Алгоритми за практическо мислене

АЛГОРИТМИ ЗА ПРАКТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

В ТЕХНОЛОГИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Практическото мислене на учениците е една от основните предпоставки за усъвършенстване и развитие на технологичната им култура. Равнището на тази култура намира израз както в способностите на учениците да достигат до разбиране в процеса на овладяване на теоретични знания, така и в уменията им да привеждат тези знания в действие чрез определени способи за практическа дейност. В този смисъл практическото мислене е един от основните видове мислене в класификацията на мисловните процеси в зависимост от характера на решаваните задачи (4, 185). Задачите са теоретични, когато за решаването им се използват теоретични обобщения (интериоризация), които не водят до изява на външни практически действия, и практически, когато е необходимо теоретич­ните знания от вътрешен умствен план да се приложат в конкретна практичес­ка ситуация (екстериоризация). Тези определения, разбира се, са твърде общи, но съдържат основните маркери за идентифициране на задачите в областта на технологичното обучение.

В технологичното обучение учебният процес е конструиран като бина­рен процес, където учениците овладяват модели на теоретични обобщения, имащи пряка връзка с конкретни практически решения, същевременно се раз­ширяват равнищата на теоретичните обобщения и се достига до нови равнища, изведени от придобития вече практически опит. В друго, направено от нас изс­ледване, чийто резултати вече сме публикували, по безспорен начин бе устано­вена зависимост между равнището на придобития от учениците опит и равни­щето на обобщенията като за целта използвахме дидактична технология за проблемно решаване на система от учебно-технически задачи (9). В контекста на основните изводи от това изследване, се отчита същественото значение на действеността на знанията за динамиката на мисловния модел „интериоризация - екстериоризация", която всъщност детерминира една от най-важните резулта­тивни страни на технологичното обучение - достигането до разбиране при ре­шаването на задачи с различна степен на сложност. Именно понятието „разби­ране" ни провокира към нови изследователски усилия, защото Едуард де Боно отдавна застъпва идеята, че разбирането е мислене, разработвайки и прилагай­ки опростени мисловни инструменти за развитие на практическото мислене както на подрастващи, така и на възрастни (5). "Превръщането на непознатото в познато е разбиране, - посочва Едуард де Боно, а начинът, по който се извършва това, представлява мисленето. Въпрос на разбиране може да бъде какво предс­тавлява определено нещо или пък как да се предизвика определен резултат. Да разберем, означава да установим как да постъпим. Процесът на това установя­ване е мисленето. Разбирането е мислене - заключава авторът" (5,20).

Онова, което прави впечатление в методологията на Едуард де Боно, е стремежът към „освобождаване" на практическото мислене от прекаленото об­ременяване с данни и преимущественото му ориентиране към повече действие, т.е. налагане на динамичен подход. Статичният подход трябва да се „бракува", защото е обвързан, преди всичко с неефективната за съвремието ни образова­телна технология, изискваща самоцелното използване на данни, достигащи до най-голяма дълбочина на подробностите. Въпреки непрекъснатите реконструк­ции в българското образователно пространство „подходът на пълните подроб­ности" продължава да е непоклатим. Това с пълна сила се отнася и за техноло­гичното обучение в сегашния му формат на културно-образователната област „Бит и технологии", където стандартите за учебно съдържание и респективно учебните програми по „Домашен бит и техника"- 1-4 клас, „Домашна техника и икономика"- 5-6 клас и „Технологии" - 7-8клас в средното общообразователно училище са красноречива илюстрация на запазване на архаичния статичен под­ход.

Независимо от моментните съдържателни неблагополучия на техноло­гичното обучение, методическата схема за неговата организация и управление е либерализирана и позволява на учителя да прилага ефективни подходи и тех­ники за активизиране на практическото мислене на учениците.

Активизирането на практическото мислене на учениците разбираме като процес на усилване на тяхната мисловна дейност по посока на достигане до разбиране, което при изявата му във всяка конкретна практическа ситуация (за­дача) да съчетава както параметрите на отражение на необходимите подробнос­ти, така и на параметрите на умение за рационално решаване. Ето защо в кон­цептуален план се опираме на разработените от Едуард де Боно пет начина за достигане до разбиране, които той идентифицира и като пет нива, очертаващи определена дълбочина на разбирането, а именно: просто описание, словесна каша, наименуване, начин на действие и пълни подробности (5, 24-35).

Основен акцент в представяното от нас изследване бе разработването на модели на алгоритми за обучение, които дават възможност да се достигнат ни­вата на разбиране, посочени от Едуард де Боно, но в съответствие със специфи­ката на технологичното обучение. Алгоритмитчният подход позволява модели­ране на урочната дейност, така че да бъде еднозначно определена последова­телността от действията както на учениците, така и на учителя. Целта е, като се отчита актуалното изходно състояние на учениците в процеса на технологично­то обучение, чрез