Административно право



  1. АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО – ПРЕДМЕТ, МЕТОД, ИЗТОЧНИЦИ, СИСТЕМА

Администрация – има латински произход и означава управлявам, нареждам, резпореждам. Той е по-стария термин в сравнение с термина управление и затова е дал наименованието на отсасъла. Нарича се административно право.

Адм. право се отнася към публичното право, за което е характерно империум. Означава държавна власт и винаги при тези публични отрасли държавната власт се упражнява от държавните иституции. Като самостоятелен отрасъл адм. право се характеризира със вой собствен предмет и метод на правно регулиране.

В предмета се включват обществените отношения свързани с разгръщане на държавното управление в страната. Най-общо държавното управление го определяме като държавна властническа подзаконова дейност по общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот.

Методът на адм. право е императивен метод, метод на неравенството имаме власт и подчинение на страните.

Въз основа на предмета и метода адм. право го определяме като самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от административно правни номри, които с императивен метод уреждат реда за разгръщане на държавното управление в страната.

Източници – Конституцията, Постановления на правителството, Правилници, наредби, инструкции.

Основни закони - Административнопроцесуален кодекс /АПК/, Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, Закон за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, Закон за администрацията, Закон за държавния служител.

Не са източници – Указа на Президента /индивидуален акт/, Заповед, Устав на дадена партия, Учредителни договири, Съдебния прецедент.



























  1. ПОНЯТИЕ ЗА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ. ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ ВЪВ ФУНКЦИОНАЛЕН СМИСЪЛ


Държавното управление се разглежда в три насоки: в тесен и широк смисъл, във функционален смисъл, в организационен аспект.

Когато държавното управление се развива само или единствено от органите на изпълнителната власт говорим за държавно управление в тесен смисъл на думата, но на практика и другите държавни органи развиват управленска дейност.

На практика в живота обаче и другите държавни органи развиват управление и затова говорим за държавно управление в широк смисъл.

Синоним на държавното управление във функционален смисъл е понятието изпълнителна разпоредителна дейност на държавата. Изпълнителният елемент идва да покаже, че административните органи изпълняват, прилагат закона. Но тяхната дейност е подзаконова. Законодателната власт твори закона, а изпълнителната го прилага. / Например при съдията погледа е обърнат назад при прилагането на закона, а при изпълнителната власт се прилага за в бъдеще./

Разпоредителният елемент идва да покаже, че административната дейност е творческа, динамична дейност. Чрез издаването на различни видове актове – постановления, правилници, наредби се извършва разпореждането.

Съпоставянето на държавното управление с местното самоуправление – имаме Европейска харта за местно самоуправление 1986 г. и България е ратифицирала тази харта – 1991 г. Чл. 17 от ЗМСМА възпроизвежда текста на Европейската харта и там е казано, че местното самоуправление е право на гражданите и избраните от тях органи сами да решават местните дела. Основни органи – Общинския съвет и кмета – изпълнителната власт.





















  1. ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ В ОРГАНИЗАЦИОНЕН АСПЕКТ


Това понятие се изгражда чрез три основни елемента:

а/ структура /длъжности/

б/ персонален състав

в/ материално техническа база

Съгласно закона за администрацията структурата държавно управление може да бъде:

  • Главни дирекции

  • Дирекции

  • Отдели

  • Сектори

Те са групирани в обща и специализирана администрация.

В общата се включват – връзки с обществеността, човешки ресур си и други.

Спеациализираната е свързана със специфична дейност на органите.

Длъжностите биват: младши, старши, главен, държавен, н-к сектор, отдел, Директор на дирекция.

Персонален състав – две групи лица:

  • Държавните служители

  • Лицата по трудово правоотношение

Материално техническа база – сгради, постройки и др.

Съгласно Закона за администрацията всяка администрация, която е в помощ на държавен орган е държавна администрация. Общата администрация не е държавна администрация. Всяка администрация щом е държавна е юридическо лице на бюджетна издръжка.Само администрацията в изпълнителната власт включва собствена администрация – на Министерския съвет, Министерство, Народното събрание, Държавните агенции, Държавните комисии, Изпълнителната агенция, която се създава с постановление и е два типа – на подчинение на Министерски съвет или към Министъра, Областните администрации /това са чисто държавни администрации/. Общинската администрация не е държавна администрация.























4.АДМИН.ПР.НОРМИ – ПОНЯТИЕ, СТРУКТУРИ, НОРМИ

Адм. Правната норма е общо абстрактно правило за поведение, регулатор на общ.отн-я в сферата на държав. управление, чието изпълнение е гарантирано с държавна принуда. Тя е вид пр. норма и притежава всички белези на пр. норма като има и своя свецифика:

а/ приложното поле – това е сферата на държав.управление

б/ императивен характер – напр. раждане на дете – шздава се акт за раждане с ЕГН и др. Задължително и това е императивния характер.

в/ винаги фиксира органите на изпъл. власт – напр. ако нарушим ЗДП има акт, НП и глоба. Ако платим глобата сме наказани от самата администрация.При нарушение на нормите субекта е санкциониран от самата администрация.

Видове адм. Правни норми:

  1. Взависимост от адресатите:

  • Норми, отнасящи се до всички – напр. ЗБГ.

  • Норми, отнасящи се до група лица – Закон за МВР, Закона за държавния служител

  • Норми, отнасящи се до отделни, единичси случаи – напр. ползването на Народния театър

  1. Материално правни и процесуално правни норми – материално правната норма ни показва какви конкретни правила и задължения имаме, а процесуалната показва реда, по който се придобива.

  2. Задължаващи норми – всички норми на гражданска регистрация са задължаващи.

  3. Забраняващи норми – напр. забрана за напускане на страната.

  4. Оправомощаващи норми – напр. Закона за висшето образование – частно или държавно.

  5. Диспозитивни и императивни – взависимост дали дават един вариант на поведение или друг.

  6. Взависимост как е написана санкцията . алтернативно или комулативно.

Структура–хипотеза, диспозитация,сакция, поощрение.

Действие на нормите – разглеждаме го в три насоки:

а/ действие по време – различаваме начален и краен момент

б/ действие по отношение на територията – може да се прилага само на част от територията

в/ действие по отношение на лицата – означава, че нормите


Други реферати:
Икономика на предприятието
Икономика на предприятието - Емил Николов
Икономика на предприятието - лекции
Икономика на предприятието (пищови)
Икономика на предприятието-въведение


Изтегли реферата



Икономика на предприятието-въведение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия