Ако можеха да говорят

Ако можеха да говорят...”



Какво ли биха казали растенията и животните, ако можеха да говорят? Каква история на своя живот биха споделили с нас? Отговор на тези въпроси никой не може да даде с точност. За всичко това можем само да гадаем.

Ако разгледаме историята на едно дърво още от неговото засаждане, развитието му, то сигурно в началото ще е щастливо, че му е даден живот, че покрай него има и други дървета. Ще расте и ще се радва не живота си. Ще приютява птички, които ще си правят гнезда в прекрасната му зелена корона. Ще се радва на всеки лъч на слунцето, който ще си играе с листата му; на всяка капка дъжд, коята стичайки се по клоните и листата му, ще го гъделичка. Ще бъде тъжно, когато на есен листата му падат, като пролетен дъжд; и щастливо, когато след студената и мрачна зима, слънцето изгрее и стопли цялата земя- тогава то ще се отрупа с цвят, който със своя аромат ще привлича току-що събудилите си пчелички; после ще се раззелени и гонитбата му със слънцето и капките дъжд ще започне отначало.

И един ден, когато същото това дръвче порасна и покрай него построиха път, хората волно или не ще развалят така прекрасният живот на това дърво, което до сега е познавало само хубавата страна на живота. Тогава то ще усети, че досега е “дишало” свеж и чист въздух, а сега ще се задушава от въглеродният диоксид, който се отстранява от колите, минавайки покрай вече нещастното дърво.

Минали много години откакто дървото било посадено. Веселият и безгрожен живот, който то имало било заместено със скучното и сиво ежедневие, заради пътя, който хората построили, за да “улеснят” живота си. Един ден, било късна есен, същите тези хора решили, че дървото им пречи и го отрязали. Това било най-тъжният ден в живота на това някога толкова прекрасно дръвче. В този момент дървото намразело хората, които колкото лесно му подарли живота преди години, толкова и лесно сега му го отнели.

Но тази съдба споделят и още много такива дървета. Ако имаха избор дърветата сигурно биха предпочели никога да не бяха ги посаждали. Животът, който им подаряваме ги убива. Боклуците, които изхвърляме в природата, въглеродният диоксид, който ги караме да “дишат” всеки ден, всяка минута от своя живот, ги убива малко, по малко. Всекидневното разрушаване на гнезда и убиване на животни; отсичането на горите... Вичко това убива природата ни, природата, която ни е била подарена да се грижим за нея, да я защитаваме и пазим, а не да я онищожаваме за собствена облага.

Ако можеха да говорят всички тези растения и животни, зада ни разкажат каква тъга, мъка и болка са били принудени да преживеят


Други реферати:
Първо българско царство
Комуникации с обществеността чрез медии
Пътя към обединена Европа
Комуникационна политика на ЗПАД Интерамерикан България
Комуникационни мрежи


Изтегли реферата



Комуникационни мрежи - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия