Ангелинка

любопитството. Вижданият образ на леля Дъмша, както и пространството, свързано с него, свидетелства за необикновената способност на детското въображение да преобразява близкото, познатото и всекидневното. Във въображението на селските деца непознатата гражданка съществува като “далечна, всемогъща и непостижима вълшебница”, чийто образ е “обкръжен от светъл ореол”. Авторът използва усвоеното от народните приказки и християнските легенди, за да нарисува идеалния въображаем образ на леля Дъмша и Ангелинка. Софийската леля е изградена с акцент върху приказното. Разказите на леля Станка имат необикновено силно въздействие върху въображението на децата. Детските мечти се пренасят в онзи лазурен свят, където стои дядо Господ и пречистата света Богородица. Леля Дъмша е представена като седяща “ на своя слънчев трон”, а до нея е мъничката Ангелинка, сравнена със “създание кротко, добро, русокосо като звездица”. Тези сравнения помагат на децата да изградят една измислена, нереална представа за двата кумира, които е успяла да внуши у тях леля Станка. Фантазията на автора прибягва до художествено сравнение, за да пресъздаде въздействието на измисления образ на леля Дъмша – споменаването само на името й прави децата “кротки и тихи”, а техните добродетели “се тълпят под светото знаме на тая незрима леля Дъмша като смирено стадо агнета”. Отново е употребена хипербола, чрез която се показва степента на това въздействие.

Епитетите, чрез които е изграден въображаемият образ на Дъмша – “приказен”, “прекрасен”, “усмихнат” разкриват представата за едно неземно създание, в което красотата и добротата са в хармония. За децата образът на далечната роднина олицетворява чистотата и добродетелността. Потребността на малчуганите от обич поражда истинска надпревара за място в сърцето на приказната вълшебница. Леля Дъмша се превръща в мярка за добро и зло, в нравствена цел, към която децата се стремят. Метафоричните образи “светото знаме” и “светъл идеал” сакрализират образа на далечната роднина – олицетворение на добродетелност, нравственост и морал.

6. ВЪОБРАЖАЕМИЯТ ОБРАЗ НА АНГЕЛИНКА - Детското въображение, издигнало леля Дъмша на небето върху слънчев трон, поставя до нея дъщеря й Ангелинка. Нейният образ също е идеализиран. Тя носи името на безплътните небесни вестители на божественото. Ангелинка е име, които предизвиква представата за небесно създание, момиче – “кротко и добро, русокосо като звездица”. Сравнението изразява усета за красотата на видимия свят, но и за извисеността, недостъпността на небесата. Високото небесно пространство символизира чистотата и светостта на образа на малкото момиченце в съзнанието на децата. Представата за дъщерята на леля Дъмша е изградена с много светлина, която е знак за физическо и духовно съвършенство. Дори името на детето и умалителната форма внушават нежност, ангелска чистота, доброта и святост.

Ликът на Ангелинка се изгражда чрез два образни лайтмотива – белият цвят и светлината. В образната система на народната традиция и християнската култура

Други реферати:
Цени и ценообразуване-същност и място на цените в пазарната среда
Предмет на икономикса, основни икономически проблеми
Стратегически аспекти на иновационната дейност
Подходи и методи, приложими на МСП
Световно стопанство и глобална географска система


Изтегли реферата