Алегории на четенето у Вазов и Славейков

суров тиквеник /V; 381/ През 1890 г. в Моя дневник модернистът измайсторява твърде симптоматичен в метафориката си абзац: Вазовата муза е лоша хлебарка. Измесения от нея хляб е клисав, макар че гладко сливосан с шекерен буламач. Понякога яйцата са запъртък, та и сливосването не е дотам. Думата ни е за формата.15 Лесно предугадимо е, че към сакралната новозаветна знаковост на хляба от евхаристията ще се придърпа и другият сегмент на Христовата соматична синтагма-метонимия - виното. То също е суперлатив, с който Славейков характеризира Ботев, Петьофи и Ницше: Ботев, като човек и като писател, може да се уподоби на шира (младо вино)... 16 Тоест словото, хлябът и виното равноправно участват в граденето на висока символика и в литургията, и в литературата.17 Отново от Библията изтегляме и издевателски жестоката конотация на оцета, вкаран и в снизяващия синтаксис на Славейков: софийското поле има само тук лозя, които дават един вид белезникав, недовтасал оцет, наречен вино. Но то е местно нашенско вино, както N. N. е нашенски писател... /V; 385/

Ницшеанската омраза към филологията е имплантирана във фигуратив, който натрупва още симптоми при диагностицирането на дискурсивния му диабет: Университетът е един вид гърне, в което е насипано сладко - науката; Книжовно дружество, което пече сливи, прави маджун и пестил /V; 342-4/ Науката за художественото слово е изгонена от островната утопия, защото е наука за вкуса и не може придоби чрез нея вкус онзи, който го няма, т.е. за читателите на Вазов не е оставена дори и възможността да се образоват в университета, в който хранително-вкусовият факултет е забранен от закона. За младите поети няма опасност, тъй като наставник им е Подрумче: От него те са учили да не замотават мислите си в многословие и не замъгляват чувствата си с кисела или сладка сантименталност. /ІІ; 108/ Модернистът беше безцеремонно квалифициран с медицински термин, защото пак там казаното за езика на художествения му двойник е единствената безопасна сладост за тази “болест”: Езика на Иво Доля е тежък, както са тежки медените пити... Език пълен с меда на мисълта. /ІІ; 120/

Въпреки че по-късно нарича Вазов кашавар /V; 50/, в пътеписа Искър Славейков е сътворил по хайневски пародиен вариант на удовлетворяващото едновременно вкусово-рецепторните и литературно-художествените вкусове произведение: Това никак няма да бъде алегория, а истинска, неподквасена с културна сол, поема. ... Това ще е каша от народния живот - и най-съвършено мое произведение. ...ще се старая колкото се може по-просто да я напиша, без да я сливосвам с какъв да е тенденциозен буламач. /V; 387/ Някак само природното, не-културното, простото е желаната тропа, заместваща поетичното слово18 (вж. очерците за Груда, Росита, Доля, Стубел, стихотворението 27 априлий 1866). Има една лексема в говора на Славейков, която събира в себе си някои от интуициите на класика за Езика19, защото в акустиките й се съдържа природно-дивото, а в етимологията - божественият дар на Спасителя, соматично съчленил Словото, Хляба и Виното, и същевременно е с най-голяма фреквентност от всички положителни предикати (предимно в прозата и в утопийната автоантология, именувана в архивите и Divina commedia).20 Думата е дивен. Трудно е да се отгатне какво точно о-значва дивен, понеже се прикача към съвършено разноредови неща, но поне е сигурно, че това е паролата за любимото четиво от Хайне до Яворов. Две други, близки думи сякаш буквализират част от усетите за човешката реч, за ядивно-дивното ястие-поема и неядивно-дивото растение: дивеник (или дивяк, както той изписва качамака) и името-цвете Дивисил (siler trilobum scp.).

Манипулативно привилегированите компоненти от метафороидността в мисленето на творците за езика изтриха визии, които конституират дискурсивните им доктрини като колебание между културно сечиво или инструмент21 (езикът е виолина и сечиво за дялане поезии за Единия и ту арфа звънлива, ту сечиво благородно за другия), природна вкаменелост, подлежаща на моделиране от майстор (Българският език е превъзходен материал само за майстори, а Родната реч е меч на майстор художник и камен елмазен), растителност (езикът на Яворов ...се огъва като дива лоза о явор, а речта в стихотворението Българският език е гъвкава), тоест според образа за езика се мени и алегорезата на четенето и писането, правеща от поета готвач, но и градинар, гравьор, композитор, ангажирайки в процеса на разбирането телесната сетивност на носа, очите, ушите, устата с небцето и езика.22

И така, в този текст бе направен опит да се съберат на куп някои от репликите на диспута Вазов-Славейков: творени през толкова много години, но изкуствено струпани тук, те твърдяха, че българската из-ящна словесност може едновременно да се чете и да се яде, че литературната история е всъщност дебел рецептурник, измествайки по този начин функциите на интерпретатора към ролите на дегустатора.23


Други реферати:
Христо Ботев-едно вечно име
Стремежът към свобода и щастие - основна необходимост на човека
Словото-граница или мост
Три причини, поради които искам да порасна
Стремежът към свобода-необходимост за човека


Изтегли реферата



Стремежът към свобода-необходимост за човека - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия