25-годишнината на писателя Иван Вазов

25-годишнината на писателя Иван Вазов

(пътят от/към Европа)


През 1996 г. се навършиха точно сто години от издаването в Пловдив на Българска литература от професор Ал. Теодоров – Балан. Обикновено се приема, че първата оригинална история на българската литература, писана от българин на български език, е Димитър-Мариновата, появила се през 1887 г. отново в Пловдив. Този факт не може да се отрече, а и засегнатата наука обичайно борави с “първи” и “най” неща, в които се чувства особено сигурна. Може да се пледира за “първичността” на третия текст (през 1895 г. излиза Московата версия все пак) единствено защото се случва в съвършено различни за предмета си време и място – институционализирани вече, заявени още на корицата: книгата е определена като Кратко ръководство за средни и специални училища и е написана от титуляра на Катедрата по българска литература към Висшето училище.

Писано “по спешност” от филолог (лингвист по новому и езикоед по Ницше-Славейкову), детеводството се опитва – и до голяма степен успява – да сложи точка на травматичния спор за не/наличността на литературно-художествената ни “съкровищница”, бушуващ перманентно на приливи и отливи през цялото Българско възраждане та до началото на новото столетие (тяхното тогавашно и сегашното наше). В следващите страници ще се коментира “ключов” отрязък от наратива за литературната историография чрез взиране в хетерогенните текстове (в семиотичния смисъл на понятието), свързани с празнуването на първия Вазов юбилей. Ще бъде описана в най-груб вид и реториката на авторитетните през периода гласове – изказващи се pro и contra първия празник на родната изящна словестност, – които попадат в центъра на проблематиката, характерна за всяка периферна култура, тревожно питаща се дали притежава цивилизационните достижения на избраните за еталон страни. Автентичната литература на една нация се е мислела преди век като незаменим белег на европейскост, културност, “нормалност”, като класификатор, способен да отпрати населението в неизвестната периферия или във високата метрополия. По този начин на пръв поглед частните и дори дребнаво вестникарски спорове около Вазовата годишнина придобиват по-широк културологичен контекст, засягащ много от конституиращите българската модерност събития и факти. Пак в същия ракурс и с известна претенция за научен принос е прибавено и “разследването” на репрезентативния за цялата следосвобожденска епоха дебат между Иван Вазов и Петко и Пенчо Славейкови.

Както е известно, в началото на 1895 г. Димитър Ризов призовава от страниците на вестник “Млада България” целокупната нашенска интелигенция да вземе инициативата за всенародно честване 25-годишния литературен юбилей на Иван Вазов. Утвърдената вече като “четвърта власт” журналистика, независимо от политико-партийните си пристрастия, общо взето единодушно одобрява тази идея и от почти всички периодични издания – столични и провинциални – се подема вопълът за Вазовия празник.

В един твърде късен етап от организирането на честванията, два дни преди предвидените публични практики, се появява статия във вестник “Съгласие” от някой си Куссо Сантонински, онасловена Иван Вазов и неговия юбилей /С; 15/. Текстът вдига доста шум със скандалните си коментари и рязък език, а юбилярът е надарен с титанична, с демиургична мощ, позволяваща му да бъде литературен автор и Автор на собствения си празник чрез саморъчното му рекламиране в нашия и иностранния печат (какво ли благоговение пред таланта кара критика да заподозре писателя в толкова различни почерци, стилове и (чужди) езици, зад които може едновременно да се превъплъти само Един, но пък Неговото име, според Книгата, е Словото!). Авторът с/на многозначителния псевдоним веднага е разпознат в лицето на д-р Васил Балджиев, като за по-сигурно (по навик някак) се посочва и д-р Кръстьо Кръстев или и двамата тия рицари. Предмет за отделни разсъждения би било отчитането рецепцията на Балджиевите текстове, писани преди и след юбилея, за да се проумее огромното значение на уникалното събитие и “закъснялата” поява на Критика върху романа “Под игото” – книга, която преди септември 1895 г. би имала по-друга съдба.

В края, в силна реторична позиция, стоят изводите на Сантонински: Малките най-много страдат от илюзии. (…) Ние не отричаме у Вазова поетически-писателски способности, но те са именно в стадиума на развитието си. Сам Вазов именно сега се развива, (…) той сега е доста млад. (…) такова творчество увяхва и остава в архива. Само гения е в състояние да превари съвременниците си и да прескочи вековете. Но Вазов не е такъв. Вазов още нищо не е сътворил – той е описал. Вазов прекрасно копира, но лошо създава (…) И всичката тая тупурдия в една 45-годишна възраст, след която човек е в състояние да мени 100 пъти убежденията си, да измени 100 пъти характера си и да направи 100 дела, пред които може не само да се черви, но и да се мижи.

D

[email protected]В репликата си към Барт Мишел Фуко отдавна показа митическите импликации на подобно отношение към Автора, така че остава във фокус само най-фреквентната национална фигура – на отсъствието. Балджиев и по-късно П. П. Славейков признават талант на поета (стоящ две-три стъпала по-горе от ума му /IV; 6/), заради което единият го отпраща в архива, а другият, аналогично на разбиранията си, в литературната история (срв. погребани в историята на литературата; историите на литературата: Morgue). По различни пътища, но с една и съща цел, двамата достигат до идеята, че Вазов още нищо не е сътворил: Балджиев го “обвинява” в прекрасно копиране от действителността, а Славейков в прекрасно копиране на чужди текстове. “Рецензията” на юбилея обаче открива липса вповече, която Славейков със значително закъснение ще възприеме за валидна: Вазов е в стадиума на развитието си. Идеологът на “Мисъл”, глобализирайки метафората, ще напише, че българската литература се намира в пашкулния период на своето развитие /IV; 185/ и другаде, точно по повод юбилеите на Змай Йован и Иван Вазов: Общества млади, прозяващи се още в културна присъница, като сръбското и нашето, имат мерак да се покажат пред истински културните общества, че и те са нещо, та при сгоден и несгоден случай търсят все голям полог, да снесат – своето малко яйце /IV; 167/.

Избързвайки, ще напомня, че едва след 1895 г. към името му плътно се залепват амбивалентните “дядовски” атрибути, с които Патриархът на българската литература не иска да свикне дори до смъртта си. Разпънат между той сега е още млад и масовата визия, пожелаваща поета като по-възрастен, Вазов ще се окаже (и по реторически съображения) нито вчерашен, нито днешен в Българската поезия на Славейков, който пък след година (по апологетически причини) ще “изпадне” от Млади и стари на д-р Кръстьо Кръстев.

Продължавайки и приемайки по принцип двете силни критически визии от Възраждането – изискването за наличие на таксономична жанрова решетка и по-късното задължително обладаване на талант, те отправят взор в бъдещето, поставяйки третата мрежа: гениалността, единствено способна да обещае Рая – единството на думите и делата: Иван Вазов, който хубава поезия писал, (...) ами делата? Делата къде остават? Или дела не са нужни? /С; 15/; Но докато България се бори и живей, г. Вазов се прозява, а като истински лирически поет мисли, че България се прозява. Натура пасивна, той смята, че само пасивно животуване е живот, и допуща, по необходимост, само една-единствена акция – бягството. /IV; 16/ Така вече става ясен и култът към Христо Ботев, грижливо опазван от всякакви литературно-исторически щения, принадлежащ само на Легендата, а много по-късно, според същата аксиология, се отмерва и важното за творците на Заратустра, Евгений Онегин, Фауст или Изворът на белоногата.

Това, че Сантонински и Славейков говорят за архив и литературна история, съвсем не означава, че ги мислят като конкретики, поради простата причина, че условие за възможност на всяка литературография е наличността на самата литература, която за тях е в стадиума на пашкула, т.е. има я, но не се знае дали е лебед или патица (с извинение). Операцията по разрязването на пашкула-епруветка и установяването на литературата-лебед може да бъде сторено само от достатъчно опитен, минал по този път, т.е. възрастен, conquestador европеец.

След успешното (въз)раждане обаче, когато се готви прощъпалникът на облюбваната девица, оказала се (пак) птица Phoenix, изведнъж адвокатът критик решава (както по-късно и поетът Арбузов), че акушерката-европа нищо не е видяла/разбрала от неповторимия български казус, наречен национална идеология, ergo няма думата – тя е била тук на екскурзия, на safari, а не на сложна процедура in vitro. Такъв горе-долу поне е патосът на първите критици на Под игото, издали творенията си веднага след Вазовия юбилей – твърде късно за щастие. А и в същата 1896 г. излиза Ръководството, за да завери академично валидността на случилото се през предния септември.

Всъщност, сюжетът съвсем не е толкова прост, колкото беше описан по-горе, и затова механиките и дисциплинарните му практики ще бъдат изговорени веднага. Преди помпозното празнуване в пресата се изказват редица доводи и причини за наличието на подобно събитие, които обаче са твърде разнообразни в логиките и реториките си, за да бъдат приведени тук, а и повечето от тях в крайна сметка завършват-обобщават така: В последните години произведенията на Вазова обърнаха внимание на целий образован свят. Те се преведоха на: френски, английски, немски, шведски и холандски, без да говорим за преводите им на повечето славянски езици. Ето защо твърде наместо на Вазовия юбилей се дава таквоз широко и обще значение. Ето защо почитателите на таланта му на всякъде у нас са се приготвили да празднуват на 24 того юбилея на неговата 25-годишна книжовна деятелност.

Из цялата втора годишнина на списанието се срещат съобщения като: “Под игото” на г. Вазова по холандски и шведски; Глава из романа “Под игото” на чесски; Полската критика на Вазовата “Италия”; Г-


Други реферати:
Маркетингови проучвания
Маркетинг в туризма
Маркетинг–същност и значение
Маркетинг-основни дефиниции
Маркетинг–същност и роля в съвременния бизнес


Изтегли реферата



Маркетинг–същност и роля в съвременния бизнес - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия