Атлантическата геополитическа традиция и перспектива

АТЛАНТИЧЕСКАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ И ПЕРСПЕКТИВА

Съперничеството между таласократиите на Запада и телурократиите на континенталния Изток може да се проследи още от древни времена. Геополитическите трансформации на планетарното пространство след Великите географски открития са в значителна степен обусловени от това съперничество, което се проявява в различни обществено-идеологически и пространствени форми.

Можем да приемем, че съвременната политическа география дава сравнително задоволителни отговори на въпроси, свързани с основните категории в тази модерна наука, с главните тенденции в нейното развитие през ХХ в., както и с нейния статус в системата на науките. В методологичен план обаче днес е необходима яснота по отношение на пространствената йерархия и последователността при разглеждането на отделните политикогеографски, геополитически или геостратегически обекти на глобално, регионално или локално ниво. В този смисъл е необходима следната примерна йерархична последователност на научните изследванияЗа нуждите на преподаването на дисциплината “Политическа география” в СУ “Св. Кл. Охридски”, например, според автора на настоящато изследване, е необходимо да се спази следната примерна йерархическа последователност:

  • Главни центрове на глобалното геополитическо противостоене. Евроазиатство и , атлантизъм ( и мондиализъм)..

  • Големи геопространства (панрегиони) - Русия (Евразия), Северна Америка, Западна Европа, Централна Европа, Арабски свят, Иран, Индостан Индия, Източна Азия.

  • Геополитически възли - Балкани, Прибалтика, Кавказ, Близък Изток, Средна Азия, Корея, Индокитай, Южна Африка, Африкански рог, Карибски басейн

  • Геостратегически ключови пространства - Босфор, Дарданели, Гибралтар, Суец, Аденски залив, Омански залив, Ла Манш, Панама, проток Дрейк, Малакски проток, Курилски острови, Берингов проток и др.

  • Съвременни политикогеографски процеси и особености в развитието на Европа и Балканите от гледна точка на националната сигурност на България.

Настоящото изследване се вписва в посочената схематична последователност (вж. Русев, 1994, 1995, 1996), тъй като си поставя за цел да изследва историко-географските особености и териториалната проекция при формирането на една от двете главни съвременни геополитически концепции - атлантизма и неговите мондиалистки измерения.

Морската традиция в атлантическата част на Световния океан възниква още през Древността. Първите цивилизации, чието съществуване е в пряка зависимост от морските комуникации са финикийската и древно елинскатадревноелинската, които възникват по бреговете на Източното Средиземноморие. Впоследствие те изиграват значителна роля за развитието на целия средиземноморски басейн, осигурявайки базата за развитието на Римската империя, Картаген и Арабския халифат. Сред тях обаче единствено финикийският Картаген се развива като типична морска сила.

Значително по-късно в диагонална противоположност на Източното Средиземноморие възниква друг център на морската силата - Северозападна Европа. Първата значима морска сила в този регион са викингите (норманите.Те произхождат от полуостров Ютланд и южната част на Скандинавския полуостров. Първоначално обитават крайбрежията на Балтийско, Северно и Норвежко море. През IХ-Х в. разширяват своята сфера на морско влияние в югозападна и северозападна посока като достигат бреговете на Британските острови, днешна Северозападна Франция, Ферьорските острови, Исландия, Гренландия и дори дори бреговете на Северна Америка. На изток викингите навлизат в съвършенно други - континентални географски условия. В Източноевропейската равнина те са известни под името варяги, а основните направления на предвижването им следяти долините на реките Висла - Днестър, Двина-Днепър (към Черно Море) (към Черно море) и Волга (към Каспийско море) (към Каспийско море). Тук те предизвикват първото политическо политическо обединение на източните славяни и изграждат аристократичния и династическия елит на Киевска Русия. Според Mackinder (1904) резултатът от техните континентални действия в Източноевропейската равнина е ограничен, тъй като силата им е ефективна само в близост до водните пътища.

За нуждите на настоящото изследването от по-голямо значение е проследяването на западния, морския вектор от експанзията на викингите, който през следващите векове ще се окаже основен при формирането на съвременната атлантическа геополитическа традиция и геостратегическа концепция. Вярно е, че с придвижването на


Други реферати:
Унищожаване на животинския свят
Монополистична конкуренция.
Монополистична конкуренция
Устройство и състав на клетката. Видове тъкани
Устройство на еукариотна клетка


Изтегли реферата



Устройство на еукариотна клетка - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия