Антигона на Софокъл

"АНТИГОНА" НА СОФОКЪЛ

Запазено е изказване на Софокъл, оценяващо началото на творческата му дейност като период на преодоляване на пищността" на стила, присъща на Есхил. Тъй като най-ранните трагедии да Софокъл не са достигнали до нас, трудно е да се съди, дали влиянието на Есхил върху младия драматург се е ограничавало само в рамките на стилистичните похвати или е обхващало също и сферата на нравствената проблематика. Седемте трагедии на Софокъл, които са оцелели, ни показват особен свят, в много отношения различен от света на Есхил.
Първата от тях - "Аякс" - най-вероятно е създадена в средата на 50-те години на V век преди новата ера и е почти съвременник на Есхиловата Орестия". В тази, първа станала известна гръцка и въобще световна трагедия, се появява мотивът за самоубийството на главния герой, свидетелстващ за неразрешимостта на нравствения проблем, стоящ пред него. В края на 40-те години преди новата ера е била написана "Антигона"; не много далеч от нея в хронологично отношение се намира "Трахинянки", в която се набелязва един от проблемите, получил широка разработка в "Едип цар".[1 ]
Във всяка от посочените трагедии ние отново ще срещнем герои, които посягат на живота си. Само в тези четири драми се наброяват шест случая на самоубийство - два пъти повече отколкото във всичките седемнадесет оцелели трагедии на Евринид, славещ се още от антични времена като "най-трагичният от поетите". Трагедиите на Софокъл демонстрират най-високо напрежение на трагическата ситуация и такова нейно разрешение, което с нищо не напомня за помирително-тържествения изход в Есхиловата "Орестия". Означава ли това, че характерът на сюжетните колизии у Софокъл и същността на разкриващия се в тях трагизъм съвпадат с това, което сме свикнали да намираме в европейската драма от новото време?
Тълкуването на Софокъловата "Антигона" дълги години си е оставало в руслото, прокарано от Хегел; към него и досега се придържат много авторитетни изследователи.[2] Както е известно, Хегел е виждал в "Антигона" непримиримия сблъсък на идеята за държавност с изискването, което издигат пред човека кръвно-родствените връзки. Антигона, осмелила се въпреки царската заповед да погребе своя брат, загива в неравната битка с държавното начало, но и олицетворяващия го цар Креон губи в този сблъсък единствения си син и жена си, достигайки финала на трагедията сломен и опустошен. Ако Антигона е физически мъртва, то Креон е морално смазан и чака смъртта като избавление (1306 - 1311). Жертвите, принесени от тиванския цар в олтара на държавността, са толкова значителни (да не забравяме, че Антигона е негова племенница), че понякога заради безогледната решителност, с която отстоява интересите на държавата, именно него считат за главен герой на трагедията. Ако обаче внимателно се вгледаме в текста на Софокъловата "Антигона" и си представим как той е звучал в конкретната историческа обстановка на древна Атина в края на 40-те години от V век преди новата ера, тълкуването на Хегел би загубило силата на своята доказателственост.
Няма да придаваме сериозно значение на обстоятелството, че Антигона отправя предизвикателство не на народното събрание или поне на многобройния съвет на старейшините, управляващи демократичната република, а на едноличен управник (гърците не са си представяли своето легендарно минало по друг начин, освен като монархия; вече познаваме образа на Есхиловия Пеласг) - идеалният цар, защитаващ горещо интересите на своите поданици. Не предизвиква също съмнение юридическата основа на Креоновата власт - той се е изкачил на трона по наследственото право. За всичко това Креон толкова убедително говори в своя първи монолог (170 -191), че след сто години великият републиканец Демостен го е цитирал почти изцяло в една от


Други реферати:
Сходното в произведенията Автобиография на Бранислав Нушич, Ад в Рая на Кирил Христов и Рапорт пред Ел Греко на Никос Казандзакис
Тадеуш Ружевич
Творчеството на Иван Пейчев, стихотворенията Далечно плаване и Лаконично небе
Творчеството на Маркес между магическия реализъм и политическото недоволство
Темата за детето в творчеството на Елин Пелин


Изтегли реферата



Темата за детето в творчеството на Елин Пелин - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия