Абрахам Маслоу - биография и възгледи

Абрахам Маслоу

І. Биография.

Абрахам Маслоу е роден на 1.04.1908 г. (Бруклин, Ню Йорк) в семейството на евреи емигрирали от Русия. Той е най-голямото от седемте деца на необразованите си родители. Майка му - жестока, властна и силно религиозна жена поражда у Маслоу омраза към религията и Бог. Баща му – “любител” на уискито, жените и кавгите, постоянно се опитвал да внуши на сина си, че е уродлив и глупав. Маслоу изкарва кошмарно детство. Тероризиран е не само в дома си, но и в училище, тъй като е дете на евреи. Това му пречи да контактува с връстниците си и прекарва повечето време в библиотеката.

1934 г. завършва Уисконския университет като доктор по психолгия. По-късно работи в Колумбийския университет заедно с Торндайк, а после в Бруклинския колеж, където се запознава с Ерих Фром, Адлер, Карен Хорни и др. психолози. Контактите с тях подпомагат възникването и оформянето на хуманистичните му възгледи. За кратко време Маслоу се занимава и с психоанализа.

От 1951 до 1961 г. е завеждащ катедра “психология” при университета Брандис, след което става професор в същия университет. През 1969 г. се отдава на занимания с философия, политика на демокрацията, етика и икономика, а година по-късно умира от сърдечен пристъп, следствие от хронично заболяване на сърцето.

ІІ. Възникване на хуманистичната психология.

В началото на 60-те години на 20 век с цел да се създаде теоретична алтернатива на бихевиоризма и психоанализата, от група персонолози, обединени под ръководството на Маслоу е въведен термина “хуманистична психология”. Това не е строго организирана теретична система, а по-скоро движение от учени което Маслоу наричал “психологическата трета сила”. Корените на хуманистичната психология произлизат от екзистенциалната философия на Киркегор, Ясперс, Хайдегер, Сартр както и от възгледите на редица хуманистично ориентирани психолози като Фром, Роджерс, Франкъл, Мей.

Хуманистичната психология приема, че единствено човек може да конструира своето поведение и жизнен опит. Той е мислещо същество, което преживява решава и свободно избира измежду предоставените възможности своите действия и е отговорен за тях.

ІІІ. Мотивацията и потребностите на човека.

В изследването и изучаването на човешката личност Маслоу обръща сериозно внимание на мотивацията на човека. Според него той е мотивиран да постигне лични цели и това придава значение и осмисленост на живота му. Той е “желаещо същество”, което рядко достига състояние на удовлетворение, винаги когато една потребност е

задоволена на нейно място се появява друга, която насочва усилията и вниманието му.

Потрбностите са вродени или инстинктни и са йерархически подредени. Маслоу изразява тази йерархия, като подрежда потребностите пирамидално по следния начин:

- Физиологични потребности

- Безопасност и защита

- Любов и принадлежност

- Самоуважение

- Самоактуализация

За да се проявят ( да се осъзнят и започнат да мотивират) потребностите от по-горните етажи, доминиращите потребности, разположени в основата на пирамидата трябва да бъдат повече или по-малко удовлетворени. Не е възможна появата на по-висши потребности, ако някоя от по-низшите не е задоволена. Колкото по-високо стигне човек