Алегории на четенето у Вазов и Славейков

Точно година след първия Вазов юбилей Пенчо Славейков публикува като мистификация програмно-погромната си рецензия Един стар херой, четейки в нея Нова земя и чертаейки всички следи, по които изтъкава по-късно дебата си с Вазов. Между другото Л. Цаклин пише и това: Такива натури като г. Вазова ги има легион; целта на техния живот е да ядат печено агне, ...да говорят масали, ...да пият наздравици и ...понякога да пишат глупави романи... /IV; 16/. До края на века идеологът на “Мисъл” ще свърже неподражаемо яденето и пиенето с говоренето и писането, произвеждайки огромно количество думи, дискредитиращи литературния му опонент чрез лесни дискурсивно-идеологически процедури - подмяната на литературно-художествения вкус с вкусово-рецепторни тропи е втората от тях: да забъркаш попара от имената на Прометея, Сократа, Колумба (?), Исуса, - нима с такива блудкавости се дава някакво представление за казаните херои. (Дъвкачи на думи); Но г. Вазов... се впусна сам да компрометира своя талант с цяла сюрия литературни яхнии, които може да смели само българският стомах, не твърде придирчив към храните, с които се тъпче; разни литературни облизанковци начело с г. Вазова; Общество и певец [e] салата от Пушкин и Лермонтов; облизва чужди паници /ІV; 235, 240, 67, 136, 162/.

В позакъснялата манифестна сказка Българската поезия се намират много редове, посветени на поетичния език на младите и старите, на сегашните и предишните и въпреки че Вазов изпада от това аксиологизаторско разцепване на традиционализъм и модернизъм, Славейков му е отредил няколко думи: Всичко е равно и гладко в тоя език, всичко ощавено, като шопар на Коледа, всичко е крехко, да може да го мляскат и беззъби уста. /V; 96/. Това е нещадящият Славейков отговор на Вазовата хаплива оценка от Японски силуети, израз на утвърденото тогава мнение за нечетивността на модерните стихове: Едни казват, че при четенето им мислят, че ходят из продънени гробища. Други ехидно подмятат, че сурово конско месо по е смилаемо от тях... /ІХ, 1956; 71/ Тук думите-мръвки - крехкото свинско срещу суровото конско месо - са картинков превод на поколенческата разпра между борещото се с нокти и зъби младо, способно, макар и болно, да се справи с жилавия език на новите песни, и беззъбото старо, хранещо се само със стар фасул, печено агне и коледен шопар. Всъщност свирепата борба на нож и... вилица е целеустремена към спечелването на читателите, срамотно невежи в своя роден език /V; 96/ според Славейков. Вазовите (по)читатели са натирени именно заради слабия им вкус, който не може да ги ориентира правилно в литературно-кулинарната съкровищница: да мислят, че най-добрите круши за ядене тряба да са непременно гнили! ...и да държат Под Иго разума и вниманието на подяремните животни. Во всички тия упражнения... има талант, макар и минимум, и той е доста за ония, които имат вкус за такива продукти. /ІІ, 203/

Обявяването на чуждия текст за хранителен продукт е твърде старо ругателство в българската литературно-критическа практика, защото възрожденската метатекстова традиция - в лицето на Каравелов и особено на Ботев9 - е завещала колебанията в съдържанието на вкуса като мощна дискредитация, настойчиво използвана, както се видя, и от Вазов и Славейков. Прочутият предговор от повторното издание на Яворовите Стихотворения борави точно с троповост, която оразличава качеството на културата-кулинария, а той е скрита реплика към Вазовото предисловие на Избрани стихотворения от К. Христов: Изкуството е отбрана, празнична храна, или, нашенски казано, великденски кравай: нещо извънредно за онези, които се хранят с фасул, за онези, които четат улични вестници (...) А тези стихове са отбрана храна.10 Две са престижните следи, по които могат да се раздиплят нататък разсъжденията: противопоставянето празнично-всекидневно11 четене/хранене, тоест към теоретическата смяна на кадъра от полемиката Богданов-Кьосев12, и Бахтиновото13 поле на свързване езика с яденето в пиршеството, сбъднато така или иначе в Славейковото сравнение на “Трапезата у чорбаджи Маркови” со Симпозиона на Платона /ІІ, 98/. Настоящият текст обаче избира да продължи инвентаризаторски да пъпли из гънките на спора между класиците. Произходът на фасула14 в словото на Славейков е известен: от една страна се прави алюзивен каламбур с фамилията на Боб-чев, а, от друга, пред растението с традиционно пейоративния конотативен ореол стои “стар” - темпорален оператор с почти еднозначна маркираност в критическите визии на творците около “Мисъл” (езиковият автоматизъм е прикрепил обичайното изобличение на старите, зелен, към боб и така сякаш е предрешил в словото на Славейков, на младите замяната на бобчевци с фасулковци).

Библейски авторитетното в емблематиката на великденския кравай и изобщо на тестения епитет обсесивно присъства в цялата му текстовост: Кого е обидил бог, та и нашите писатели да обиди, той им е дал дар, но грехът е техен, че те не знаят що да правят с дарът божи, топлия хляб те превръщат в


Други реферати:
Социално-педагогически предмет
Ролята на ръководещия субект
Формиране на екологична култура при 5-6 годишни деца чрез физическа култура и музика
Самостоятелност и съзнателност на ученика
Ролята на ръководещия субект в педагогическото явление


Изтегли реферата



Ролята на ръководещия субект в педагогическото явление - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия