общуване. Поетически доказателства за това са заканите на бащата, плачът на майката, писъкът на децата. Мизерията и нещастието са измъчили това семейство. Разрушена е хармонията на човешкия свят, променен е традиционният символ на дома, присъстващ трайно в българската поезия. Не уют, благоденствие царят в дома, а мизерия, глад и тъга.

Следващата част представя работещите цигани. Тежкият неуморен труд носи идеята обречените на страдание да определят сами бъдещето си, да бъдат господари на живота си.

Но като опозиция на тази прокраднала се надежда идва четвъртата част на цикъла. В нея основни детайли са мракът и мъглата.Тези образи още повече засилват усещането за безнадеждност.

Обръщението на автора към нещастните: „братя мои, бедни мои братя”, разкрива човешката близост и съчувствието на Смирненски към всички тези хора, които са обречени от съдбата да бъдат бедни и нещастни.

Петата част на цикъла „Зимни вечери” е елемент от мозайката, представяща света на човешката мизерия. Сковаващата ги ограниченост непрекъснато им напомня, че са родени за страдание и единстве­ното, което им остава в живота, е смъртта. Плачът на жената, запалените свещи са бе­лег на тази смърт. Драматизмът на тази част създава усещане у читателя, че му предстои да се сблъска с най-жестокото в този свят на обречените.


И шестият поетичен фрагмент представя конкретните жертви на мизерията:
Сред стаята ковчег положен,

а в ковчега - моминско лице...

Картината е като естествен завършек на страданието, пред което обикновеният човек е безсилен, а смъртта е скръбният венец на един преминал в скърби човешки живот. Сякаш е загубена връзката с Бога. Съпричастен и съчувстващ на човешката болка, поетът описва симптомите на туберкулозата - болестта на бедните, която


Други реферати:
Самота и свобода в поезията на Христо Ботев
Развитие на действието в Хамлет
Христо Ботев-До моето първо либе
Смъртта и свободата в На прощаване
Септември-Гео Милев


Изтегли реферата



Септември-Гео Милев - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия