Административно право





  1. УСЛОВИЕ ЗА РЕДОВНО ДЕЙСТВИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ


За да има един адм. акт редовно действие той трябва да отговаря на две групи условия:

  • Условия за правилност – нямаме правна норма, която да казва кога акта е правилен или не. За това се използват научни ктритерии. Три случая, според акад. Стаменов, акта е правилен когато е навременен, полезен и целесъобразен.

  • Условие за законосъобразност – вече има правна норма – чл. 146 АПК – пет условия за законосъобразност на акта – компетентност, спазване на материалния закон, спазване на формата, спазване на процесуалните правила при издаване на акта, акта да преследва същата цел, която има закона.

Компетентност – проява на правосубектността на органа и се изразява в неговата способност да издава определени юридически актове. Може да бъде обща и специална /отраслова и функционална/.

Обща компетентност – Министерски съвет, Министър-председател, Областен управител,.

Специална компетентност /отраслова/ - в даден отрасъл – напр. Министерство на здравеопазването.

Функционална компетентност – в дадена област – напр. Министъра на икономиката.

По материя – няма дублиране на правомощия /всеки има свои задачи, няма дублиране на задачите, не може като издава актове ва влиза в чужд кръг/.

По територия – имат някакъв териториален обсег, който не може да се нарушава. Напр. не може областен управител на гр. В. Търново да издава актове за гр. София.

По степен – има йерархична стълбица. Горестоящият има правомощия в повече от подчинените. Той упражнява ръководството, определя числения състав, има контролно правомощие. Съществуват изземване на правомощия, делегиране на правомощия /една част от правомощията на горестоящия могат да се делегират на долустоящия. Изключителните правомощия не се делегират.

Организационна – обратната на материалната. Формира се субекта и чак тогава се встъпва в изпълнение.

Спазване на материалния закон – актовете на администрацията са подзаконови. Трябва да има пълно съответствие между закона и диспозитива на акта.

Формата – писмена форма. Трябва да има реквизити и дали са изпълнени и отделно мотиви. При по-сложни казуси трябва да има мотиви. Без писмена форма може само ако закона го разрешава.

Процесуалните правила – в АПК има три отделни производства.

Цел на закона – всеки закон има буква /текст/ и дух /цел/. В началото е записана целта или се прави историческо тълкуване. От тази гледна точка всички подзаконови актове трябва да преследват една и съща цел.



  1. НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ


Недействителност означава, че акта страда от някакъв порок, поради което или въобще не може да породи желаните правни последици и ако породи такива те могат да бъдат заличени с обратна сила.

Порокът е липсата, отсъствието на едно от тези пет условия за законосъобразност на акта /чл. 146 АПК/.

Различаваме два основни вида недействителност:

  • Нищожност – нищожните адм. актове са едно правно „Нищо”. Те не пораждат никакви правни последици.

  • Унищожаемост – унищожаемите от своя страна почват да пораждат правни действия, но ако адресата реши може да не оспори и да иска тяхната отмяна. И ако успее ще се заличат настъпилите правни последици.

В административния закон няма правна норма, която да казва кога акта е нищожен или унищожаем.

Компетентност – нищожна

Мат. Закон - нищожен

Процесуалните правила – унищожаем

Цел на закона – унищожаем.












































  1. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО – АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА – ПОРЯТИЕ И ВИДОВЕ. ПРИНУД.АДМИН.МЕРКИ /ПАМ/


Адм. принуда е уредена в ЗАНН. Тя е държавна принуда. Тя се издава от държавните органи. Винаги се реализира въз основа на правни актове, чрез издаване на юридически актове и винаги има правни последици.

Адм. принуда е една от четирите вида принуди в правото, наред с гражданската, наказателната /по Наказателния кодекс/ и дисциплинарната /по Кодекса на труда/.

От гражданската принуда се различава по това, че при административната няма вреда. Много рядко има пострадал.

От наказателната се различава по това, че наказателната винаги се реализира от съда, а административната обикновено от самата администрация.

От дисциплинарната по Кодекса на труда се различава по това, че дисциплинарната винаги се налага по вътрешен ред, а административната по външен /служебен/ ред.

Субекти по адм. принуда са хората, навършили 18 г. /и по изключение 16 г./, ЕТ и ЮЛ, на които обаче на осн. Чл. 83 от ЗАНН се налагат имуществени санкции.

Адм. принуда се разглежда в тесе и в широк смисъл на думата.

В тесен смисъл – адм. принуда е адм. наказателна отговорност на лицата.

В широк смисъл на думата – тя включва освен понятието тесен смисъл и принудителни административни мерки.

Общата правна уредба на ПАМ се съдържа в чл. 22 и 23 от ЗАНН.

Принудителни административни мерки /ПАМ/ – отнемане на лиценз, спиране на МПС от движение, запечатване на производствен цех. Това са действия на администрацията по реализиране диспозицията на правната норма.

ИЗВОД:

  1. ПАМ се налага със заповед, а не с Наказателно постановление.

  2. Те не са наказания, а са санкция и могат да се налага едновременно с наказанията, без да нарушават правилото/два пъти за едно нещо/.

Групи ПАМ:

  1. Превантивни мерки

  2. Преустановителни мерки – нарушението е започнало и целта е да не се довърши.

  3. Възстановителни – довършено е нарушението, а целта е да не се разпространи.




  1. АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ


Адм. наказателната отговорност е реализация санкцията на адм. процесуалната норма. В нея лежи адм. наказателната репресия на правото.

Специална и генерална превенция на правото – въздействие върху нарушителя, въздействие върху всички.

Адм. наказателната отговорност в ЗАНН е уредена по подобие на НК. Не се променя състоянието за съдимост. Няма условно изтърпяване на наказанието.

Принципите са еднакви – например законоустановеност на нарушенията и наказанието. Друг принцип – за едно нарушение – едно наказание. Невиновност до доказване на противното. Хуманност. Право на адвокатска защита. Забрана за горната инстанция за завиши размера на наказанието.

Принцип за съставомерност – при АПК го няма. Означава, че има отделни състави. При АПК общо се определят наказанията и нарушенията.






































Други реферати:
Свят и личност.
Смисълът на живота
Социалната фигура на чужденеца. Азът, другият и третият
Поемата Дни на проверка на Пеньо Пенев
Справедливо ли е икономическото неравенство


Изтегли реферата



Справедливо ли е икономическото неравенство - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия