Алкални елементи

Калият и натрият са най-известните и първооткрити алкални елементи.
Те са открити и получени в чист вид в началото на 19в., но съединенията им са били известни на човека от най-дълбока древност, например готварската сол. Натриевата и калиевата сода са били известни под името нетер, нитрон, нитрум, които били използвани като миещо средство. Арабите дали името алкали. През 1761г. натриевата основа била наречена алкали минерале, защото се получавала от скали, а калиевата основа - алкали вегетабиле, защото се получавала от пепел от растения. По-късно Клапрот въвел имената натрон и кали. Хъмфри Дейви получил натрий и калий на 19(20) ноември 1807г. в Лондон. Поради активността на двата метала е попречила на по-ранното им откриване. Дейви бил физик и се интересувал от въздействието на електричния ток върху веществата. Първият му успех било разграждането на водата на водород и кислород. Първоначалните опити с калиева и натриева основа били във воден разтвор, но не дали резултат. После опитал с твърди, но влажни основи, а по-късно и със стопени. Дейви използвал "волтовия стълб" - 250 чифта медни и цинкови пластинки, разделени с тъкан, напоена със сярна киселина. Менделеев пише за него: "Парче влажна натриева основа (за да може да притежава галванопроводност) се съединява с анода (меден или въгленов). В натриевата основа се издълбава дупка, в която се изсипва живак, съединен с катода на силен волтов стълб." При пропускане на тока Дейви забелязал, че в живака се разтваря особен метал, по-слабо летлив от живака и способен да разлага водата, при което отново се образувала натриева основа. Отначало получените метали били наречени съответно содиум и поташ, а по-късно Берцелиус дал имената натрий и калий, от където произлизат и знаците им - Na и K.

Литият - откритие в две действия
Първата част от историята на лития е откритието му от шведския химик Арфведсон през 1817г. Литият бил открит в скала от рудника Уто, която съдържала силиций, кислород, алуминий и 4% от друг елемент, който давал силна алкална реакция. По предложение на Берцелиус той бил наречен литий, от гръцката дума литос - камък. Литият е първият алкален метал открит в скали. Втората част от историята на лития включва анализът на минералът петалит от бразилският учен Да Силва още през 1800г. За получаване на метала в чист вид отново се намесил Дейви, заедно с Бранде през 1818г. Значителни количества литий са получили англичанинът Матисен и германецът Бунзен, поотделно чрез електролиза на стопен литиев хлорид, през 1855г.



Рубидият и цезият - почти близнаци, но с различен цвят на пламъци.
През 1846г. при анализа на минерала полуцит немският химик Платнер е намерил, че в него се съдържа неизвестен елемент, при това в значително голямо количество (около 7%). По-късно се установило, че това е цезия. Рубидият и цезият били доказани чрез спектрален анализ. Цезият е получен през 1860г., открит в остатъка от изпарението на минералните води на Шварцвалд. При изследване на спектъра му били открити две сини черти. Те дали името му - caesium - небесносин. През 1861г. от остатъка при изпарението на минерални води бил открит нов елемент с червени спектрални линии - рубидият (rubidius - от латински - тъмночервен). През 1863г. Бунзен получил чист рубидий чрез редукция на кисел рубидиев тартарат. През 1882г. Зетерберг получил цезий чрез електролиза на смес от бариев и цезиев цианид.



Франций - един от най-редките елементи
При създаването на Периодичната система Менделеев оставил празни места за неоткритите елементи. За име на предполагаемият шести алкален елемент той избрал екацезий. Други учени нарекли екацезия дакий, молдавий, алкалиний, виржиний, хелвеций, лентин, русий, англохелвеций. През 1913г. при разпадането на актиний-228 било наблюдавано слабо изльчване на алфа-частици, което трябва да доведе до елемент с пореден номер 87. През 1914г. Майер, Хес и Панет достигнали до аналогично заключение при изследване на разпадането на актиний-227. След Първата Световна Война французойката Маргарит Перей повторила опитите им, но с по-прецизна техника и така доказала, че наистина при разпадането на актиний-227 се получава изотоп на 87 елемент. Този изотоп имал свойствата на алкалните метали, но бил радиоактивен, с период на разпадане - 21.8 минути. Това станало на 9 януари 1939г. Тя нарекла елемента франций, на името на своята родина.


Други реферати:
Няколко задачки на С++
Едносвързан, двусвързан и кръгов списък
Computer
Компютърни системи и мрежи
Въведение в науката за цветовете


Изтегли реферата



Въведение в науката за цветовете - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия