Анализ на книгата Модернизация и пазарен ред

Принципи за Възпитание

Терминът „принцип” произлиза от латинската дума ( „principum” - основа, първоначално ) означава основно, водещо начало, от което се ръководим при осъществяването на даден вид дейност.Обикновено този термин се използва във връзка със сферите на всяка човешка дейност, каквато е и педагогическата дейност.

Принципите за възпитание са своеобразна система от основни, изходни положения, имащи характер на ръководни начала в дейността, свързана с осъществяването на възпитателния процес.Те произтичат от неговите закономерности, предопределят се от целта и задачите му, а сами обуславят основните изисквания към неговото съдържание, средства, методи и форми,както и към организацията и методиката за реализиране на възпитателното въздействие.

Принципите за възпитание не бива да се тълкуват като ръководни положения за ограничаване или насилие над личността в нейното развитие и формиране.Основно тяхно функционално предназначение е да се внесе конкретност, яснота и целенасоченост във възпитателните взaимодействия, да се преодолее инертността, стихийността, самоцелнотtта , разнопосочността и др. действия , които забавят положителното развитие на човешката личност.Те са само опорни положения в дейността на субекта и обекта във възпитателните взaимодействия.

Принципите за възпитание са един от най-важните процесуални компоненти на възпитателния процес.Както вече бе подчертано, те се детерминират от основната цел и главните задачи на възпитанието.

Значението на принципите за възпитание се изразява в следното:

1. Принципите за възпитание определят характера и съдържанието на възпитателния процес,неговите насоки на развитие.

2. Улесняват подбора на средствата, чрез които се извършва определена възпитателна дейност, и оказват целенасочено положително въздействие върху човека.