Атанас Далчев-Стаята

Атанас Далчев – „Стаята”


Както в повечето стихотворения на Далчев, така и тук още самото заглавие на творбата лаконично и конкретно назовава топоса. Членуването на думата стая и на всички останали предмети, които допълват и доизграждат цялата картина, недвусмислено подчертават субективнотопреживяване на всеки един елемент от интериора, довело неизбежно до появата на чувството за дългогодишна, дори болезнена познатост.

Причина за това е поетапното наслагване на детайли, носещи не толкова описателен, колкото еднакъв емоционален заряд, които се явяват видимо отраждането на вътрешния свят на героя.

Това усещане е засилено в толкова голяма степен, че в даден момент се стига до едно своеобразно сливане между човека и заобикалящото го пространство, при което вещите стават част от него, а той самият – част от вещите.

Този нетрадиционен похват – поставянето на лирическия субект извън художественото изображение и описание на стаята без обитател, играе ключова роля в творбата, тъй като се явява знак за един от водещите мотиви в стихотворението. Единствено насочената към читателя още в началото и поставена в условно наклонение глаголна форма”би казал” свидетелства, че отсъствието е не толкова реално, колкото своеобразна проекция на съзнанието на Аза, у когото чувството за самота и отчуждение е изострено до такава степен, че сякаш придобива чисто материални форми и измерения и изгражда цялата меланхолична атмосфера на художествения текст.

Традицонно в българската литература домът обикновено е натоварен с положителни емоции. Неговият образ е сакрален, често дори идеализиран в представите на поети и писатели и въпреки отдалечаването по различни причини от него, не е знак за отхвърляне и неговият образ често остава красив, желан, недостижимо далечен в съзнанието на пътуващия. При Далчев ситуацията е огледално обърната, съответно придобива и отрицателен емоционален характер. Говорейки за битийното пространство на Далчевия лирически герой, би било погрешно да го определим като дом, тъй като това название определено е наситено с положителен заряд, изразяващ чувството на близост.


Други реферати:
Сравнителен анализ между Омирови герои и рицари
Труд, човешката активност и култура
Философията на Платон
Хаос и Космос-анализ на понятията в историята на философията
Човек е осъден да бъде свободен-Жан Пол Сартър


Изтегли реферата



Човек е осъден да бъде свободен-Жан Пол Сартър - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия