Аристотел Никомахова етика

човешкото битие.Анализът е подкрепен с многобройни факти от житейската практика и опита на античната култура и социална действителност.Изложението ясно и категорично маркира позицията на Аристотел.В него се очертават две линии:обикновения битов морал на античното общество,фактите,на който се осмислят и довеждат автора до богато съдържателни идеи;конкретизира онтологическите и гносеологическите принципи на философията си върху анализа на нравствената действителност.

Анализът му последователно третира доброто у щастието,добродетелта изобщо и нейните разновидности,справедливостта като нравствено-етическо качество,нравствените свойства в системата на малките общности и държавата.Разглежда онези духовни реалии,съизмерими с абсолютното и върховно начало на човешкото битие.Предлага и структура на нравствения свят на индивида,отразена в главните категории на етиката ( благо и благоденствие,дойстойнство и дружба,зло и добро,изкуство и красота,робство и свобода и т.н.)

Всяко човешко поведение се мотивира от дадена цел,обективният смисъл на която е реализирането на една или друга нравствена стойност.Така целта е логосът на човешката дейност,а телеологисмът – един от принципите на етиката.

Добродетел – основно и конструктивно определение в „Никомахова етика”. Добродетелта е конституивно и придобито,първично дадено и култивирано морално качество.Тя е моралният аспект на общия проект и обективната парадигма на човека,знанието,което очертава пътя към постигането на високо морални качества и отношения между хората. Тя е в целта на общите условия на човека.В нея намират израз най-благородните лични и обществени задачи,желания и начинания,мотиви и съзнателни убеждения.В етиката на философа тя е общата нравствено-етическа норма.Едновременно и синтез на високо нравствените качества и критерий и норма на човешкото поведение,и идеал на жизнената позиция на индивида.

Главната задача,която Аристотел желае да реши в „Никомахова етика” е не просто определението на добродетелта,а осмислянето на нейния практически смисъл като съдържание на човешкото битие.Човешката дейност е насочена към реализацията на върховното човешко благо – евденомия(щастие). Евдемонизмът полага доброто като обект на човешки желания и действия.Доброто е цел на човешкото съществуване.Евдемонизмът е съществена форма на човешкия живот,съвършено и пълно негово реализиране.Евдемония синтезира в едно естествените биологични влечения и потребности,духовните способности,природното и социалното.

Аристотел различава два вида добродетели – дианоетически и етически.Разликата между тях произтича от отношението на разума към човешкото поведение.Дианоетическите се базират изключително на рационалните способности на индивида,докато етическите на ролята на желанията и потребностите на нрава на индивида.

Дианоетическите са добродетели на теоретическия разум – най-престижна е мъдростта,в която познанието достига до върховни ценности на човешкия живот – интелектуалните качества.

В етиката на Стагирит – за висши се сочат изобщо духовните възможности и способности на индивида-от тях на първо място е знанието.

Евдемонизмът на мислителя е дълбоко рационалистически – върховните прояви на човешката дейносто се откриват в истината – фактите на знанието се материализират в тази дейност.

Етическите добродетели са също значими нравствени способности на индивида . Техен материален субстрат са афектите и други подобни състояния,свързани с волята,характера и навика – храбростта,великодушието,благородството и т.н. Гражданските добродетели също спадат – най-значима и универсална е справедливостта.Нейното осъществяване като всеобщо благо е една от задачите на политиката,и подсказва вътрешната връзка между етиката и политиката.

Трите основни стълба на моралната философия на Аристотел са биологическите и други подобни потребности на индивида,разумът на личностт и гражданските закони на държавата.Техният синтез изразява пълната идентичност на човека,същността на нормите


Други реферати:
Опасности и заплахи за националната сигурност. Същност и понятиен апарат
В каква държава искаме да живеем-демократична, правова, социална
Географскo положение на Община Пазарджик
Северозападен регион
Туристически ресурси–природни и антропогенни


Изтегли реферата



Туристически ресурси–природни и антропогенни - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия