Августин-Изповеди

А В Г У С Т И Н


“ИЗПОВЕДИ”

( КНИГА 11 )


Със Св.Августин се достига връхната точка на патристичната философия. В центъра на Августиновото мислене стои Бог. И само любовта към Него тласка философа да разсъждава за нещата. 1.1,стр.59. Какво означава за християнина “да бъде”? разбира се аз не мога да съм в собствения смисъл на думата, защото друг е този, който действително е. Всяка битийност, пряко произхожда от онова висше битие, чието съществуване напълно съвпада с неговата същност.IV, стр.61. За човека като творение “да бъде” означава да бъде от, чрез, в Бога. Самият живот на човека е богопознание, вяра и любов към оня, който е Бог на живите. Животът извира от словото Божие. Бог е крепостта на моя живот и Той е гарант за моето съществуване, вечна подкрепа, милост и памет за мене. Смъртта е съществуване без Бога. Затова себеотричането от Бог е безумие наказвано с не-живот.

Августин разбира човешкото “съм” в традиционен християнски смисъл – като причастност към Божието битие. “Аз съм” означава “Аз съм от Бога”. Аз съм доколкото – като Божие творение – имам в себе си неотменно искрата на това вечно самотъждествено. Но аз съм тварно същество и следователно самият акт на моето физическо съществуване е вече отклонение от абсолютното “аз съм”. Защото аз се раждам за живот, но и за смърт; за блаженство ала и за страдание;за радост ,но и за печал; за вяра ,но и за разочарование,; за слово, но и за безмълвие. В този смисъл аз съм пресечната точка на битие и небитие. Животът на християнина е едно вечно балансиране между битийната и небетийната модалност на собственото му съществуване. Крайната форма на небитийност е грехът. Ала какво друго е грехът ако не заблуждение – непознаване или пренебрегване на Бога, отстъпване от Богоустановения онтологически порядък. Грехът е отклоняване от истината на битието, разрушаване на финото равновесие между нашето съществуване и несъществуване, на онова равновесие, което гарантира живота ни като Божии твари.

Заблудата е агресия на небитието. В него аз губя познавателните си ориентири в света, опората си, основанията на моя живот. Ако безумецът изрече :”Няма Бог!” той не само изказва невярно твърдение, а извършва акт на метафизическо самоубийство. Защото : “Няма Бог” ще рече, че няма самотъждествено битие, няма никой, който да е, а следователно няма откъде да съм и аз. Когато се заблуждавам аз не съм; когато се заблуждавам аз пропадам в нищото. Но дори когато се заблуждавам аз не преставам да съм, защото никога в земният си живот аз не преставам да бъда Божи. Аз съм вечно надвесен над бездната, ала и вечно Божията десница ме удържа над нея.

В тази книга на “Изповеди” се обсъжда проблемът за времето, повествованието се води от висотите на душата, защото само в душата съществуват елементите на времето – настоящият спомен за миналото, настоящото виждане за настоящето и настоящето очакване на бъдещето. XIII.15,16;стр.66. Никой не би могъл да обясни какво е времето. Никой не би могъл да го изрази с думи. В същото време това е и най-познатата ни тема за разговор. Основен парадокс в идеята на Августин за времето, защото чувайки думата време ние безусловно я разбираме. XIV.17;стр.67. Ние нямаме право да питаме защо Бог е създал света, но с основание можем да зададем въпроса “Как?” и особено “Кога?” го е създал. Въпросът “Кога е създаден светът?” ни изправя пред непреодолими трудности. Защото всяка времева локализация е валидна единствено вътре в сътворения свят.XXVI.33,стр.75. По отношение на Бога и неговите действия са неприложими характеристиките “преди” и “после”.XVII.22,стр.69.; XVII.23,стр.70. Принципното разграничение, което трябва да е в


Други реферати:
Социална работа с деца
Социално-психологически аспекти на адаптацията
Неорганизирани общности. Психология на тълпите
Социализация на личността
Социална работа със зависимости


Изтегли реферата



Социална работа със зависимости - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия