Агресия. Справяне с агресията

Въпрос за това как, под каква форма да бъде организирана всяка една производствена дейност, е един от основните,

пред който се изправя всички предприемач.

В световната и в нашата икономическа практика е прието организационните форми да получават своята правна регламентация с търговското законодателство на отделните държави.За начало на съвременните организационни форми може да се смята 1602 година, когато възниква Холандската източно-индийска компания и във връзка с това се регламентират и първите писани правила за организация на търговските дружества. По-късно в Германия през 1861година се въвежда и нормативна система за образуване на Акционерните дружества , а пак там през 1892 година се приема и първият в света закон за Дружествата с ограничена отговорност /ООД/. Всъщност това са и първите нормативни актове, третиращи въпросните за организационните форми на производствената дейност.

С приетия през 1991година Търговски закон у нас бяха утвърдени следните основни форми за организация на производството:

1. Едноличен търговец

2. Търговски дружества

3. Кооперации

4. Публични предприятия

Изборът на точно определена форма за организация на производствената дейност е строго личен въпрос. Неговото решаване зависи от възможностите и целите на отделните предприемачи и от тяхната готовност да поемат определен риск. Паралелно с това следва да се отчитат още предимствата и недостатъците на всяка една от посочените тук форми.

Едноличен търговец /ЕТ/ - в световната практика е прието той да се нарича Sole Trader или Sole Proprietor. Това е формата, която осигурява възможно най-краткия и лесен начин за стартиране в бизнеса. При нея не се изискват определени форми и документация за започване на дейността, не е наложително ползването на специализирана юридическа помощ и консултации. Собственикът-предприемач сам ръководи и осъществява свая бизнес, сам взема и отговаря за навременността и правилността на управленските си решения.

По-съществените предимства на разглежданата форма се следните:

• Лесно стартиране на бизнеса

• Съвпадение между собственик и ръководител

• Самостоятелност на взиманите управленски решения

• Цялостно притежаване на получената печалба

• Малък размер на стартовия капител

• Опростена норматива уредба