Анализ на Две хубави очи от П.Яворов

Душата на мъжа смирено се моли, но няма отговор, няма ответна реакция, нито обещание. Това поражда трагичното съмнение в устоичивостта на женската красота и за миг, обладан от лоша мисъл, влюбеният изпада в ужас:
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Той познава злините на света, в който живеем, познава добре тъмната страна на живота и неговото пагубно действие върху крехкото детско съзнание. Тази изстрадана мъдрост внася горест и напрежение в светлината на любовното чувство.
Но в следващия миг черните мисли са потушени енергично - все пак, любовта не може да бъде толкова слаба, щом управлява живота на хората. Поетът вярва, че любовта може да побеждава и след тази песимистична прожекция следва отрицанието, деклариращо отново вярата в жената.
Възвръща се вярата в нетленността и непохитимостта на женската красота, затова, в обратен ред на стиховете, отхвърля мисълта, че светът ще успее да опорочи чистата обич:
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Драматичният сблъсък е силен и кратък, решението е намерено веднага и възстановил за миг разрушената хармония на любовта, поетът отново коленичи пред олтара на чистата обич:
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Тези колебания разкриват сложния диалектически поглед на Яворов върху стойностите на човешкия дух – вярата във вечната красота на любимата се трансформира в безверие, а то, от своя страна, в нов прилив на надежда.
Погледът отново се връща към образа на любимата и чак сега, след тревожната мисъл “Не искат и не обещават те!”, поетът изведнъж осъзнава колко прелестно е детското незнание на любимата. Тя, за разлика от него, не познава огорченията на живота. Непокварена, душата й е изпълнена с красота и надежди. В очите й той намира своето щастие и повтаря унесено:
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Това драматично редуване и тук е разкрито като затворен процес. Идеята за безспирното трагическо лутане на лирическия човек между вярата и скепсиса е проектирана в композиционния строеж на творбата – финалът на текста възвръща лирическия герой към началното му духовно състояние. Очертаната композиция “пръстен” внушава трагичната обреченост на аза едновременно да вярва и не вярва, да се движи драматично в затворен кръг между тревогата и успокоението.
Азът се колебае между вярата и неверието, между усещането, че красотата е ненакърнима, непреходна, непорочна и подозрението, че тя е грешна и преходна. Двете позиции са интерпретирани като равностойни. Това внушение се налага и от композиционното своеобразие на стихотворението - втората му половина е
Други реферати:
Икономическо благополучие
Инвариантен модел за изучаване на местоимения (5–7 клас)
История на Професионална гимназия Генерал Владимир Заимов
Методика за запознаване на учениците с таблично умножение и деление
Изследване, диагностика, терапия


Изтегли реферата



Изследване, диагностика, терапия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия